Свещи на терасата на покрива. Изстудено бяло вино, топъл въздух. Трябва ли да продължавам? Всичко бе перфектно. Поговорихме си още за партито, поопипвахме се тук-там, докато в края на краищата – това бе възвишен и изключителен миг, се оставих да бъда отнесена в спалнята.
Да, казах: „Отнеси ме!“ Никога не съм го позволявала в досегашния си живот. Обикновено силно се съпротивлявам срещу извършването на тази процедура, измислена заради внасянето на романтика. Причините за отбраната са напълно ясни. Но Даниел ми се стори достатъчно мощен, за да му се видя лекичка.
Убедена съм и го казвам без всякакво преувеличение, че в живота си не съм имала по-добър секс. Но пък от друга страна, от опит знам, че: първия път е така хубаво и вълнуващо просто защото е първи път. Тръпката от новото те кара да не обръщаш внимание на някои несъответствия, що се отнася до хореографията на движенията. Оставяш се с теб да правят неща, които в ясно съзнание и най-късно на третия път си готов да задушиш още в зародиш.
Поради подобни и вече споменати причини мразя да се заиграват с ходилата ми. Не гледам с приятелско око и на езика, забиващ се в ухото ми, както и на пози на копулацията, при които се налага да поставям на изпитание ставите си. По-лоши са само ония мъже, Йо ги нарича „задръстените ебачи“, които продължават да вярват, че в леглото имат работа с еманципирана жена. Те искат за всяко нещо одобрение, само и само да не сбъркат някъде, като в старанието си напълно забравят, че половото общуване е акт, който служи за изпитване на удоволствие.
От другата страна на скалата на внезапното попадане в леглото са егоманиаците, на които пък изобщо не им пука за душевното и телесното съпреживяване на партньорката им. Малко преди да свършат, те избълват едно сърцераздирателно „Чикааа“ в ухото ти. Доколкото знам, на испански „чика“ означава нещо като „страхотно парче“. Такова поведение може да бъде простено само ако се чукаш с испанец. И то по време на отпуска си.
Винаги съм твърдяла, че средният път води към моженето. В този случай той направи точно това.
Беше като… като… първата глътка шампанско след дълги пости… като през първия ден от отпуска да тичаш по плажа и да се бухнеш с дрехите в морето… като да си легнеш, когато си много уморен… като да се събудиш бодър… като тирамису след хубава вечеря… Не искам на това място да се впускам в детайли. Въпреки че в случая „детайли“ не е най-точната дума.
Към четири сутринта в спалнята на д-р Хофман настана тишина. Наблюдавах го как спи и изобщо не се усещах изморена. Сексът винаги ми е действал ободряващо. По принцип огладнявам и улавям у себе си желанието да попълня данъчната си декларация или пък да излъскам фурната. Докато лежах там, изпълнена с деятелност, обмислях какво трябва да е поведението ми на следващия ден.
Не можеше да става и дума за заспиване. Още по-малко за събуждане. Бях доволна, че не се виждах на какво приличам. Затова пък си се представях много живописно. Предполагам, че тушът за мигли се е размазал по цялото ми тяло, че лицето ми е на червени петна, а косата ми се държи тъй, сякаш вече няма нищо общо с главата ми и иска самостоятелно да замине нанякъде.
Желанието да не се събуждам до мъжа на мечтите ми в този вид, обляна от безмилостната дневна светлина, чудно се припокри от желанието да изглеждам свободомислеща. И така, тихичко се измъкнах от леглото. На възглавницата оставих бележка: „Така и пред-полагах: беше прекрасна вечер. Благодаря.“ След което се облякох и излязох навън.
Разбира се, бях безкрайно радостна, че входната врата не се оказа заключена. Веднъж на Саша му се наложило да чака цели два часа, когато една сутрин се измъкнал от чуждо легло, докато първият живеещ в къщата решил да я напусне.
Слязох на улицата, поех дълбоко въздух и тръгнах пеша към къщи. Към новия ден и, както тогава ми се струваше, към новия си живот.
0 Коментара