Полина, дигиталният номад

Ако се отбиете на остров Бали през ноември и отскочите до курортното селище Чангу, което е малко встрани от туристическите орди, може да я срещнете на плажа: на 28 години, със сини очи, дълга руса коса, френско „р” и влюбена в сърфинга. Не че не може да кара сърф и в Барселона, където също живее значителна част от годината. И не е избрала един от най-красивите острови в света, за да се забавлява.

Снимки: Полина Кочева и Павлина Михайлова

Има комплекс причини тази година Полина Кочева да си купи еднопосочен билет за Индонезия и те са: месечен наем на жилище във вила с басейн – 150 евро, разходи за храна – 1-2 евро дневно, добре уреден коуъркинг център (споделена работна среда) със скоростен интернет – 250 евро месечно и … десет стъпки до тихоокеанското безбрежие. Какво още може да иска един дигитален номад? Естествено и на първо място – достатъчно клиенти, респективно – добри доходи, за да може да води този начин на живот. В което Полина се чувства все по-уверена – от 2 години тя е част от  международната общност на digital nomads. Болшинството от тях са фрийлансъри, които работят онлайн, като минимум три-четири пъти в годината мигрират към различни точки на планетата. Едно ято към Бали, друго – към Маями, трето, пето и десето – към Пловдив, Лисабон, Коста Рика, Банкок… И колкото повече пътуват, толкова по-щастливи се чувстват, колкото по-щастливи са, толкова нараства тяхната продуктивност и … възможностите да пътуват.

Но нека разгледаме задължителните елементи на този приятен circulus vitiosus, по който се движи дигиталното номадство (от гръцкото νομάς – търсене на пасища за стада) – и първият от тях е: жажда за преместване в пространството.

Как Полина открива страстта си към пътуването

Вероятно това става, когато на 12 години трябва да напусне родния Кюстендил и да се премести в София, за да учи в Американския колеж. Там израства с деца, които пътуват и разказват истории за света. За разлика от основния поток, който продължава обучението си в американски университет, Полина избира художествена академия в Холандия. Една година следва „илюстрация” в Утрехт, но по-късно се мести в университета в Енсхеде, където завършва Arts&Technologies (Изкуства&Технологии).

В Холандия открих, че ми е много интересно да пътувам, да имам нови преживявания и понеже намирах доста евтини самолетни билети и разполагах със свободно време, започнах да опознавам Европа. Ползвах каучсърфинг (мрежа за онлайн гостоприемство) и си спомням, че в началото ми изглеждаше доста странно да нощуваш у непознати. За първи път пътувах сама в Италия и тъй като нямаше как да остана по-дълго у семейството, което ме беше приело, отидох във Венеция на couchsurfing. Тогава бях на 22.

По какви критерии си избираше маршрутите?

Според цената на билетите – намирам билет за отиване и връщане за по-малко от 20 евро, прочитам няколко блога, което понякога е излишно, защото хората от каучсърфинга обичат да ти показват местните забележителности и това е много по-интересно, отколкото да обикаляш сам традиционните туристически обекти.

През лятото на 2012 г.  за два месеца с раница на гърба обиколих  обиколих  Испания, Франция, Италия, Унгария – запознах се с много хора, беше страшно интересно и всичките ми преживявания бяха супер положителни. Тогава за първи път минах през Барселона, която толкова ми хареса, че реших да се преместя да живея там. Но не само защото е толкова туристически и международен град, в който наистина живеят хора от цял свят. В Барселона има всичко: традиционни изкуства, архитектура, всякакъв вид дизайн – от графичен до индустриален, много жива музика, футбол, и плаж, и планина, и обществени колела, фитнес, сърф и дори места за любимия ми скейтборд… 

Барселона – базов лагер и западна граница на Полина

През 2013 г. тя наема апартамент в световната столица за мобилни приложения. В началото работи в старт-ъпи, каквито там има в изобилие, после – в по-големи компании.

Мястото е изключително подходящо за един уебдизайнер, защото Барселона има амбицията да стане Силиконовата долина на Европа. Правителството и общината инициират десетки програми за промоция на града в IT сектора, има много акселератори, инкубатори, международни IT фирми. Барселона вече се смята за мобилната столица на света – през февруари там се организира Световният мобилен конгрес и най-голямото изложение на последните иновации в мобилните технологии.

През 2015 г. Полина е включена в международния екип на еDream – най-голямата фирма за електронна търговия в Европа – търсачка за самолетни билети, хотели, рента кар – въобще услуги от цялата туристическа индустрия. 90% от работата й е по скайп и чат с германския офис на фирмата. Така се  научава да работи дистанционно, което е основно изискване за един номад. И второ – поддържайки сайта, дизайна, програмирането, започва да си намира собствени клиенти.

За две години влиза в средите на фрийлансърите – програмисти, уебдизайнери и други IT специалисти, които опознават света, като работят онлайн. После си взема една година отпуск (сабатикал), за да пътува и да проучи … нови места за работа. И се насочва към Южна Азия.

Източната граница

През 2016 г. прекарва 4 месеца в Азия.

В Тайланд има няколко града, много популярни сред номадите. Там  отидох сама, като следвах информацията от фейсбук групи и com, после минах през Виетнам, Малайзия и накрая стигнах Бали. В Чангу си намерих coworking център и се сприятелих с колеги, с които ще се съберем и тази година. Като работиш, по-удобно е да си на едно място.

И това да е coworking център?

Да. Номадите предпочитат такива центрове, защото когато си на свободна практика, има опасност доста да се изолираш от хората и да изпаднеш в депресия, освен това нали ти трябват и връзки с хора, които работят това, което и ти?! Затова си намираш такъв офис, плащаш си наем и там ти предоставят разни събития, забавления, басейн…

Но най-важни ми са хората и срещите в общността от номади. Информация кой къде се намира има в чатовете и форумите, също се правят класации на градовете, които са най-подходящи за работа и живеене… Въобще ние сме общност, в която много лесно се запознаваш с другите. Значи, от една страна, аз искам да се запознавам с хора като мене, а от друга страна ми е интересна природата и културата на местата, които посещавам. Това са две отделни неща. Например, на Лофотенските острови в Норвегия, където мечтая да отида, знам, че няма да има хора от моята среда, но ще отида заради природата, тоест това ще бъде пътуване само заради островите, докато в Бали мога да съчетая двете неща.

Заблудите около лайфстайла на номадската общност

Около начина на живот на дигиталните номади бързо се създава ореол. Да, имаме основание да завиждаме на тези хора, които от няколко години, в резултат на четвъртата технологична революция, успяват да обикалят света по най-нескучния начин – работят и със спечелените средства го опознават отвътре – а не като туристическите еднодневки. Но нека не се заблуждаваме относно тяхната реалност. Да не си мислим, например, че пътуват непрекъснато, че могат да работят винаги и навсякъде, стига да имат добър WiFi и захранване за лаптопа. В края на краищата и те страдат от часовите разлики…

В действителност:

• Номадите не са търсачи на рисковани приключения или екстремни преживявания. По правило рядко пътуват на стоп (не само заради техниката, която пренасят) и се пазят от необмислени и спонтанни действия.
• Повечето остават на едно място за поне два-три месеца. И това място не е избрано произволно с пръст върху картата. Напротив. Много напротив.

Говорим за добре организирано пространство, което предлага, освен кухня и зала/терен за събития, всички предимства на един модерен офис.

Значи бягаме от офиса, а пак сме в офис?!

Да, но не в офиса на родния град, чийто праг прекрачваш всяка сутрин, очаквайки поредната клюка или шегичките на шефа. Това е офис, където общуваш с непознати, но себеподобни, от цял свят, споделящи впечатления направо от извора, заредени до синьо от желанието за развитие и промяна на статутквото. Място, където благодарение на синергията, се раждат идеи и се утвърждава нови ценности, различни от типичните за поколението Y. Място, където се чувстваш добре, благодарение на своя информиран избор.

• Номадите не са самостоятелни единици или вълци единаци, нищо че повечето са фрийлансъри. Общността е от изключително значение за всеки един. Тъй като са пръснати по света, те могат да обменят автентична информация за всичко, с което се сблъскват в дадено населено място – от наемите в airbnb.com до битовата престъпност и заразните болести. Тоест, те са като пчелите – без кошера не могат да оцелеят. А центроветe за споделена работа са килийките на кошера. Затова роенето на центровете върви успоредно с възникването, самоорганизирането и растежа на номадската популация
• Номад може да стане всеки добър професионалист. Не е достатъчно. Той трябва да бъде добър логистик, да умее да планира работата и бюджета си. Възможно е фразата „работно време” да е доста мъглява за него, но всеки проект е с краен срок и е обвързан с договори, които трябва да бъдат изпълнявани. И онзи, който не може да се дисциплинира, отпада по най-естествен начин.
• Номадството може да се практикува във всяка възраст. Може, ако си решил да не се обвързваш емоционално поне за известно време. Вероятно най-подходящ за „търсене на паша” е възрастовият период между 25 и 40 години и след това човек да помисли за семейство (ангажимент за близко човешко същество), и за дом (постоянен адрес), и за челяд (грижи и възпитание).

В последното няма нищо извънредно, тъй като младите американци така или иначе все повече отлагат купуването на първо жилище, сключването на брак и раждането на деца. Нараства и броят на онези, които предпочитат да не купуват, а да споделят. Както прогнозира пред ЕuropalTV писателят и икономист Джереми Рифкин за ролята на новите млади  в световната икономика „…капитализмът ще се трансформира, защото капиталистическата система дава живот на едно бебе. Бебето се казва икономика на споделянето в творчески общности. Капиталистическите компании ще трябва да се научат да живеят с това отроче, да го изхранват, да му дадат да диша и в следващите 25 години едновременно ще се развиват две икономически системи.”

По средата е България

Всяко лято, а понякога и есен, Полина прекарва по месец и нещо в България. Среща се с приятели, тича по витошките пътеки и се радва, че страната ни става все по-предпочитана от номадите. Най-популярен е Пловдив, който върви нагоре и нагоре в техните класации. От няколко месеца и в Банско беше открит  коуъркинг център, собственост на германеца Матиас и австриеца Уве.

В Пловдив има много добър интернет, много музеи, много чужденци и е много евтино в сравнение с останалата част в Европа. Сред номадите той вече е известен като „Чианг Май на Европа”, а Чианг Май е един от най-популярните градове в Тайланд. За съжаление българите не знаят това, иначе биха изпитвали чувство на гордост. Чужденците пък обикновено остават изолирани от проблемите на местните, а на практика различните култури винаги биха могли да си взаимодействат и да си бъдат от полза.

Ти опитваш ли се да разбереш културата на индонезийците?

Това е една от причините да оставам на едно място с месеци – присъствам на сватби, погребения, религиозни обичаи, процесии, участвам в ежедневните им ритуали. Храня се в местни ресторанти, не в туристическите „западни“ – това мога да го правя и в Европа. Предпочитам да наемам стая от местни, отколкото в хотел, притежаван от чужденци. Избягвам туристическите места (които са като малки балони от Европа до Австралия) и вместо това се разхождам из неизвестни селца и оризови полета.

Навиците, задължителни за един номад

Част от тях са изброени в книгата на  Стивън Кови „7-те навика на високоефективните хора”:

• проактивност;
• добро управление на времето;
• ясни приоритети в работата и личния живот;
• взаимоотношения с код win-win – аз печеля – ти печелиш: ние не се състезаваме, а търсим творческо сътрудничество;
• инвестиции във физическото, духовно и нравствено здраве.

Поради което номадите са с отличен самоконтрол, емоционално балансирани, гъвкави, с добри  комуникационни умения и желание да разберат другия, склонност към взаимопомощ, в същото време решителни, самостоятелни и отговорни. Въпреки че работят (или точно затова) във виртуална среда, те оценяват много трезво важността на личния контакт и искрения разговор. Не могат да си позволят да бъдат самовлюбени и не държат на всяка цена да са прави, далече са от мисълта критикуващият да е непременно трол или хейтър.

Много им помага, че са израсли във време на изключително бързи промени, поради което реагират мигновено, без колебанията и съмненията, присъщи на родителите им. Тоест, те са много по-интелигентни от мнозинството милениали, които: предпочитат чатовете, трудно понасят критиката и бягат от социалния пейзаж в хралупите на селфитата.

Всеки ти завижда…

И през уикенда караш сърф?

Ами…, при мене е по-различно. Винаги имам работа – било то да работя за съществуващи клиенти, било да си търся нови. Ако не работя, просто нищо няма да се получи. Общо взето, всеки ден се трудя по 8 часа. И това си е работа, не е само приятното изживяване.

Тоест, най-важна е самодисциплината.

Да, това е много важно условие, за да успееш да водиш този начин на живот. И второто условие е да искаш да работиш това, което работиш. Да не го правиш насила. Тоест, да правиш нещо, което така и така правиш и така и така ти е интересно да го правиш всеки ден. Аз постоянно си мисля за работата, даже когато се забавлявам. Когато имам свободно време, чета за уебдизайн, за маркетинг. Не мога да седя и да гледам телевизор. Дори да искам да разделя почивката от работата, не ми се получава.

Сигурна съм, че мнозина ти завиждат, защото имаш 3 в едно – работиш, опознаваш земното кълбо и в същото време се забавляваш, като разчиташ само на себе си… – за това мечтаят много хора!

Хората си мислят, че е лесно, но трябва много да си посветен на този стил на живот, за да успееш. Имам приятели, които почват с много хъс и като видят, че в началото трябва да работиш по 10 часа на ден, после да спестиш едни пари за всеки случай, и едва след това да си купиш самолетен билет, се отказват. Аз съм много щастлива, че успявам.

А любовта – тя част ли е от твоята формула за щастие?

Да! От доста време имам приятел, който води същия начин на живот. Още в началото се разбрахме, че и двамата обичаме да пътуваме и си имаме доверие. Постоянно си говорим в скайпа и не е проблем, че не сме заедно физически, защото по няколко месеца прекарваме в Барселона. 

Мисията на Полина

Миналата година в Бали реших да създам социална платформа за жени, които пътуват най-вече сами. Това е мой личен проект и всъщност по този начин аз решавам собствен проблем, понеже пътувам сама (като почваш нов бизнес, май най-добрият начин е да решиш собствен проблем!)

Във фейсбук има много групи на жени, които пътуват сами и на други, които искат да пътуват, но ги е страх или има нещо друго, което ги спира. Те търсят информация за мястото, което искат да посетят и искат да се запознаят с хора, които вече са били там, но това е твърде неудобно, защото във фейса всичко е доста хаотично, с много коментари и е трудно да намериш бързо нужната информация. Освен това тези групи се пълнят сравнително бързо. Най-голямата вече стигна 200 000 души и продължава да расте.

Голяма е и мрежата на каучсърфинга, а напоследък много хора почнаха да я използват за онлайн дейтинг (запознанства). Тоест, опитват се да излязат с тебе на среща или нещо подобно. И ако си жена, която пътува сама, това не е много окуражаващо. Общо взето, щом се разрасне един сайт, започват да го използват за онлайн дейтинг и той излиза от основната си роля. Доста от хората, които работят в каучсърфинга, са доброволци и няма как да го поддържат до такава степен, че да контролират всичко.

Имала ли си неприятости по време на пътуване?

Никога. И постоянно си говоря с жени, които искат да пътуват. Моето послание към тях е да пътуват – стига да проверяваш добре нещата, да проявяваш малко здрав разум и да не се доверяваш абсолютно на всичко, което се пише, няма да имаш проблеми!

Аз правя сайта сама и за момента не печеля пари от него. Но за да се разрасне, трябва да му посвещавам все повече време и  същевременно  – да печеля и да живея. Тоест, трябва да измисля начин за някакво финансиране – спонсорство или дарения  – примерно месечна такса от два-три долара, което всеки може да си позволи, както правят, например, spotify.com. Имам разходи и за хостинг, които ще се увеличат, ако сайтът се разрасне. В момента посетителите са около 200, което не е огромна цифра, но ако го харесат и почнат да идват в него…

В края на август Полина започва crowdfunding кампания за проекта си, тъй като иска 100% да се посвети на него.

Мисията на дигиталния номад

И така, с всеки час общността на професионалистите, фокусирани в нашето общо IT бъдеще, чиито глави са в облака (който и смисъл на думата да изберете), които се местят по паралелите и меридианите, ползвайки всички природни, икономически и социални предимства на дадено населено място, се увеличава. От стотици стават хиляди. Създават своя уникална субкултура и идентичност, която не зависи от географско положение и национална принадлежност. Споделят знания и ресурси, за да може животът им да бъде по-безопасен, бизнесът – по-успешен. Няма съмнение, че те са в първия ешелон на поколението Y (както и няма съмнение, че поколението Y няма да разбере тази фраза), което вече променя световната икономика и бизнес модела на компаниите.

Използвайки благата, придобити с труда на различни народи – българи, австралийци, тайландци…

Дори и да искат, те трудно могат да участват в протести за опазването на Пирин, против хунтата в Тайланд, срещу правителството на Доналд Тръмп или глобализацията. Просто нямат физическа възможност. Вероятно за това се чувстват призвани да се ангажират със социални каузи. Като Полина. Още повече, че априори са добри в създаването на онлайн платформи.

Ако и вие търсите начини да пътувате solo, може да се присъедините към мрежата http://femtravelers.com/. И имайте предвид, че допуска само жени!

Предимствата да пътуваш сам

В английския език има специална дума за „страст към пътешествията” – wanderlust. А смисълът на неологизма mem·orgasm може лесно да бъде разбран – прекрасният момент, който преживяваш, никога няма да се повтори, затова е добре да го запомниш. (Интерпретациите са  според вижданията на потребителя.)

И как да се случи този меморгазъм, ако не сте сам? Други биха попитали – а как да стане, ако сте сам?! Така или иначе, независимо дали е бизнес пътуване, ваканция със семейството или дори стоп до близкия град, пътуването прави хората щастливи. (Изключваме произшествия, неприятни срещи и други ситуации.) Те напускат своята зона на комфорт и скачат в малко или повече неизвестното, в което винаги има доза предизвикателство, респективно – възможност за  самоутвърждаване, ерго – възможност да се усетиш щастлив. Защото човек проверява отново и отново уменията и способностите си, научава нови неща за света и най-вече за себе си.

И още:

• Имаш възможност да си абсолютно гъвкав и спонтанен – можеш да правиш каквото си поискаш и когато си поискаш, без да се съобразяваш с претенциите на колегите си.
• Налага ти се да контактуваш повече с местните хора – практикуваш езикови и комуникационни умения, опознаваш тяхната култура.
• Бюджетът ти зависи само от теб самия и не се обърква от други субективни фактори.
• Можеш да мълчиш, да се съсредоточиш в себе си и да не разпиляваш духовната си енергия, защото не си принуден да бърбориш непрекъснато.
• По-естествено и лесно създаваш приятелства.
• Изключваш се от електронни (отровни) медиатори и не те сепва сигнала на нечий телефон.
• Като се справяш сам с нови сигуации и зависиш единствено от себе си, се свобождаваш по-бързо от стреса, а не натрупваш нов.
• Можеш да се смееш до насита и без причина и не е нужно да обясняваш някому причините.
• Като оставаш сам по-дълго време, виждаш в по-обща перспектива близките, работата си, любимия, живота си и ги оценяваш по нов начин.
• Наслаждението от природни и други забележителности може да стигне до меморгазъм, който да те вдига от дъното в тежки моменти.