Ако момчетата учеха изначално за поп или даскал, а по-късно колкото да записват и смятат за търговец, то за момичетата, които не могат да станат ни попове, ни даскали, а така също така и търговци, за наука ни мисъл не е могла да бъде. Наука на момичето, което един ден ще стане домакиня или къщовница, е: да знае да преде, да тъче, да плете и готви в къщи.
Когато в Лом дошла г-жа Еленка Ценко Тодорова Циганелска, родом от Свищов от видната фамилия Станчови, и като интелигентна, зела в ръцете си вестник да чете, то ломчанките с удивление видели това и на подсмех беше казала една баба: „О! О! Тя трябва да иде да помага на попа и даскала! На Ценко не трябва гозба, риза и гащи!“
Такова е било голямо невежеството. Но госпожа Еленка продължаваше да чете вестници и да пише писма, но мъжът и Ценко ядеше най-добре сготвени гозби от същата Еленка и носеше най-тънка риза, изтъкани и ушити от същата.
Всред туй невежество намерил се едни човек в гр. Лом да не споделя туй общо мнение. Тоя рядък човек беше хаджи Средко. Той нямал деца, а брат му Джурджо имал само една дъщеря, по име Петруна.
Видяхме, когато Пишурка отворил първото взаимно училище, между другите ученици явил се и хаджи Средко със своята братова дъщеря и помолил учителя да я запише за ученичка в неговото училище. Пишурка, много изненадан за тоя жест на хаджи Средко, записал я. Тя била наредена в песочницата между другите ученици-момчета.
Когато Петруна в реда между учениците минала през чаршията, на Ханската махла това се счело за цяло събитие, за едно голямо чудо. Когато децата отишли по домовете си и разказвали, че едно момиче станало ученичка и в наивността си поканили и сестричките си да дойдат в училището да учат, то в града между жените, па и между мъжете настъпило едно недоумение, едно смущение.
„Как! Момиче книга да учи! Чуло ли се, видяло ли се такова чудо! Та тоя хаджи Средко има ли акъл!?“ Такива и тем подобни са били упреците на ломските жени, на техните мъже. Това се счело за голяма ерес. Ако беше друг, а не хаджи Средко, той веднага би оттеглил братовата си дъщеря, но хаджи Средко беше умен, твърд и непоколебим в своето съзнание.
„Бе, братко! Знам, че хубаво е нещо човек да има четири очи, т.е. да знае да чете и пише, защо да не дам на момичето ни още едни очи. Това не е грехота. Калугериците, макар че са жени, па знаят да четат и пишат“ — отговарял хаджи Средко на тия, които са го закачвали.
И Петруна следвала в училището.
Песочниците напуснала в 15 дни; таблиците изкарала за 4 месеца и взела буквар, а след буквара – „първи познания“. Таблата (плаката) в течение на 3 месеца заменила с „пропис“. С една дума, когато Пишурка прз септември месец 1849 г. направил първото изпитание, Петруна за голямо чудо на всички, заедно с другите ученици от петия чин, казала своя изпит много добре.
И това чудо бяха видели всички майстори и всички техни жени, които бяха дошли на изпитанието.
Петруна беше направила първата пътека. Общото мнение се беше изменило…
Из ръкописа „История на гр. Лом“ от Димитър Маринов
0 Коментара