Борили ли сте се омар?

Цяло изпитание е, когато в изискана обстановка сервират миди, раци, охлюви, екзотични плодове. Как да се справим с „трудните“ храни?

Понякога храненето се превръща в предизвикателство. Много блюда се ядат по един начин в домашна обстанов­ка и по съвсем друг в обществото. Най-простият пример е бананът. В официална обстановка трябва да го обелите с нож в чинията си, да го нарежете и да ядете колелцата с вилица. Ако сте си вкъщи, можете да се отнесете към него точно така, както би постъпила всяка маймуна.

За­почваме от простото към сложното и първо взимаме

обикновеното пиле.

В изискана обстановка от вас се очак­ва с нож и вилица да откъснете крилцето и кълката при ставата и от тях последователно да отделяте месо на количества, подходящи за една хапка. Ако сте сред прия­тели, можете да оглозгате малките кости, като използ­вате едната си ръка. Недейте да използвате и двете, защото ще приличате на катеричка. За no-изисканите пер­нати – яребици, гълъби и пъдпъдъци, е прието да поднася­те към устата си малките кости от краката и крилете, но никога тези от тялото. В някои изискани ресторанти сервират

Котлетите с хартиени „чорапчета“ в края на костта.

Това много прилича на покана в един момент да вземете остатъка от пържолата в ръка и да оглозгате костта. Все пак не го правете, особено ако сте сред официални лица. Чорапчето е по-скоро декорация, отколкото покана за освинване. Когато ви поднесат цяла риба, започнете с нейното обезглавяване. Отрежете също опашката й, преместете отрязаното в края на чинията. След това с ножа разполо­вете рибата. Тук имате избор да хапнете тази част, която е свободна от кости, или веднага да отделите гръб­нака и да го сложите при главата и опашката.

Жабешки бутчета се ядат с пръсти.

Ако са необикновено големи, яжте ги с нож и вилица, както се яде пиле.

Хайвер в изис­кана обстановка се поднася от келнера в купа, като се очаква да си вземете една лъжица и да сложите съдържа­нието й в чинията си. Домакинът има задължението веднага да опита хайвера, защото този деликатес има свойството бързо да губи качествата си. Не правете като него и не бързайте да ядете хайвера. Скоро ще бъдат сервирани придружаващите го солени бисквити, настърган лук, варени яйца на колелца, резенчета лимон или каквото друго е решил главният готвач. От всичко това с помощ­та на ножа и лъжичката трябва да оформите по ваш вкус едно канапе, което можете да хапнете, като го поднесе­те към устата с пръсти.

Подобно канапе можете да офор­мите и когато сервират пушена сьомга, все по-популярна и у нас като апетайзър. Различните пастети (например от гъши дроб) са често поднасян ордьовър, който също се маже на хлебче или кракерси и след това се хапва с ръка.

Когато в коктейла от раци има особено големи скариди, извадете ги от чашата с вилица и ги яжте на хапки, потапяйки отново парченцата скарида в соса преди всяка хапка.

Бистрите супи или консомета се сервират най-често в купи с две дръжки. Използвайте лъжицата, за да опита­те колко гореща е течността, а след това вдигнете ку­пичката с двете си ръце и пийте от нея. Ако става дума за супа в чиния, когато тя намалее, накланяйте чинията в посока навътре към масата (все едно, че ако се излее, лок­вата ще стане в средата на масата, а не в скута ви).

Когато миди или стриди се сервират разполовени и сурови, първо изстискайте лимон върху тях, а с другата ръка па­зете себе си и околните от пръски. След това с едната си ръка задръжте здраво стридата към чинията, като същев­ременно отделяте месото с вилицата за миди. След това потапяйте мръвката в индивидуалната купичка със сос. Никога не режете месото на сурова мида или стрида.

При поднасянето на рак най-напред му откъснете крак и с помощта на лешникотрошачка го раздробете на удобни части. Отделете месото от крака с вилица за миди и го потопете в някой от сосовете, които се предлагат. Месо­то може също да се изсмуква, желателно е,

Без да се издават звуци

После обърнете рака по гръб и го от­ворете с помощта на вилица или с каквито инструменти има на разположение. Във всички случаи е полезно да гле­дате какво правят по-опитните от вас и особено дома­кините.

Ако имате щастието да ви поднесат омар, затъкнете салфетката си във врата. Започва сериозна опера­ция. С ръце откъснете грамадните щипки на животното и с клещи ги разбийте, като извадите месото с вилица за миди. Топете деликатеса в сосовете, които са на разпо­ложение. Когато свършите с щипките, насочете се към опашката, като я отделите от тялото. Ако тя не е била предварително разцепена от готвача, направете го вие, от долната й част. Извадете месото на една част – мръв­ката е огромна. Режете от нея с нож и вилица, топете в сосове, радвайте се на живота.

Когато се сервират ох­люви, обикновено има една специална щипка, с която хва­щате горещата черупка, а с другата ръка с вилица за ох­люви или за миди изваждате месото. Ако няма щипка, пол­звайте салфетката си.

А сега десертите.

Ябълка и круша се вземат в ръка, като най-изискано е да се обелят спираловидно и с вилица и нож да се хапват на резенчета. Череши се ядат с ръка, като костилките се плюят в шепа и се поставят в де­сертната чиния. Портокал може да се бели  спираловидно или като първо се отрежат двате полярни кръга и след това кората се реже по меридиани. След това плодът се накъсва на резени. Ако са големи режете ги с нож и вилица. Мандарини се белят с ръка и се накъсват на резенчета. Семките се плюят в шепа. Грейпфрутът най-често се сервира разполовен и се яде с обикновена лъжичка или с лъжичка за грейпфрут, която е заострена отпред. Ако ви сервират цяло манго, разполовете го надлъжно с нож, като не забравяте че в средата има грамадна твърда костилка. Отстранете костилката, а след това нарежете меката част на пло­да на шахматни квадратчета, без да засягате кората. Обърнете плода с хастара обратно. Кората приема вдлъбната вместо изпъкнала форма, а цялото произве­дение заприличва на рисуван от кубист таралеж, всяко квадратче от който представлява вкусно залче. Други­ят начин е разполовеното манго да се яде като грейпф­рута – с лъжица. Така може да се хапва и авокадо, като десерт или във вид на канапе за хайвер или друг солен пълнеж. Авокадото също има твърда костилка. Папаята няма костилка, а семки, подобни на пъпеша. Единият от начините да се яде тя е разполовена и изчистена от семките с лъжица, а другият – нарязана на парченца, с вилица, подобно на пъпеша. Ананас, поднесен на резени, се яде с вилица и нож, защото има нужда от добро по­чистване. Праскови и кайсии първо се режат наполови­на, след това се изважда костилката, а после се наряз­ват на по-малки залци. Прасковата по желание може да се бели. Понякога със сирената поднасят смокини. Те се ядат с вилица и нож, от тях нищо не се плюе.

След като преодолеем страха си от „трудните“ храни, ни очакват нови, непознати удоволствия. Много екзотични храни присъстват в магазините, където пазаруваме. Да не ги отминаваме, нито да казваме, че не обичаме нещо, кое­то не сме опитвали.