Траянови врата – символичната граница между Тракия и Македония

Траянови врата е исторически проход на около 50 км от София, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Самата крепост „Траянови врата“, от която днес са останали руини, е разположена на 15 км от Костенец в непосредствена близост до магистрала „Тракия“, в Средна гора – в седловината между ридовете Еледжик и Голак. Тя е символ на културно-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.

Проходът Траянови врата свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, като започва югоизточно от Ихтиман, продължава край едноименната крепост и завършва на 4,5 км северозападно от град Ветрен при седловината Паланката (710 м). Намира се на стария римски път Via Militaris, като по трасето му минава стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.

Проходът е бил населен още от времето на траките. През Античността тук е изграден граничният пункт Суки (Succi – на лат.) като преграда между Тракия и Дакия. Непосредствено до него са били построени укрепление и пътна станция, носещи името Сонеум (Soneium – на лат.). По-късно, вече по римско време, пунктът Суки е третиран като граница между префектурите Ориент и Илирик.

Датата на първоначалното строителство на крепостта, символична граница между Тракия и Македония, е неизвестна, но се предполага, че това е станало по времето на император Траян (II век).

Първите писмени сведения за крепостта датират от III в.

През IV в. проходът е описан подробно от летописеца Амиан Марцелин по следния начин: „Хребетите на високите планини Хемус и Родопи се сближават в една теснина, където завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, че на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извисява слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това изведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини“.

При археологически проучвания се установява, че крепостта е

издигната върху тракийско селище

от бронзовата и желязната епоха. Смята се, че първоначално твърдината се е наричала Стенос. Според някои учени българите, завладели по-късно тези земи, са я наричали Щипон. Те са ремонтирали съоръжението и са започнали да го използват, за да защитават района от набезите на врагове. Укреплението е имало огромни каменни зидове, които са го опасвали от всички страни.

Крепостта е проучена през 1985 г. от екипа на проф. Димитрина Джонова. По време на археологическите разкопки е разкрита монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, градени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна на твърдината, са петстенни и са забележителни от архитектурна гледна точка. На юг от твърдината са запазени останки от стари градежи, вероятно отбранителни съоръжения, с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2 м.

Около прохода Суки са съществували още две крепости – на връх Еледжик на север и при село Горна Василица на юг. Тези два пункта са имали стратегическо местоположение и са позволявали панорамно наблюдение на целия район.

При разкопките учените разкриват фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (VI в.) и Анастасий (VII в.). Открити са няколко запазени хромела и 22 долиума за съхранение на жито и брашно, както и множество латински надписи. Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина, е била снабдена с

уникално водно съоръжение и подземен тунел

Тунелът е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор – изключително стратегическо предимство в древността. Тунелът се намира откъм северната стена. Той е добре запазен във вътрешността на укреплението, но извън крепостните стени е изцяло разрушен заедно с изхода си. Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X в.), което я прави важна българска твърдина. Оттук са минавали трасетата на три от кръстоносните походи. През Средновековието проходът е бил наричан Царски врата (на гръцки: Βασιλική πύλη) или Български проход. Той влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България, опитвайки се да откъсне голямо парче българска територия.

Прочутата битка при Траянови врата на 17 август 986 г.

е най-голямото поражение, което ромейският владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Този сблъсък между Василий II и българския цар Самуил несъмнено е една от най-великите битки в българската история.

През 986 г. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Първоначално той обсажда Средец (днешна София). Обсадата продължава 20 дни, но претърпява провал, тъй като провизиите на византийската армия започват да се изчерпват, а възможностите за набези и снабдяване с храна от околностите са пресечени от българите. Междувременно бойците от гарнизона на Средец – благодарение на прокопаните тунели под крепостните стени на града – успяват да се доберат до стенобойните машини на ромеите, оставени в близост до твърдината, и ги опожаряват. Друга причина за вдигането на обсадата е войската, предвождана от Самуил, която през това време настъпва в тила на императорската армия. По обратния път българите устройват засада на византийците и в Ихтиманския проход, на 2 км от крепостта „Траянови врата“, им нанасят сериозен удар. Почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата са унищожени. Оцелелите се разбягват, самият император Василий едва успява да се спаси, а българите пленяват императорските знаци (инсигнии). Споменът за победата над Василий II е отразен

30 години след съдбовната битка в Битолския надпис 

на племенника на цар Самуил – Иван Владислав. Сведения за повратното сражение дават още византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин, източните автори Яхия Антиохийски и Матей Едески, арменецът Стефан Таронски. Най-много данни за прохода и битката предоставя Лъв Дякон, който, освен хронист на Василий ІІ, е бил и очевидец на поражението на ромеите.

След въпросната знаменита победа византийската армия се оказва безпомощна пред последвалата българска офанзива във всички посоки. Освободени са провинциите Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до полуостров Пелопонес, завладяват и адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (днешна Сърбия). Военното надмощие на българите трае до битката при река Сперхей (996 или 997 г.). Проф. Петър Мутафчиев твърди, че триумфът при Траянови врата

отсрочва с 22 години края на Първата българска държава

до падането ѝ под византийско владичество през 1018 г. На мястото на някогашното сражение в момента има малка мемориална плоча, която отбелязва историческото събитие.

В средновековните извори името Траянови врата е използвано за първи път от историка Антоний Бонфиний (1427 – 1502 г.) във връзка с похода на Владислав ІІІ Варненчик, който през 1443 г. преминава прохода с войските си.

По време на османското иго проходът е наричан с турското име Капъджик дервент (от турски: kapı – ‘врата’ и dervent – ‘проход’), както и Маркова капия. Най-често в изворите от това време проходът е споменаван като Капията (тур.) и Вратата (бълг.). Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е запазена до XIX в. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата“ като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана, крепостта започва да се руши. Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играл ключова роля през вековете.

Днес до историческата местност може да се стигне най-бързо по автомагистрала „Тракия“, като се слезе от нея при отбивката за Костенец (приблизително по средата на пътя между София и Пловдив) и стария път за Пловдив. Ако вече сте на шосето, което сега свързва Ихтиман с Костенец,

малко след село Мирово трябва да се отклоните вляво 

по малък път, който води право към развалините на крепостта. Указателни табели ще ви ориентират как да стигнете в подножието на укреплението. Пешеходната екскурзия до прохода е с продължителност 1,20 ч по маркиран маршрут.

По автомобилния път от Костенец, преминаващ покрай близките села Мирово, Мухово, Любница, Церово, Горно и Долно Вършило, ежегодно се провежда едноименното рали „Траянови врата“. Трасето му преминава непосредствено пред входа на крепостта „Стенос“.

Останките от отминалото римско могъщество се извисяват над единствения тунел на автомагистрала „Тракия“, кръстен „Траянови врата“. Той е прокопан през съседния на твърдината хълм.

В близост е и крепостта „Паланката“, която се намира северозападно от град Ветрен. Тя е изградена през Късната античност – вероятно на мястото на римската пътна станция „Понс Укаси“. Предполага се, че крепостта е била седалище на деспот Новак Дебели. Тук през XV в. османците построяват малко селище (паланка, откъдето идва и името на крепостта) за охрана на прохода, което съществува до XIX в.

Наоколо има и други туристически атракции, които заслужават вниманието на туристите. Районът около Костенец, само на километри от Траянови врата, е богат на минерални извори с най-разнообразни лечебни свойства. Тук са курортите Момин проход и Вили Костенец, село Пчелин с Пчелинските минерални бани, град Долна баня и околностите му.

Разположеният в подножието на планината Рила курорт Вили Костенец е прочут не само с лековитите си термални води, но и с красивата си природа и чист въздух. Поради близостта си до София и Пловдив мястото е идеално за почивка през уикенда. В курорта Вили Костенец има уютни хотели и бази за почивка, в които бихте могли да отседнете. Тук може да се полюбувате на известния Костенски водопад, увековечен в творбите на Иван Вазов. Разходете се непременно и до параклиса „Успение Богородично“, откъдето се открива изумителна гледка. Легендата разказва, че на това място преди векове местното население се е укривало от османските гонения.