Минал живот или мечта за минало?

Преди въобще да кажа каквото и да било за регресия в минал живот, искам да уточня някои неща, като първото от тях е

има ли живот след смъртта?

Реинкарнацията (прераждането) присъства във всички познати монотеистични религии. Смята се, че основно азиатските религии наблягат на реинкарнацията, но ако се загледаме внимателно в християнството, то тук тя също присъства под друга форма. Човекът умира, но не напълно, а се пренася в Рай или Ад, в зависимост от праведността на живота му приживе. Източните религии не боравят така отчетливо с понятието за наградата (Рай) и наказанието (Ад), а по-скоро внушават, че ако си бил добър човек, ще се преродиш отново като човек; ако ли пък не – ще се преродиш като жертва или във вид на животинка.

Трудно е да се отрече идеята за прераждането. Огромна част от хората по света вярват и са вярвали в нея. От друга страна, науката не е доказала нито реинкарнацията, нито пък липсата на такава. И затова, докато категорично и по недвусмислен начин не се докаже има ли прераждане,  психолозите остават неутрални по темата. Ако вярващ човек потърси помощ от хипнотерапевт по въпроса какъв е бил в миналия си живот, специалистът няма научно основание да откаже да ползва уменията си за връщане в предишно съществуване чрез хипноза.

Друг интересен въпрос е дали ако има реинкарнация, то всеки е бил в предишния си живот човешко същество ? В момента на планетата живеят повече хора, отколкото са живели общо през последните сто века. Или повече.

Как да сме сигурни, че днес всяка човешка душа е преродена човешка душа?

Имало ли е толкова милиарди души въобще откакто го има човешкото същество, носещо душа, че сега всички да са преродени човеци?… Ами ако само милиард носят преродени човешки души, а другите – преродени животински души? Те какви спомени ще имат от минал живот?… Ами ако и растителните души се прераждат като човешки?… Ето ви един наистина интересeн казус за размисъл. Защото всеки човек, влязъл в кабинета ми за регрес в минал живот, очаква да е бил човек, а не тревичка. Да не говорим, че е изключено всеки да е велика и известна от историята личност!

И така, ако приемем, че има живот след смъртта и прераждането същeствува, следва въпросът

дали сме в състояние да понесем спомена за предишния си живот?

Преди да отговоря на това, ще разкажа малко за самата техника на регрес.

Има два метода: директен и щадящ. При директния метод вкарваме човек в транс и го връщаме като пряк участник в събитията. Човекът изживява нещата от първо лице или като наблюдател в кинозала. При това връщане човекът е в досег с всичките преживяни емоции от предишния си живот. Ако го е боляло – го боли. Ако го е било срам – го е срам. Ако е обичал – обича. И т.н. Изпитва студ, усеща болка, миризми, вижда , чува, усеща докосвания….

Щадящият метод е индиректно връщане. Налага се да се прави, ако по първия начин човекът не види нищо и не се върне никъде. Той дава възможност на човека да гледа нещата на картини като обикновен външен наблюдател.

Ето един пример. Започнах да правя регреса по класическата техника на директния начин за връщане. Жената очакваше да е била танцуващ ирландец, понеже някой си някъде й направил хороскоп на миналите животи. Започнахме регресията и тя сякаш се върна, но стоеше в пълна тъмнина и само усещаше огромно напрежение. Разбрах, че така няма да стане и започнах да работя по щадящия начин. При него не искаме от клиента дори и да говори. Само му даваме възможност да гледа отстрани и после му се подава указание да запомни всичко, за да го разкаже след извеждането от хипнозата. Тя имаше видими признаци на дълбоки преживявания, докато наблюдаваше картините отстрани. Когато излезе от транс, беше наистина потресена! „Била съм офицер от СС. Измъчвала съм хора в някакво подземие. Годината е 1942. Имах униформа. Била съм ужасен човек!”. Нали разбирате – ако си бил такъв човек в миналия си живот, то няма да искаш да се върнеш обратно в него и да правиш тези неща, които си правил. Има силни защитни механизми срещу това да се видим като лоши хора, вместо като добри!

Дали това, което хората виждат в регрес, е истина?

Никой не може да каже. Доказано е, че в състояние на хипноза хората могат да си спомнят както истински факти, така и да конструират спомени, изглеждащи като напълно реални.  Същото важи и за регреса, доколкото и той се случва с хипнотичен транс. Хората могат да запазват в хранилището на паметта си всякакви неща, а да не знаят за това. В състояние на хипноза лесно могат да конструират гледки, пейзажи, спомени, усещания, дори миризми – все едно наистина са преживели това.

Пример: Тя беше много запалена по регреса и настояваше непременно да се види в минал живот, за да си обясни случващото се с нея в момента. А в този момент от живота й й предстоеше химиотерапия и лъчетерапия. При връщането тя се видя в тъмница, осъдена на смърт чрез изгаряне. Като академичен психолог съм длъжна да отбележа съвпаденията от видяното под хипноза  и това, което й предстоеше.  Осъждането на смърт беше диагнозата „рак”. Лъчетерапията беше „изгарянето на кладата”. Никой не може да каже дали тази жена „видя” трагедията в миналия си живот като истинска, или виждаше трагедията в настоящето си и предстоящото й бъдеще.

Странните съвпадения

Имах случай, който наистина ме впечатли. Тя идваше на хипноза по друг повод. Имам обичай, когато клиентът се повлияе успешно от хипнотерапията, да му правя подарък – хипноза по избор. Тя си избра за подарък регрес в минал живот. Преди този сеанс тя влизаше в толкова дълбок транс, че не можеше да си спомни нищо след това. Нямах големи надежди, че ще запомни и регреса, но обещаното си е обещано, и го направихме. И тази жена, която нищо не виждаше в хипноза досега, изведнъж започна да разказва… Описа пейзажи с подробности, сгради с детайлите им, хора и облеклата им. Описа събитие съвсем точно. Поразителното беше, че описваше Русия такава, каквато е била след войната с Наполеон Бонапарт.  Дрехи, сгради, климат, хора, обноски, дейности… Беше вдовица на руски офицер – дворянин, и беше на балетен спектакъл. По описанието на сградите в околността – беше се върнала в Санкт Петербург. Когато излезе от транса, я попитах дали някога е била в Русия и дали е гледала балет. Отрече. Освен това, от дете мрази студа! Всяка година прекарва по два месеца в Малта, от любов към топлия климат. Отворих интернет и й показах дворците на Санкт Петербург – разпозна един от тях като сградата, в която е ходила на гости в онзи минал живот. И тя, също като мен, безкрайно се чудеше как е възможно!

Когато аз се обучавах в Българската асоциация по хипноза да правя регрес, естествено, трябваше самата аз да мина през такъв. При директния метод преживях нещо ужасно! Удавих се! В мига, в който ме върнаха в часа на смъртта ми, аз се видях как се опитвам да се задържа над едни вълни, имаше корабокруширала шхуна, останки, аз се мъчех да остана на повърхността, но след няколко вдишвания потънах и се нагълтах с вода. Изскочих от хипнозата с жестока кашлица и ми трябваха няколко минути да осъзная, че съм в стая, във въздушна среда и не се давя. А още усещах водата в дробовете си! После, при индиректния метод се видях като мъж, холандец. Ходех по един кей, занимавах се с товаренето на собствения си кораб, а около мен тичаха трите ми руси, къдрави дечица. Носех бухнали бричове от черно кадифе и имах зелена кадифена барета над черни къдрици. Мина време и забравих името на града, както и годината, в която се бях върнала. Обаче преди две години ми се случи нещо странно! Бях на яхта в Средиземно море. Излезе вятър, капитанът вдигна платната… И тогава осъзнах, че аз този шум на плющящи платна го познавам отдавна! Че люлеенето на яхтата под краката ми ми е любимо! Екипажът се изпокри в трюма, а аз ходех по палубата без никаква загуба на равновесие и се наслаждавах на това, че яхтата се вдига на десет метра нагоре и после се плъзга десет метра надолу по огромните вълни! И си спомних за холандеца с черните къдрици и зелената баретка…

„Аз съм зелен мъх” – ми каза една от клиентките, която върнах в минал живот. „Времето е отпреди цивилизацията – продължи тя. – Виждам жена с рошава коса, обвита е в кожа. А аз съм мъх и раста на един объл камък от грапав гранит…”. Това беше всичко, което тази жена видя. Което може би доказва , че не всички сме били човеци в миналия си живот, ако въобще сме имали такъв.

„…И когато кажа ДЕСЕТ, ти ще видиш себе си в минал живот, ако въобще си имал такъв!” –

е задължителната фраза, която казвам, когато вкарвам човек в хипноза за регрес в минал живот.

Защото не се знае дали има минали животи. Дали тази душа, ако тя има способността да се преражда, се е прераждала или е нова… И дали тази душа е била човек или мъх…

Ако някой ви каже със сигурност, че ще ви върне в минал живот чрез хипноза – не му вярвайте! Моля, бъдете критични и разумни! При всички случаи, с видяното в хипноза трябва да се работи след това от опитен психотерапевт. Всеки материал, изваден от психиката в състояние на транс, означава нещо, но то не е непременно, че сте имали минал живот. Но със сигурност има огромно значение, което трябва да бъде осмислено разумно!