Проф. д-р Лиана Апостолова ще ръководи първия проект за ранно диагностициране на болестта на Алцхаймер в САЩ. Изследователската програма е петгодишна и за нея Националният институт по здравеопазване ще отпусне 45 милиона долара. Д-р Апостолова е професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския факултет на Университета на Индиана, Индианаполис. Живее в САЩ от 1998 г. Съпругът й Валентин Пенчев е директоp по информационни технологии, завежда компютърния отдел на новооснования институт по мрежови науки към Индиана юниверсити. Имат двама синове.
Снимка: Евелина Пенчева
Честито, проф. Апостолова! Защо избраха точно вашата изследователска програма? Какво по-различно предложихте?
Нашият проект се фокусира върху един специален вариант на това заболяване, който не е много често срещан – това е заболяването сред по-младите хора. Болестта на Алцхаймер се развива предимно при хора над 65-годишна възраст. Най-често съм работила с пациенти, при които диагностицирам за първи път болестта на Алцхаймер на около 70-80 години. Научната програма, която стартираме, ще обхване хора, които развиват в ранна възраст болестта на Алцхаймер.
Какво значи ранна възраст?
Това са, общо казано, хора между 45 и 60 години. Досега не сме имали научни изследвания върху тази група хора на мащабно ниво. Имало е малки научни проучвания в отделни университети в САЩ, но не и на национално ниво.
Болестта на Алцхаймер е една от най-разпространените форми на деменция, която се среща най-често при хора над 65-годишна възраст. Увеличили ли са се случаите на болните преди 65-годишна възраст?
Не се знае дали са се увеличили. Те са около 5% от болните. Като цяло болните от Алцхаймер зачестяват по света, но причината за това е остаряването на населението. Като лекари лекуваме успешно вече доста болести и продължителността на живота е много по-голяма. Затова има и повече болни от класическата форма на тази болест. За тези в ранна възраст такава статистика все още няма. С този петгодишен проект, който стартираме, вероятно можем да дадем отговор на въпроса дали и тяхната бройка нараства.
Колко дълго ще продължи вашето изследване?
Както много други научни програми в САЩ, когато се започне нещо мащабно, то се продължава десетилетия напред. В момента има такава програма, която е насочена към по-възрастните пациенти, болни от Алцхаймер. Тя започна през 2005 г. и продължава да съществува и днес.
А каква цел сте си поставили с вашата програма?
Да открием колкото се може повече болни с ранната форма на заболяването, да ги проследим за 24 месеца – време, през което те ще имат три срещи с нас, по време на които ще минат през клинични прегледи, психологични изследвания, изобразяване на мозъка с ядрено-магнитен резонанс или с позитронна емисионна томография и едни специални контрастни бои, които показват протеините на Алцхаймер в мозъка. Има два протеина, които се натрупват в мозъка на болните от тази болест. Допълнително ще правим кръвни и генетични изследвания, за да разберем защо тези хора са толкова ощетени да развият тази болест в тази ранна възраст. Предполагам, че ще има генетична основа и ще намерим нови генетични рискови фактори за тази болест.
Науката и медицината са толкова напреднали, но все още няма яснота за причинителя и лечението на тази болест? Вашето обяснение?
Има хипотеза, че единият от протеините, наречен амилоид, причинява Алцхаймер, но досега дори клинични проучвания с медикаменти, които го махат от мозъка, не са били много сполучливи. Причината е в това, че става въпрос за едно много сложно заболяване, което се развива десетилетия в мозъка, преди да нанесе поражения, които да се проявят като симптоматика. И когато вече диагностицираме заболяването, е късно. По това време вече са много активни и множество други болестни процеси – натрупване на втория протеин tau, възпалителни, атрофични, митохондриални и т.н. И цялата тази каскада от патологични отклонения от най-различен род и вид вече е толкова напреднала, че да лекуваме само една част от болестта и да очакваме излекуване, е малко наивно. Имаме нужда да развиваме лечението на болестта на Алцхаймер като комбинирана терапия към поне няколко от тези механизми, които вече са отключени и действат върху мозъка на пациента.
Защо е нужна ранна диагностика при болест, при която няма лечение?
Колкото по-рано се диагностицира един болен с Алцхаймер, толкова по-добре би било и за болния, и за семейството му. Te ще имат възможност да опознаят болестта, да се информират какво предстои, а болният (a не неговите близки) ще има възможност сам да избере на какви терапии да се подложи и да определи бъдещето си. Хубаво е семейството и близките да се образоват и да могат да направят план за грижа за бъдещето. Една ранна диагноза би дала възможност и за включване в медицински проучвания, които могат да допринесат за бъдеща победа над тази коварна болест.
В САЩ има малко повече осигуряване, има възможност за професионална помощ вкъщи, понякога това е покрито от здравната осигуровка. В България, за жалост, не е така. И тежестта на семейството е ужасяваща. България има нужда от мащабна правителственa програма за Алцхаймер, която да се разработи и да се следва – както в научно, така и в социално отношение.
Ако вашата програма е успешна, това би ли подобрило качеството на живота на тези болни? Или пък да намерите лечение?
Първо, в САЩ болните с този вариант на болестта често пъти не са диагностицирани правилно. Нашата програма става известна на национално ниво и това ще помогне да се диагностицират тези случаи правилно и по-рано. Нашата цел е, след като три години изследваме тези болни, да знаем повече за тази форма на болестта. А след това тази група от болни и тези клинични центрове, които имаме, да се трансформират в мрежа за лекарствени проучвания. Нашата крайна цел e веднага след като свършим с 24-месечните изследвания, пациентите да бъдат включени в клинично проучване с медикамент. Този вариант на болестта, който се развива при млади хора, дава чудесна възможност да се тестват медикаменти за Алцхаймер, защото тези толкова млади хора нямат заболяванията, типични за възрастните. При възрастните пациенти има смесица от различни патологии на централната нервна система или на други органи и системи, които влияят върху мозъка. И може би затова не сме намерили подходящо лечение, защото ситуацията е доста комплицирана. Надявам се с тази група от млади болни от Алцхаймер, която ще създадем, да ни се предостави по-добър шанс да се намери правилното лечение и за младите, и за възрастните с Алцхаймер.
На международната конференция, на която присъствахте в България, бе изнесена стряскаща цифра – 47 милиона са болните по света, а прогнозата е, че без ефективно лечение през 2050 г. болните ще са три пъти повече.
Надявам се, че ще имаме такова ефективно лечение. Вече имаме по-обширно разбиране към болестта. Не сме фокусирани само върху амилоидния протеин, a развиваме терапии и за другите патологични промени. Дали ще имаме лечение, не знам, но ще имаме напредък и вероятно след 10 години ще има медикамент, който ще помага много повече, отколкото медикаментите, с които в момента разполагаме. Чувствам се оптимистично настроена.
Стойността на човешкия живот се измерва не в години, а в качество. Всичките усилия, които полагаме, са свързани с това да можем да продължим качеството на човешкия живот.
Защо избрахте болестта на Алцхаймер?
Когато бях студентка в Медицинска академия в София, първият ми досег с неврологията под вещото ръководство на д-р Наташа Тотева в четвърти курс беше решаващ. След това бях просто сляпа и глуха за другите специалности. Нищо друго не ме впечатли толкова, колкото мозъкът и фактът, че толкова малко се знае за него.
Винаги съм искала да се занимавам с наука. Интелектуалният гъдел ме поведе към неврологията и когнитивните нарушения. А пътят към САЩ се осъществи, защото майка ми беше поканена да работи там и беше професор по биохимия и невронауки в два престижни университета в Чикаго. Знаех, че искам да правя наука, а в Щатите възможностите са много по-големи.
0 Коментара