Елизабет Костова е завършила британска култура и изящни изкуства, пее в славянския хор на университета. Идва в България за първи път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг – Георги Костов. Нейният дебютен роман „Историкът“ стана бестселър и у нас, и в САЩ. Последва втората й книга „Крадци на лебеди“. Третият й роман „Земя на сенки“ излезе съвсем наскоро у нас. Елизабет Костова е учредила фондация за подкрепа на българската литература на международния пазар, като отпуска стипендии на писатели и преводачи.
Първият ви роман „Историкът“ стана истински бестселър и ви донесе много награди. Очаквате ли същото да се случи и със „Земя на сенки“?
„Земя на сенки“ засега върви доста добре, особено в независимите книжарници в САЩ и съм горда да ви кажа, че има още по-голям успех сред литературните критици, в сравнение с първия ми роман.
Как бихте описали третия си роман? Има ли връзка между него и предишните ви книги?
„Земя на сенки“, както и „Историкът“ описва едно приключение, поставено в центъра на реални исторически събития в Източна Европа и включващо млад женски герой, както и няколко истории от миналото. И двата романа изискваха огромен изследователски труд, и в двата героите са взети от истинските ми пътувания до реални (макар и с променени имена) места. Това са големите прилики. Но има и доста разлики. „Земя на сенки“ е създадена с по-сериозни намерения и се фокусира почти изцяло върху България, докосвайки някои доста емоционални моменти от нейната история. Тази книга е дори по-скъпа за мен като писател, отколкото първият ми роман. „Земя на сенки“ е книгата, която цели 25 години исках да напиша и съм много щастлива, че се издава на български.
Освен че сте свързана с България чрез вашия съпруг, какво ви връща непрекъснато тук? Защо нашата страна ви е интересна като писател?
Аз се влюбих дълбоко в България от първия момент, когато влязох в страната, през ноември 1989 г. Красотата на нейната природа, сложната й история, дълбочината на хората тук – всичко това ме връща непрекъснато в страната ви. За мен това място, с всичките му трудности, е антидот на повърхностната арогантност и невеж изолационизъм на моята родна култура. Не казвам, че за чужденеца в България всичко е лесно, но никога не съм спирала да се възхищавам и вдъхновявам от страната ви.
Четох някъде, че сте сънували историята, която стои зад този роман. Откъде черпите идеи и вдъхновение, освен от сънищата си?
Истина е, че сънувах целия основен сюжет на „Земя на сенки“, което си е литературна случайност. Обикновено черпя идеите си при четенето на исторически книги и събития, от дочути разговори или от мистериозното кралство на въображението.
Вашите книги включват както исторически факти и мистерии, така и сериозна изследователска работа. Колко дълго е времето от раждането на идеята до създаването на романа?
Истинската история, фактите и изследванията са много важни за мен и аз работя упорито, за да ги съчетая със силна история и измислени герои. Част от удоволствието при писането на една книга e да научиш толкова много неща около нея, включително да интервюираш експерти в дадена област. Всичко това отнема години. Осем години ми отне работата по „Земя на сенки“ и вероятно можеше да продължи безкрайно, ако в един момент редакторът ми не ми нареди да спра.
От какви съставки е замесен добрият писател?
Не мисля, че има рецепта, освен посвещение на истината във всяка книга, желанието да пишеш по-добре и голяма доза решителност.
Дали добрият писател задължително е и добър човек?
Съвсем не! Всички знаем за удивителни литературни произведения, създадени от хора, на които не може да се разчита. Но не мисля, че това обезценява тяхната работа.
Пазарният успех ли е мерилото за качеството на едно произведение?
Някои ужасно лоши книги се продават много добре и някои от най-важните романи, писани някога, дори не са публикувани в живота на самия автор. Има едно щастливо местенце точно в средата обаче. Смятам, че Ренесансът на литературата, която се продава доста добре на английски език, е сериозно развитие за качеството и отношението към книгите. Също така е удоволствие да се види, че все повече българска художествена литература се издава и продава в България, особено след периода в началото на този век, когато чуждите преводи завзеха пазара.
Защо решихте да вложите време, труд и пари във фондация, която поощрява българската литература?
Докато обикалях България с „Историкът“, внезапно видях няколко сериозни бездни около мен. Първата беше тази, която вече споменах – където и да отидех, виждах хора, четящи преведени от английски книги, като същевременно много чудесни български писатели не се публикуваха. И аз разбрах, че собственият ми роман е част от този проблем. Научих също така, че българските писатели имат много малко възможности да получат стипендии, за да пишат и публикуват, в сравнение с авторите в САЩ и Западна Европа. Исках да дам нещо на тази страна, която ме вдъхнови като писател, като споделя част от приходите от книгата ми. Чувствам се привилегирована да работя с български писатели, издатели и артисти, които правят това възможно.
Кои български автори четете и харесвате?
Не искам да изтъквам един автор, тъй като има толкова много чудесни примери, включително младите писатели, които са гости на нашите ежегодни семинари по писане в Созопол. Но съм наистина щастлива и горда, че близо 20 съвременни български автори са успешно издадени на английски. Само преди 10 години имаше едва двама-трима. Можете да проверите списъка с български писатели и преводачи, с които работи фондация „Елизабет Костова“ на www.contemporarybulgarianwriters.com. Сигурна съм, че в бъдеще ще се включат много повече. За мен е вълнуващо да преглеждам този сайт и да виждам толкова много оригинални произведения от български автори от различни поколения.
0 Коментара