Болен собствен съпруг

Заболяването на собстве­ния съпруг може да се квалифицира като отделна нозологична единица не­зависимо от диагнозата. При това по принцип кол­кото по-леко е заболяването, толкова по-тежко протича.

Всяка съпругова болест започва неусетно, коварно и постепенно. Две-три седмици преди да се разгърне клиничната картина, се появява воде­щият синдром, чието наименование няма да споменавам. Синдромът включва редица симпто­ми, като

скапване, съсипване, предусещане на близкия край

и др. На този етап съпругът катего­рично отказва преглед и лечение, позовавайки се на своята пословична из­дръжливост и добра закаленост от юношеските години.

Този етап трае около 6 дни, след което настъпва предклиничният стадий, характери­зиращ се със задълбочаване на симптомите на водещия синдром. Походката става вяла и от­пусната, очите — подкръжени. погледът тъжен и самовглъбен. Липсва желание за рабо­та, пазаруване и седене на стол. Основното положе­ние е легнало. В зависи­мост от диагнозата се появяват кашлица, хрема, главоболие, странни бол­ки по различни части на тялото, които се опис­ват подробно и учудващо добре от страдащия. За отбелязване е, че апети­тът почти никога не на­малява. В този стадий болният приема снизхо­дително, но с отвращение един-два аспирина, с което прави лична услуга на съпругата.

Пълната клинична кар­тина се разгръща винаги нощем. Появява се тре­вожно безсъние, съпрово­дено с фатални признаци като изпотяване, треска, задушаване, свързани с мрачни предчувствия. Налице са всички факти, които говорят за един прогнил и съсипан организъм, правят се изводи за причините, довели до то­ва състояние. Изникват наименования на екзо­тични болести, чиито симптоми болният ка­тегорично наблюдава върху себе си.

Трябва да отбележа, че именно това е момен­тът, в който съпругата трябва решително да снеме всякаква отговор­ност от себе си и да за­веде съпруга на участъков лекар. Това става така: съпругът се придумва да отиде до поликлиниката, след което се хваща за дясната ръчичка и се води от кабинет на кабинет. Трябва да се внимава и да не се пуска да ходи сам, защото може да избяга. За по-тежки случаи

се препоръчва връзване с връвчица

Това е един те­жък етап, тъй като съпругът страда извънредно много от факта, че тряб­ва да чака на пейка редом с бабите от квартала. Погледът му е изпълнен с погнуса и самосъжаление. Нужни са много такт и търпение, демонстрира­ни с деликатно мълчание и невлизане в диспути на тема „Докога ще висим тук“. Характерен момент е наличието на при­мирение, което обаче не може да скрие унижението, изпитвано от стра­дащия. Затова погледът най-често е насочен встрани, а походката става преднамерено небрежна, с което се цели болният да се представи в очите на околните като придружител, а не като придружен.

Когато диагнозата е поставена и лечението назначено, съпругът се хваща за дясната ръчичка и се завежда в аптеката. Тук има втори деликатен момент, тъй като трябва да се избягнат разго­ворите на тема „Да не смяташ да чакаме на тая опашка“. След като всич­ко свърши, болният се отвежда по познатия на­чин вкъщи. Там настъпва третият деликатен мо­мент, при който хаотичните преди мисли на страдащия се насочват в определената от диагно­зата посока. Разказват се спомени от детството и се описва подробно случаят, когато майката на болния го е излекувала за една нощ от същата бо­лест. С това се прави недвусмислен намек, на който трябва да се от­върне с разбиране. После се пристъпва към лече­ние.

Първите признаци на оздравяване се появяват след около два дни. Нас­тъпилото подобрение на общото състояние

вдъх­ва неоправдан оптими­зъм у болния

и го кара да посегне към някои от вредните си навици, на­рушени от болестта. Тук трябва да се действа твърдо и последовател­но. Най-добре е да се оба­ди за това на майката на болния или поне той да се заплаши с това, тъй като споменът за нейната без­компромисна намеса през детските години го кара да размисли.

Категоричните симп­томи за трайно подобре­ние включват постепенно връщане към дейностите преди заболяването – с нищо неосновани разходки из къщата, неоснователни забележки и каране с децата. Оздравителният период се характеризира със съжаление за проявената слабост, довела до вземане на лекарства, закани за неповтаряне никога на подобни грешки и

крупно-мащабни решения за промяна

на начина на живот. С настъпването на тези признаци заболяването може да се счита за отзвучало.

Трябва да се отчита обаче, че всяко заболяване слага дълбок отпечатък върху крехката душевност не съпруга, и около две седмици след това болестта продължава да бъде обсъждана на всички равнища. Прави се обстоен анализ на предприетите стъпки в хода на болестта, дискутира се тяхната адекватност и ефикасност. Така заболяването трае общо около 5 седмици, с малки разлики в инкубационния период.

През тези седмици съпругата трябва де е много нежна и внимателна. Тя не бива да забравя, че в основата на заболяването най-вероятно стои нейната безотговорност към здравето иа собствения й съпруг. От позицията на тази презумпция най-лесно се постига желаното поведение. Независимо от собственото си здравословно състояние съпругата несъмнено трябва да положи необходимите усилия за създаване на ведра обстановка, атмосфера на търпимост и щадящ режим. В това начинание задължително се включват и децата. По този начин се постига и един страничен, но желан ефект,

семейството се сплотява около надвисналата беда,

единството побеждава надвисналата болест.

Запомни! Никога не се казва на болния съпруг „Нищо ти няма“. Не се влиза в спор с него по никакви въпроси. Не се налага мнение.

Забрави! Собствения ишиас, главоболие и мазол.

Не забравяй задълженията си!

Смятам, че тези практични съвети ще помогнат на някои сънароднички да преодолеят справедливото възмущение, което са изпитали, съприкосновявайки се с психиката на болния си съпруг. Наслука!