Едва ли има човек сред нас, който да не се е озовавал десетки пъти в компании, ситуации и случки, които се явяват сериозно предизвикателство за нервите, търпението, приемането и изобщо за душевното, физическо и емоционално спокойствие и баланс. И винаги се чудим – какво да правим в тези ситуации – да избягваме ли тези хора, да ги игнорираме ли, да ги изтърпяваме стоически и после да се оплакваме с часове на какво сме били подложени? Не звучи като най-добрата идея, нали?
Удивително е, че е напълно възможно да ви се случи някой близък човек, приятел, познат, любим дори да влезе в ролята на голям дразнител, неприятна особа, която изглежда, че няма нищо общо с вас.
Любовта, разбирателството, общите интереси, интелекта и всичко онова, което ви е свързвало сякаш са се изпарили? Сякаш това е съвсем друг човек, с когото се чудите какво изобщо ви свързва, какво правите там?
Има нещо вярно. Да, това е друг човек. И вие сте.
Нека ви разкажа за една случка, която бе така ясна в простотата на примера, който ми даде, че беше като истинско откровение. Да, всичко това го “знаех” много отдавна, но сега го преживях така разтърсващо, че всичко се промени буквално за минути пред очите ми! А нали знаете – едно знание става същинско и истинска мъдрост само когато е прекарано през личния опит, изживяно, надскочено в практиката.
С моя приятелка, много близко същество от духовното ми семейство се озовахме в компания, която.. меко казано ни смущаваше. Имаше хора, които с часове обсъждаха теми като “Колко зле е всичко в България, колко е гадно правителството, как всички лоши неща на света са възможни само в България”. Други пък бяха като извадени от хипарски филм, в който най-важното “геройство”, което те тласка нагоре в стълбицата на социалното приемане е мярката колко алкохол можеш да изпиеш, колко цигари да изпушиш, как си се справил с махмурлука и си започнал деня малко след последната чашка. Там битуваше още това архаично схващане, че да се наливаш с алкохол и да разказваш юнашки истории за това е модерно и готино, и най-търсеното забавление е дългото и напоително заседяване по трапези??? Стояхме и се гледахме в недоумение, почти отчаяни, пред висящия въпрос “Как се озовахме тук, какво правим в тази компания”??? На езотеричен език бих казала
“Вибрацията беше паднала, та чак задълбала надолу”.
Е, бързо взехме решение да се отделим от това трапезно недоразумение и само 50-тина крачки встрани вече бяхме в друга времева линия. Там потънахме в омаята на сякаш специално изрисуван за нас пейзаж – огромна, привличаща Луна с меко сияние, силует на палма, сребърна искряща лунна пътека, далечни златисти отблясъци, разплискващите се вълни, които даже ни закачаха със солени пръски и ухание на море, топлото излъчване на земната твърд – плътни мраморни масиви под краката ни, вятър, който галеше и нашепваше любовни слова, и онова невидимо присъствие, което ни обгръщаше от всички страни и ни караше често да се обръщаме, убедени, че зад гърба ни има някой… Е, имаше, но да кажем, че не беше видим в земната плътност.
За миг изпитахме състрадание към онези хора,
потънали в алкохолни и тютюневи изпарения, което нямаше да узнаят и разберат този магически миг… но това бързо отлетя. Мигът беше точно там, точно за нас, с правилното послание. Миг от вечността, сякаш времето спря, сля се с всичко и пренареди цялата вечер. Вибрациите вече бяха на неописуемо високо равнище, всичко преливаше от безусловна любов, премане, искрено единение и сливане с всичко… Аз бях и морето, и Луната, и Земята, и растенията, и вятъра…
Какво се случи после ли? Още преди интервюто ми с Инелия Бенц, която ни разказваше за времевите линии, знаех за различните вероятности, различните потенциали и паралелни реалности. Всички те съществуват едновременно и вече са се случили. И само от нас зависи в коя от тях ще се озовем. Ако сте чели книгата на Ричард Бах – “Едно”, със сигурност сте си спомнили в детайли какво е усещането да преживяваш различни паралелни реалности. Ние просто се преместихме в паралелната реалност, където компанията беше на ниво, чудесна, забавна, интелигентна, креативна, шарена и одухотворена. Опиянени бяхме от мисълта “Ами сега, след като повишавайки собствената си вибрация се преместихме в друго ниво на съществуване, дали онази клета компания също ще бъде променена?”. И тя беше!
Разберете – всеки от нас има
свой аспект, който съществува във всички времеви линии,
във всички паралелни реалности, във всички измерения и плътности на съществуване. И когато се сблъскаме с аспект на наш приятел, познат, непознат, който ни изумява, дразни, отблъсква, то не ни е виновен другия човек! Просто ние сме снижили вибрацията си, и подхлъзвайки се по спиралата, като по пързалка сме се озовали в по-ниско вибрацонно измерение, където срещаме онзи аспект, който най-добре кореспондира и резонира с нашето вибрационно ниво в момента. Уж познаваме човека отсреща, а той говори на различен език, сякаш живее на друга планета, отдалечен, сив, мрачен, отблъскващ… И единственото спасение от ситуацията е незабавно да генерираме в себе си чувството за радост, безпричинна, безусловна радост, любов и щастие. Можете да извикате спомен, усещане, преживяване, което носи спомена за безпричинните благи чувства. Това мигновено ни изстрелва към по-високите вибрационни нива, към онези паралелни реалности, в които хората са мили, добри, усмихнати, положителни, забавни, цветни и усмихнати. Реалността се променя пред очите ни като с магическа пръчица… А тази пръчица е в нашите ръце!
Не вярвате ли? Не искам това от вас. Просто пробвайте,
Експериментирайте. Ей така – като деца. Вижте какво ще стане. Резултатите вече идват по-бързо от всякога. Сами ще се изумите от случващото се. До къде можем да стигнем ли? Не знам.. Можем ли да променим реалността в България? На политическата, социалната сцена? Не знам… Тук вече е замесено колективното съзнание на цяла една държава, кармични дългове, един куп обусловености, уроци за изживяване… Но може би с едно общо високо ниво на осъзнаване можем сравнително бързо да се прехвърлим в друга реалност? А може би някои от нас вече да изживяват друга реалност… Само безкрайната спирала на времето ще покаже. А до тогава – нека експериментираме. Може да се окаже, че дълго търсените отговори са точно до нас.
Важното отвъд всеки глобален въпрос е привидно малкият, личният. А в случая – как да се справяме с неприятните хора в живота ни и да излизаме лесно от заплетени ситуации. Вече имате още едно златно ключе. Използвайте го. Току виж се окаже, че отключва и голямата ключалка.
Източник: Източник: Свой избор
0 Коментара