Родена съм на място, където животът вървеше в пълно съответствие с десетте Божи заповеди, макар че по онова време никой не ни казваше, че има Божи заповеди. Хората просто живееха така, все едно, че да не убиваш, да не лъжеш, да не крадеш, да простиш, да дадеш едната риза на ближния беше просто и ясно като въздуха, който дишаме. Не се учудих, когато един лекар от най-близкия до родното ми място голям град, на когото попаднах в случайна компания, чу къде съм родена и пожела да ми разкаже незабравима случка от практиката си за моя съгражданка. Но самата случка е наистина за чудо. Ето разказа на този лекар:
“Вече работех в хирургията, но нямах много опит. Младите колеги бяхме повече от старите и това някак личеше. Ампутирахме повече крайници, отколкото това става по време на война. Имаше несполучливи операции, имаше усложнения. Най-старият колега клатеше глава и казваше по няколко пъти на ден, че когато в една болница поколенията се сменят, умират хора.
В този ден бях на разположение. Дежурен беше друг колега, млад и неопитен колкото мен. Молех се да няма спешен случай, защото си бях наумил да прекарам един спокоен ден. Денят наистина беше спокоен, но вечерта ми звъннаха и казаха, че трябва да отида в отделението по най-бързия начин. Слязох пред блока, линейката вече ме чакаше. Дано не е катастрофа, молех се, дано не са няколко пострадали. Случаят е един, рече шофьорът, ама колегата ти е притеснен като за няколко.
Колегата беше не само притеснен, ами и много уплашен. Докарали жена, на около 50 години, от близкото градче С. Разказа ми набързо историята.
Жената и мъжът ходили с още двамина с каруца до вилата си, косили люцерна. Тук колегата, колкото и да бързаше, ми казва, че си имало правило за возене на коса в каруца, трябвало да виси надолу и извън каруцата. Тая коса обаче била вътре. И като тръгнал конят внезапно, и като я настъпил един от хората в каруцата, острието се изправило и пронизало жената в ребрата. То минало през две ребра, през белия дроб и спряло на два сантиметра от сърцето. Ужасен, мъжът й дръпнал обратно косата да я извади и така я раздрал още повече. Разказът звучеше невероятно, но си личало, че се е случило точно това. Сега жената чакала с дробове, които се пълнят с кръв.
Чакаше нас да вземем решение. Нашите ръце все още трепереха при къде-къде по-обичайни хирургични намеси, а тук ставаше дума за нещо, което, може цял живот да си хирург, и пак да не ти се случи. Едно беше ясно: време за умуване и изчакване нямаше, каквото щеше да се прави, трябваше да го правим ние. А ние не знаехме нито какво да направим, нито как да го направим. И ни личеше.
Отидохме при жената. Тя беше сгърчена от болка, отмаляваше, говореше трудно. Направи ни жест да се приближим към нея, каза ни, че имала две момчета на нашата възраст. И познала, че се тревожим. Ама нямало за какво да се притесняваме. Ако се случело най-лошото, то нямало да е от нас, сигурно така й е било писано. Ако нейните роднини после ни обвинявали, да сме знаели, че тя ни е простила. Още тогава, жива, ни е простила. И вина ние не можем да имаме, така ни каза.
Почнахме. И досега не знам какво точно направихме. Вземахме решение на мястото, на секундата. Беше страшно, беше трудно, беше необикновено, и в същото време някак вървеше. Оперирахме я около четири часа. Повечето от нещата, които направихме, ги вършехме за първи път. Дори когато приключихме, не бяхме сигурни, че операцията е успешна. Това стана ясно едва на третия-четвъртия ден.
Тогава жената вече можеше да се усмихва, говореше. Каза ни, че ако не сме били точно ние двамата, нямало да е жива. Каза ни, че сме големи доктори. И ние й казахме: бяхме толкова големи доктори, колкото ни направи нейната предварителна прошка. И до днес си мисля, че ако тази жена не беше ни дала прошка за това, от което се страхувахме, то щеше да се случи. Като че ли тази жена сама направи операцията си чрез нас. Тази пациентка каза, че сме променили живота й, но и тя промени нашия.“
Не прекъснах доктора, макар да знаех историята и в най-малките подробности, защото се беше случила с родственица на нашата съседка. Родена съм на място, където се смяташе, че силата и добротата са едно и също нещо.
0 Коментара