Личното ми усещане за хотелски лукс не е позлата, мрамор, кадифе и пищност. Чувствам се наистина луксозно на място с много пространство, където не се случва се прескачам с другите гости в ресторанта, на басейна или на плажа; с екстериор и интериор, в които не са правени компромиси с качеството на материалите, но не е следван съмнителният вкус на жената на собственика; където липсва излишен и нежелан шум; с дискретно обслужване, благодарение на което всичко се случва както трябва, без да се налага да мислиш…
Първият ми досег с Анталия бе с Rixos Hotel Premium в Белек – в една октомврийска утрин, в която слънцето гальовно припичаше. Въобще не усетих трансфера от 40 километра от летището, благодарение на чудесните пътища по средиземноморското крайбрежие на Турция. А след като прекрачих прага на величествената врата на хотела, клишираното wow (по нашенски „еха“) си проправи само път навън.
Огромните пространства в първия момент зашеметяват, но по-късно откриваш уюта и красотата на всяко ъгълче, където се чувстваш в почти интимно пространство, без да слушаш разговора на хората от съседната маса или да надничаш в деколтето на мацката от съседния чадър на плажа.
Хотелът е построен през 2005 г. върху площ от 405 000 кв.м, а през 2016 г. е реновиран. Резултатът е зашеметяващ – в интериора и екстериора няма нито един дразнещ детайл. Усещането за класически лукс идва от изчистения стил с добре подбрани местни акценти и високото качество на използваните естествени материали.
Rixos изкушава с частен естествен пясъчен плаж – дълъг 700 метра със страхотен бар-дискотека, безплатни беседки, шезлонги, матраци и кърпи, фантастичен парк с шамфъстъкова горичка, голям аквапарк с много атракции върху площ, делфинариум с представления с делфини, бял кит и морж. Погрижили са се за над 60 варианта за забавления и активности, сред които фитнес, аеробика, водна аеробика, плажен волейбол, водна топка, волейбол, минифутбол, баскетбол, тенис на маса, стрелба с лък, стрелба с пневматично оръжие, дартс, скуош, йога, кинотеатър, сърфинг, катамаран, водно колело, кану, скокове на батут, ролер, олимпийска стена за катерене, развлекателни програми, троянски яхти, билярд, дискотека, 10 тенис корта с твърда настилка, кулинарен курс и т.н. Плюс огромно разнообразие за забавлението на хлапетата. И, разбира се, голф – Белек е сред най-популярните голф дестинации в Турция и всички добри хотели имат собствени игрища – рай за голфърите, които обичат разнообразието.
Rixos е истинското въплъщение на т.нар. ултра ол инклузив – на практика няма световна кухня, която да не е представена (сушито е страхотно) – в основния ресторант или някой от 8-те a-la-carte ресторанта (италиански, барбекю, рибен, френски, руски, турски, азиатска кухня и турско-гръцки – всичките без допълнително плащане) и 12-те бара.
А в СПА центъра бих прекарала дни наред…
Преди да попадна в Rixos в Белек, живеех с убеждението, че турските курорти са евтини ол инклузив дестинации за руснаци и българи, където хората ядат и пият на корем и се припичат нагъсто на плажовете – къде каменисти, къде пясъчни.
Но няма нищо по-хубаво от приятните изненади. А Анталия се оказа точно такава за мен. Освен Rixos Premium Belek в областта в последните години са построени още десетки добри хотели, сред които някои наистина ексклузивни. Цените, на които може да си купите почивка в тях през туроператори – са съвсем прилични и напълно конкурентни на родните. Определено бих се връщала тук всяка пролет и есен, а понякога – и през лятото.
Друго местно бижу е Mardan Palace, където луксът е в стилистиката на султанските хареми.
Построен от азербайджанския милиардер Телман Исмаилов през 2009 г. с инвестиция около 1.65 млрд. долара, хотелът се гордее с най-големия басейн в Средиземноморието. Освен греховно разкошните апартаменти и зашеметяващите интериори в злато, кристал и италиански мрамор, Mardan Palace предлага 10 ресторанта, 17 бара, пищно СПА и аквариум с екзотични риби. А на плажа са изсипани 9 000 тона бял пясък, докарани чак от Египет.
Мекият субтропичен климат по Турското Средиземноморие превръща Анталия в
топ туристическа дестинация от края на април до края на октомври.
Всъщност това са подходящите месеци за разглезени от слънцето народи, иначе за северноевропейците климатът и през зимата е атрактивен. Масова практика е от ноември до март хотелите да се пълнят с германски и други западноевропейски пенсионери, които си живеят чудесно цяла зима тук и всъщност по-евтино, отколкото у дома си. Слънцето в Анталия грее повече от 300 дни годишно и това си е истинска благословия.
Името Анталия носят вилаетът, който включва още няколко курортни центъра и общо 15 общини, както и столицата на областта. Регионът покрива около 650 км от тюркоазено синьото средиземноморско крайбрежие, по протежението на един голям залив.
Анталия е перлата на турския туризъм
– само удивителният Истанбул – столица на три велики империи, привлича повече гости. Районът е атрактивен и с историческото и архитектурно наследство, което са оставили елини, римляни и византийци. Градът дори се споменава в Библията с названието Аталия. Това е първата спирка на свети Павел по мисионерския му път.
Основан е от пергамския цар Атал II Филаделф около 150 г. пр. н. е. След няколко десетилетия е завладян от Рим, а във византийската империя той става важно търговско и военно пристанище.
Където и да сте във вилаета, ето няколко места, които си заслужават да видите.
Храмът на Аполон в Сиде
Не пропускайте това място, ако сте романтици или обичате историята, влюбени сте или просто драматичните залези разтуптяват сърцето ви. Легендата твърди, че тук Антоний е срещнал Клеопатра и й е подарил храма като знак на любовта и предаността си.
В днешни дни стотици влюбени двойки и младоженци избират храма, издигащ се живописно на самия бряг на морето, за сватбени фотосесии по залез, когато слънцето избухва във всички нюанси на златно, оранжево и червено, преди да се скрие зад хоризонта.
Храмът в чест на Аполон, покровителя на красотата и изкуствата, е построен край днешния турски град Сиде през II век. Комплексът включва сграда с правоъгълна форма с размери 17 на 30 метра. Сградата е опасана от внушителна колонада от 30 колони, всяка с височина 10 метра и диаметър 2 метра. Фризовете между колоните са украсени с изображения на Медуза и растителни орнаменти.
За съжаление през X век мощно земетресение разрушава храма. До днешни дни са оцелели останки от основата и 5 внушителни колони, но дори само те са достатъчни, за да почувствате величието на античната култура и да се докоснете до древната история.
Историческият квартал Калеичи
Старият град Калеичи е в днешния център на град Анталия – изпъстрен с масивни каменни стени, тесни лъкатушещи павирани улички, живописни стари къщи, очарователни малки хотелчета, кокетни ресторантчета. Крепостта е защитавала римското пристанище на Анталия, стратегически важно за района. Днес там е пълно с приятни заведения и луксозни яхти и корабчета за разходка. В Калеичи се пригответе да походите пеша. Градът има няколко входа. Опитайте през пешеходната зона и крепостната порта, която ще познаете по древната каменна кула с часовник на върха, и по статуята на основателя на Анталия Атал II. Това е единствената оцеляла кула от 80-те, които са били на крепостта.
От дясната страна на кулата е символът на Анталия – минарето, принадлежащо на една от първите джамии в града. Издигнато е през 1230 г., високо е 38 метра, а до върха му водят 90 стъпала. В джамията се помещава Етнографският музей на Анталия.
Друга забележителност е джамията Текели Мехмед Паша със счупено минаре, която се смята за най-старата ислямска постройка (от II век, първоначално построена като римски храм, след това е византийска църква и накрая става джамия, чието минаре оцелява след пожар през 1846 г.). Можете да се разходите из парка „Каралиооглу” и да седнете в някое от заведенията, откъдето да се насладите на красивата гледка към залива. А накрая можете да излезете през най-живописната порта, водеща към Калеичи – Портата на Адриан, построена през 130 г. в чест на посещението на римския император, по модел на триумфалната арка в Рим.
Аспендос
Аспендос е античен гръцко-римски град, разположен на около 45 км от града. Смята се, че е основан през 1000 г.пр. Хр. от гърците и е едно от първите селища, започнали да секат собствени монети. Тук се водила оживена търговия със сол, масло и вълна и по този начин жителите му значително се замогнали. Областта, в която се намирал, се наричала Памфилия, а Аспендос бил най-важното и красиво селище в нея.
През 333 г.пр.н.е. е завладян от Александър Македонски, а десетилетия по-късно – от римляните. Тогава Аспендос преживява най-бурния си и оживен период в историята си. Изгражда се удивителен за времето си амфитеатър, посветен на Марк Аврелий, който и до днес впечатлява с размерите и структурата си и е един от най-добре запазените театри от Античността.
Амфитеатърът започва да се строи през 155 г. и е дело на архитекта Зенон – неговата статуя се извисява на южния вход.
И до днес тук се провеждат различни мероприятия, като концерти и фестивали, а Аспендос може да побере до 15 хил. души.
Перге
Това е градът, дал името на познатия и използван от всички ни пергел. Намира се на около 17,5 км източно от Анталия и е бил дом на хетите около 1500 години пр. Хр., преди да бъде колонизиран от гърците след Троянската война.
През 46 г.пр.н.е. Свети Павел стига до Перге, откъдето продължава за Антиохия. Но после се връща в Перге и изнася проповед. След това си тръгва и отива в Аталея, днешна Анталия.
Перге (или още Перга) става важен християнски център по време на Константин Велики, след като то става официалната религия на Римската империя.
В наши дни руините показват стадион, театър, храм на Артемида и две църкви. Един от най-прочутите жители на Перге е математикът Аполониус, който пише осем книги, в които описва цяла плеяда от конични фигури, сред които кръг, елипса, парабола и хипербола. От там и пергела…
Най-добрите оферти за почивки в Анталия открийте на сайта на Emerald Travel www.emeraldbg.com
0 Коментара