Вълшебният свят на аутиста Соня

Соня Шаталова – поет, философ, разказвач на приказки. Аутист. Тя не може да говори. Единствената й връзка със света наоколо са нейните думи, написани на хартия. Соня Шаталова вероятно е най-популярното и уникално момиче в Русия, което е вече на 23 години.

Когато е на 4 годинки, лекарите поставят тежката диагноза, а прогнозите са бъдещето й чертаят мрачни картини пред родителите. Но житейският сценарий решава друго. На 7 години Соня пише първото си стихотворение и решава че да създава слова и стихове – това е нейната работа. И римите заприиждат на листовете – молитвени, прозаични, красиви. Осемгодишна, тя не може да се храни без указание от майка си, но успява да напише:

„Защо живеят хората? Бог казва на всеки, когото изпраща на този свят – Труди се и прославяй Името ми със своите дела”.

Соня е абсолютно грамотна и има фотографска памет. В училище решава сложни логически задачи за минута, което изумява преподавателя в Лондонския университет Борис Галицки – той споделя, че неговите студенти не могат да се правят с подобни задачи дори за час.

Но не математиката е победител в сърцето на Соня.

Нейният живот са писаните думи, които разкриват света през очите й – истински, без илюзии и обещания.

Ето част от ученическото съчинение, написано от Соня на 10 години.

„Парите, които моя татко получава за тежката работа, която изцежда всичките му физически и душевни сили, тези пари миришат на солена пот и болка. Така мирише заплатата на всички работещи. Но парите, които правителството плаща на жертвите на терористични атаки – те миришат на кръв и смърт, те са обида и заблуда, защото са дадени за кръвта, болката и смъртта от онези, които не могат да защитят хората. Парите, които мама плаща в автобуса, миришат на сълзи. А как мислите вие, миришат парите, които плащат за болните в болниците? На лекарства? Не, на страх миришат те, и на болка…”

Афоризмите, които Соня създава на 8 години:

ДЕТСТВО – възход на съдбата в човешкия живот.
ДУША – празнотата у човека, която той запълва с Бога или Сатаната.
ЖИВОТ – полъх на щедростта Божия към сътворената от Него природа.
ЗАПОЗНАНСТВО – срещата на различни разбирания за света, а навярно и на различни светове.
КНИГА – вещ, в която можем да съхраним знанията и чувствата на хората през времето.
КОН – голямо топло четирикопитно щастие.
МАСКА – лице с едно изражение.
МЪДРОСТ – мярката между „малко” и „много”.
МУЗЕЙ – консерва на времето.
МУЗИКА – песента на Бог, изпята от човек.
МИСЪЛ – най-могъщото нещо след силата на любовта.
НАУКА – познание, основано на съмнение.
НОЩ – черен чадър със звезди.
ПОЧИВКА – работа с удоволствие.
ИЗПИТАНИЕ – усилието на душата, в резултат на което ума и тялото се справят с всяко препятствие.
ПТИЦА – въплъщение на мислите на Бог за песните и полета.
РОЛЯ – това е живот, която живее в игра.
РОМАНТИКА – настроение, в което виждаш всичко обичайно като чудо.
ПРИКАЗКА – живот, измислен от душата, когато на нея не й приляга реалния живот.
СМЯХ – доктор за печални души.
КУЧЕ – лаещо въплъщение на верността и покорството.
СПИРАЛА – застинала в танц права.
СРАМ – огънят, изгарящ греха от душата на хората.
УДОВОЛСТВИЕ – когато много лакомници творят чудеса с лошо настроение.
УРАГАН – загубил ума си вятър.
ФАНТАЗИЯ – тъкан за декорация на душата.
ЧОВЕК – живо същество, у което има разум, реч, сръчни ръце и способност да решава, как да ги използва най-добре.
АФРИКАНЕЦ – най-добрият разузнавач нощна смяна.
ПЕПЕРУДА – главната причина за лятното щастие.
ВЯТЪР – въздух, който не обича покоя.
ГРЯХ – краста на душата, която разделя човека от Бога.