Битката с килограмите в планетарен мащаб предизвиква повече сълзи и автентично страдание, психологически проблеми и болести, отколкото нещастната любов. Ако сложим на везните омразата към телата ни и любовта към мъжете ни – първата ще натежи и удари земята. На бас. Въпреки че точно тези мъже харесват точно тези тела, които ние ненавиждаме.
Ако някъде във Вселената същестува зъл демиург, който се е чудил как да упражнява масов тормоз във века, в който битка за оцеляване не се налага – по-голямата част от човечеството се радва на мир, храна и подслон – то той е намерил гениално средновековно мъчение, прицелвайки се в най-важното – любовта към себе си. А индустрията за вкарването на телата ни в калъпа вероятно е по-мощна и от оръжейната.
Западният идеал за женска красота (французите са виновни, техните крале измислиха и диетите за отслабване) се изроди в идеализирането на тела, които са на ръба на генетичната девиация – почти хермафродитно кльощави, с тесен ханш и посадени гърди (щото рядко растат сами при клоьщавите жени).
Гледката сутрин рано в женските съблекални
на спортните клубове е по-скоро тъжна, отколкото вдъхновяваща. Потни от усилие жени с момчешки тела с тънки крачета, добре оформени мускули и жили, без грам мазнинка и с непомръдващи големи гърди, цупят подути устни върху кантара – дали са свалили 100-те грама от снощната салата? Те обаче ходят голи, гордо и с изправени гръбнаци, и внимателно се разглеждат в безпощадните гигантски огледала. Има и друг тип посетителки – с по някоя гънка на талията, щедър ханш и целулит по бедрата, които свенливо се увиват в кърпи с размерите на детски басейнчета и се пъхат бързо в бикините си с размер XL… Те са лузърките.
Но сами сме си виновни. Да, ние жените. Точно ние утвърждаваме модела, внушаваме го на мъжете си, дъщерите и синовете си, грозно обсъждаме телата на „посестримите“, посвещаваме огромна част от времето и ресурсите си да се напъхаме в калъпа и в резлутат се люшкаме в
непрестанно йо-йо нещастие.
Още от детската градина. С разходка през всички кръгове на ада в пубертета. По-щастливите от нас в някакъв момент от живота си, често по-близо до климактериума, получават прозрение свише, че очите на другите са огледало на това, което ние излъчваме. И ако обичаш тялото си и се чувстваш красива, така те виждат и останалите.
Знам, много е лесно да се каже. Адски трудно да се направи. Но си заслужава да се опита. Сменете диетата за отслабване с истинското значение на думата, а именно – здравословно и пълноценно хранене. От любов към тялото си, а не за да го мъчите и променяте. Ако ви е досадно блъскането във фитнеса, изберете си движение, което ви доставя удоволствие. И най-вече – намерете какво повишава нивата на серотонин и допамин в мозъка ви – нищо друго не ви трябва за щастлив живот!
0 Коментара