Как хлябът замесва приятелства

Д-р Надежда Савова-Григорова е основател и председател на Мрежа Хлебни къщи. Тя е културен антрополог (завършила доктората си от университета „Принстън“, САЩ). Основател на Международния съвет на самодейните средища като световна мрежа от културни центрове. Надежда е и създател на първата Хлебна къща в дома на прабаба й в гр. Габрово, към момента прераснала в “Народно читалище Св.Св. Дамасик и Онуфрий Габровски – 2011”; „Тъкач“ и координатор на международната дейност на Мрежата Хлебни къщи. Тя е и пътешественик (на Годината 2012 на Нешънъл Джиографик), презентатор, консултант по културни политики (към ЮНЕСКО и други международни организации), инициатор, иконописец, поет, фотограф и творец с идеи с още много хляб в тях.

В кое свое пътуване се срещнахте с хляба? Как се превърна в част от вашия живот?

През 2008 година бях в Светите Земи и когато разбрах, че Витлеем означава “Дом на Хляба”, сякаш в мен проблясна Божия искра на просветление – в град с такова име, напомнящо домашно огнище и мир, а разкъсан от война и омраза, дали именно хлябът не е ключ към помирение? И така започнах да експериментирам, да организирам безплатни общностни месения, където и да бях по света, а тогава пътувах много заради доктората си по културна антропология.

Как се роди идеята за Мрежата Хлебни къщи?

В процеса на тези общностни месения по света развих иновативни методи около месенето на хляб, смесени с различни изкуства (театър, музика, поезия). Хората винаги си тръгваха като преобразени, препълнени с радост, с надежда и сили за нещо по-добро вътре в себе си и в живота си. Това толкова ме вдъхнови, че стана част от живота ми, дори прерасна в неправителствена организация, която сега е призната и работи на световно ниво.

Какъв вид дом са вашите Къщи?

Дом за всеки, в който най-разнородни хора могат да се почувстват едно цяло, усещайки, както ние обичаме да казваме – “всички сме от едно тесто”. Наистина е прекрасно и дори невероятно, когато видиш около себе си край масата хора от различни възрасти, хора с различни проблеми, с увреждания, различни култури, такива, които на друго място и в друг контекст не биха си проговорили, да се чувстват като приятели, макар да се срещат за първи път.

Много ми харесва мотото на сайта ви:  „При нас си дават среща около хляба всички, които “месят, за да се смесят”. Разкажете за всички тези  хора в Къщите – “хлебоволците”,  слабите и уязвимите, производители, дарители…

Както казах, това е именно уникалното при нас – че някакси месенето е повод за среща на много различни хора. Това не е просто среща, а “замесване на приятелства”. В сферата на социалното предприемачество сме един от най-признатите примери с нашия модел на фурна-социално предприятие (в парка „Гео Милев”) и различните ни платени иновативни услуги (тийм билдинг, кариерно ориентиране за млади хора, образователни програми за училища и детски градини). Затова и често обучаваме млади хора от цял свят в тази сфера, а те си дават среща при нас с младежи в риск, с жени жертви на домашно насилие, с бежанци, с хора с най-различни увреждания, с възрастни хора от старчески домове…

Колко е важно да умееш да споделяш хляба си?

Това е най-важното! То е малък символ на най-голямото нещо в живота – да се преборим със самолюбието си и да обърнем силите си към това да обичаме и поставяме на първо място ближния си… да не ядем сами хляба си, или да си взимаме първото най-добро парче за нас, а да предложим първо на другия.

Да подадем ръка…

Да, то е сродно със споделянето на хляб – трябва да сме готови да подадем ръка на всеки – на улицата, на бездомния, на пияния, което може да значи дори чисто и просто да не ги осъдим в сърцето си, а да се помолим за тях. А подаването на ръка и докосването е и ключова метафора в най-новата ни програма “Хляб на тъмно”, в която организираме месения в пълна тъмнина (в нашето специално затъмнено помещение на Хлебната къща зад СМГ). В тези месения водещите фасилитатори са незрящи хора, а участниците са всички желаещи, които в тъмнина разбират колко измамно сетиво е зрението ни, как често ни отдалечава от хората, като ги преценяваме само с очите, а на тъмно ги усещаме със сърцата си. Това е дълбоко трансформиращо изживяване и го препоръчвам на всеки. Ще имаме регулярно такива събития месечно. Може да видите по-подробна информация на нашия сайт – www.bread.bg.

Значи вашите къщи са по-скоро социални предприятия – всички заедно около огнището. Може ли хлябът да е обединител?

Да, именно това е: месенето на хляб е поводът, а не целта на нашите общностни месения – около месенето хората се отпускат и сърцата се отварят, и споделят най-съкровени надежди и лични истории, и всеки се чувства изслушан, разбран и подкрепен.

Месенето и печенето на хляб обикновено извиква спомени от миналото, препраща ни към детството, към кухнята на мама, баба… Какъв ефект има това върху хората, които месят и пекат заедно?

Именно асоциацията с най-милите детски спомени е една от уникалните, ключови сили на месенето като личностна и общностна терапия. Примерно в Америка месих с жени ветеранки от войните в Афганистан, които бяха останали бездомни заради психическите им травми и живееха в ужасни условия в приют. Психолозите им казваха, че не искат да говорят и са много затворени, но когато около месенето на хляб жените започнаха да си спомнят и разказват детски спомени, свързани с мириса на хляб, психолозите не можаха да повярвят. Една от тях започна да плаче, но не от тъга, а от радост, като си припомни мириса на топли хлебчета от фурната на нейната баба в Южна Каролина и каза, че това й дава истински силно желание да промени настоящото си състояние и да си създаде дом и семейство. Наистина, покъртително и възхитително е, и дори не можеш да знаеш как ще се отрази на хората.

Сега, като майка на 2 момиченца, виждам колко е важно човек да е ограден от любов, топлина, уют в тези най-крехки години на оформянето си като личност. Ароматът на топъл хляб е нещо, което остава за цял живот. И аз го помня, особено от коледната питка на майка ми!

Наистина ли правенето на хляб има терапевтичен ефект?

Да, имаме цял наръчник от над 100 страници, писан заедно с психолози и с наблюдения на социални работници. Месенето помага и физически, и психологически, и социално за интеграцията на хората. Всяка седмица имаме безплатни сесии по хлебна терапия с различни групи и промяната е един непрестанен процес, често незабележим, но реален.

Как стана така, че Хлебните къщи пътуват навсякъде по света, в над 35 страни?

Първо, методите се разпространиха с моите пътувания и проучвания (била съм в 77 страни досега, в близо половината от тях съм месила с хора), а в над 25 страни имаме хора, които сме обучили в методите със сертификат за обучители на обучители и те водят такива месения, създават програми, а някои от тях създават и физически пространства Хлебни къщи. Сега работим по това да се създаде Хлебна къща във вековна фурна в град Матера, под закрилата на ЮНЕСКО, който ще е Европейска столица на културата заедно с Пловдив през 2019 г.

Чувствате ли, че имате своя мисия? Каква е тя?

Да ставам по-добра всеки ден, макар че често се провалям в тази ми мисия. Но въпреки често неуспешните ми личностни опити да се променям, мисията ми спрямо хората е да създавам, доколкото мога, поводи за радост и сплотяване – струва ми се, че най-ценното е да се научим да се обичаме.