Страдат ли децата ни от недостиг на витамини?

Думата „витамин“ произлиза от латинското vita, което означава живот. Ясно е, че витамините са жизнено необходими на организма, но как да разберем, дали поемаме достатъчно от тях с храната? Авитаминозата е състояние на истински глад на тялото за витамини, това е сериозно състояние, но изключително рядко срещано в развитите общества в наши дни. Хиповитаминозата обаче се наблюдава често при хора, които не са хранят балансирано. Причините за недостига на витамини могат да бъдат:

Еднообразна храна, надекватно количество плодове и зеленчуци.
Небалансирано (неправилно) съотношение на протеини, мазнини, въглехидрати. Липсата на животински протеини може да доведе до дефицит на витамини С, А, В2, фолиева киселина. Острото ограничение на мазнините забавя абсорбцията в червата на мастноразтворими витамини (A, D, E, K). С излишък от рафинирани въглехидрати се развива недостиг на витамин В1.
Сезонни дефицити. През зимния и пролетния период в зеленчуците и плодовете съдържанието на витамин С намалява, а в млечните продукти – витамини А и D.
Нарушаване на правилата за съхранение и кулинарна обработка. Витамин А се унищожава от светлината, а витамин С е чувствителен към светлина и топлина. Неправилното съхранение или готвене могат напълно да лишат продуктите от витамини.
Болестите на стомашно-чревния тракт (гастрит, ентероколит) могат да нарушат абсорбцията на витамини.
Простудните заболявания, приемът на антибиотици и стресови ситуации значително увеличават нуждата от витамини. Поради това е много важно в периода на заболяване да се приемат повече витамини.

Особено чувствителни към недостига на витамини са децата, защото те растат и метаболитните процеси са много по-активни. Последните проучвания показват, че

повечето деца в развитите страни страдат от недостиг на витамини А, С, D и В.

Смята се, че липсата на витамини, особено витамин С, се усеща най-остро от детското тяло през зимния и пролетния период. Но при неправилно хранене хиповитаминозата при децата може да се появи дори през лятото.

Как да разберем, че организмът изпитва недостиг на витамини?

Дефицитът на витамин А се проявява с намаляване на нощното зрение, сухота на кожата, чупливост на ноктите, поява на абсцеси, повтарящи се инфекции на дихателните пътища.
Вялост, слабост, лош апетит, кървене на венците може да означават хиповитаминоза на витамин С.
Ако има липса на витамин В1 (тиамин), може да има нарушение на съня, повишена раздразнителност. Понякога бавно увеличаване на теглото.
Витамин В2 (рибофлавин) засяга метаболизма на въглехидратите. При липсата му у децата се появяват цепнатинки в ъгъла на устата, гладък, блестящ език, зачервяване на дланите, лющене на лицето, ушите, клепачите. Нарушава се възприятието на различни цветове.
Витамин D участва в стимулирането на растежа на костите, регулира метаболизма на калций и фосфор. Ако детето не получи достатъчно витамин D, той развива рахит с всички типични симптоми.
Витамин B9 (фолиева киселина). Той стимулира създаването на кръвни телца, участва в синтеза на протеини, подобрява узряването на централната нервна система. При липсата му се наблюдава забавяне на растежа, хипотрофия.

Подозрението за хиповитаминоза изисква консултация с педиатър и лечение. Не опитвайте да се самолекувате. Неконтролируемото приемане на витамини може да доведе до друга крайност – хипервитаминоза. Обаче балансираното хранене ще помогне да се предотврати хиповитаминоза и да не се води тялото на децата до крайности. Основното нещо, което трябва да запомните, е, че

универсални продукти не съществуват

и успехът на правилното хранене е в неговото разнообразие.

Източникът на витамин А са: масло, мляко, яйчен жълтък, черен дроб. Пресни зеленчуци (моркови, червени чушки, тикви, домати), плодове (кайсии, касис, праскови, диня) съдържат провитамин А – β-каротин. Ежедневната нужда за дете от витамин А – 450-1000 мкг, нормата зависи от пол и възраст. Например, деца на възраст 5-6 години е достатъчно да хапнат 100 грама грах, за да задоволят напълно нуждата от β-каротин. В допълнение грахът ще запълни част от нуждата от фолиева киселина. За тези, които не харесват бобови храни, 100 грама моркови могат да служат като източник на дневен прием на витамин А.
Лидерът в съдържанието на витамин С са шипките. Сериозно количество се съдържа в червените чушки, касиса, боровинките. Малко по-малко: в брюкселско зеле, киви. Цитрусите и ябълките изостават от лидерите, но също са богати на витамин С. Липсата на протеини в храната може да наруши абсорбирането на този витамин. Витамин С за детето е 45-70 mg на ден. В края на пролетта-началото на лятото най-вкусният източник на витамин С е ягодата. В 100 грама от тези плодове се съдържа дневната доза за деца 5-7 години.
Основният източник на витамин В1 е хляб от пълнозърнесто брашно, боб, грах. От животински продукти се намира в: черен дроб, говеждо месо, свинско месо, яйчен жълтък. Добър източник е маята. Детето трябва да получава 0,8-1,3 mg на ден. За това е достатъчно да яде чиния овесена каша за закуска или 150 грама риба за обяд. 100 г варени картофи или 100 г пълнозърнест хляб също ще осигурят витамин В1.
В черния дроб, дрождите, млечните продукти и яйцата се открива голямо количество витамин В2. От растителни продукти на този витамин са богати: елда, броколи, бяло зеле, бадеми. Ежедневното изискване за детето е 0,9-1,5 mg. Превърнато в храна, това е купа от елдова каша, 1 яйце или 2 парчета сирене с размер на филийки. Една чаша кисело мляко също е добър вариант.
Хранителният източник на витамин D е черният дроб от треска, яйчен жълтък, масло, мляко, хайвер. Детската дневна надбавка е 10 μg и се съдържа само в 10 грама треска от черен дроб, която също съдържа витамин А.
Фолиевата киселина се съдържа в значителни количества в зелените листни зеленчуци (спанак, маруля), в някои цитрусови плодове (портокали), в хляба от пшенично брашно, мая, черен дроб, мед. Необходимостта от фолиева киселина, в зависимост от възрастта, е 100-400 mcg. Ежедневната консумация на зеленчуци и плодове, богати на витамини А и С, ще допринесе и за ежедневния прием на фолиева киселина.

Малко известни факти за витамините:

Витамините са посредници в обмяната на веществата. Те не съдържат калории, но тяхното присъствие е необходимо за много биохимични реакции.
Витамините не се синтезират в нашето тяло и трябва да идват отвън. Това са незаменими микроелементи, тяхното дневно изискване се изчислява в милиграми и микрограми.
Витамините не могат да се натрупат „в резерв“, с изключение на някои мастноразтворими витамини (А, D, Е), и витамин В12.
Витамините не са само зеленчуци и плодове. Различните храни съдържат различни групи витамини.
Единственият пълноценен продукт с всички витаминни съставки е майчината кърма.

Източник: Домашний Очаг