Сладката болка

Една вечер на съседната маса в софийска кръчма се разигра кратка драма. „Ще те чукам дуишанската!“, изсъска младеж на момичето си, стисна го над лакътя и го извлече нанякъде.

Тази случка ми припомни една друга, не по-малко абсурдна. Достолепна дама изрече с възможно най-нежния мяукащ гласец: „Мишенце, ако не направиш това, което ти казвам, довечера твоето пишенце няма да влезе в хралупката.“ И въпреки че всичко, казано дотук, е подходящо за хумористичен алманах, ще говорим за нещо значително по-важно, а именно за:

Сексът като наказание

Сексът – тази сладка думичка се търкаля мазно из гънките на мозъка и предизвиква приятен гъдел по гръбнака.

Сексът – обещаващ, примамващ, блазнещ и изненадващ. „Киндер сюрприз“ за възрастни.

Сексът – неустоимо изкушение.

Сексът – уникално средство за изнудване и манипулиране.

Всъщност, ако опростим докрай човешкия живот, ще стигнем до простичката истина, че движещата сила на човечеството е Гладът – физическият, материалният и душевният. Всеки се бори да докопа я ножа, я хляба, а най-добре и двете. При сексуалния глад нещата са малко по-специфични – едната половина на човечеството има питка, другата – нож.

Порочният кръг, в който всички се въртим до припадък, се състои в следното: не размахвай ножа, защото няма да ти чупна от питката, и дай ми питката, за да не ти тегля ножа. Независимо че наказанията се определят от пола, те всъщност са две напълно огледални половини.

Ножът

Той реже, разфасова, транжира, разкоства. Когато в един конфликт не помагат думи, увещания, молби, шамари и подобни аргументи, се пристъпва към душманското чукане. Грубото обладаване е придружено с всичките си екстри – хапане, блъскане, стискане, дърпане, смукане и други. Всъщност цялата тази наказателна акция има една- единствена цел – да унижи жената, да й покаже къде й е мястото. Наказанието обезателно трябва да е грубо, агресивно и болезнено, за да държи влага.

Цялото това поведение е един чудовищен атавизъм от времето, когато разчорлени бели девици с разкъсани дрехи са били поваляни и обладавани насила от пияни, вмирисани и зли тирани. Всички знаем как завършват историите за неопазилите честа си девойки – някои избират смъртта, други – позора, но всички са опетнени, унижени и дамгосани.

Освен тези сърцераздирателни истории съществуват и други, не по-малко забавни. Мъжът винаги е похотливото животно, жената – жертвата. Мъжът преследва булката с втвърдения си атрибут в ръка и когато го намести по предназначение, жената стиска зъби, гледа с тъжни, многострадални очи към тавана и си представя как постепенно се превръща в мъченица. Абе цялата тази работа хубава, ама ялова. Откъдето и да я погледнеш. Защото дори когато жената е придобила вида на добре узрял патладжан-мутант, тя пак няма да омекне до степен на теменужка-веселушка. За всички останали варианти важи правило­то, че нито едно куче не може да бъде сплашено със салам, пък бил той и от типа „Сух, шпеков“.

Питката

Тя е малка, ароматна, примамлива, топла и пухкава. Когато в един конфликт не помагат думи, увещания, молби, шамари и подобни аргументи, се пристъпва към категоричния отказ. Твърдото „не“ е придружено с всичките си екстри – индиферентно обърнат гръб, главоболие, неразположение, умора, натякване, детайлно припомняне на причините и други пер­сонални предпочитания.

Всъщност цялата тази наказателна акция има една-единствена цел – да унижи мъжа, да му покаже къде му е мястото. Отказът обезателно трябва да е груб, категоричен и продължите­лен, за да държи влага.

Цялото то­ва поведение е един чудовищен атавизъм от времето, когато обезу­мели от любов рицари с ръждясали от страст брони са получавали страховити оргазми, целувайки пръстчетата на своите дами. Всички знаем как завършват историите за ощастливените тенекиени ентусиасти – някои умират след поредния двубой, други от старост, така и недочакали звездния си миг, но всички остават изпързаляни рогоносци.

Освен тези сърцераздирателни истории съществуват и други, не по-малко забавни. Жената е похотлива пчеличка, събираща мед от много различни цветя, а мъжът е жертвата. Жената преследва избраника си, оплитайки го в тънката мрежа от интриги, обещания и флиртове, и когато най-накрая го допусне до себе си, той неминуемо се чувства богоизбран.

Абе, цялата тази работа е хубава, ама ялова. Откъдето и да я погледнеш. Защото дори когато жената се е превърнала в богомолка, хищно изсмукваща доскорошния си любовник, мъжът няма да омекне до степен на душко-простодушко.

Изводите

Те са прости, елементарни и здравословни.

Никога не изтръгвай пържолата от зъбите на един човек, след като сам си му я набутал в устата. Особено ако е гладен.

Никога не превръщай секса в лошо написана мелодрама. Публиката ще напусне много преди финала. Сексуалното манипулиране е подобно на жонглирането със запалени факли – никога не знаеш коя ще ти подпали чергата.

Сексуалното наказание е като бумеранг – винаги се връща и те удря по главата.

Никога не използвай пола си като аргумент – не забравяй, че винаги съществуват контрааргументи.

И най-важното – никога не превръщай удоволствието в мъчение. Освен ако не си падаш по камшици, игли, гумени костюми и прасешки маски. Но това всъщност е съвсем друга тема.