Средният успех на държавата в грижата за децата е 2,88 според доклада „Бележник 2018: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“, изготвен от Национална мрежа за децата. Това е най-ниската оценка, която институциите получават за работата и политиките си, касаещи децата, от началото на изготвянето на доклада преди 7 години. Докладът беше внесен официално в парламента, Министерски съвет и всички отговорни институции. Той бе представен едновременно в още 8 града в страната от организациите, членове на Мрежа за децата.
„Бележник“ извършва ежегоден мониторинг на поетите ангажименти от страна на институциите, касаещи правата на децата. Той се разработва от експерти в съответните области, които използват факти и данни, предоставени от самите институции по реда на Закона за достъп до обществена информация. Докладът включва и препоръки, които биха подобрили съществуващите политики и практики. Той разглежда 25 поети от държавата ангажимента в 5 области: „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Правосъдие“.
Според специалистите, най-тревожни през последните години са наблюдаваните тенденции за липса на напредък в усилията за намаляване на детската бедност, системните проблеми в социалната сфера и системата за закрила на детето, липсата на целенасочена политика в подкрепа на семействата и родителите, недостатъчната координация между институциите, забавената реформа в системата за детско правосъдие и минималните инвестиции и подкрепа за професионалистите, работещи с деца – социални и здравни работници, учители, съдии и др.
От петте области най-ниска оценка 2,53 експертите дават на „Семейна среда и алтернативни грижи“. Съществуващата в момента система за закрила продължава да се фокусира върху децата в риск, като липсва концепция за благосъстояние на всички деца и родители, заключават специалистите. Необходими са активни действия за гарантиране на правото на детето на семейство, чрез създаване на превантивни услуги, достъпни за общността, както и осигуряване на жизненоважни връзки със системите на здравеопазването и образованието.
Със среден успех 2,60 на следващо място се нарежда областта „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“. Експертите смятат, че въпреки няколкото предприети през 2017 г. промени в законодателството, които касаят децата и семействата, тези промени са по-скоро „на парче“, отколкото осъзнат интегриран подход към правата на децата и подкрепа за родителите. В тази област най-ниско оценени са усилията за намаляване на детската бедност. 385 000 български деца (или 32%) живеят в бедност, а тези, които са в риск от бедност и социално изключване са 45.6%.
Средната оценка в област „Правосъдие“ е 2,79, т.е. най-ниската оценка, достигана в областта от първото издание на доклада до момента. През годината няма никакъв напредък за осъществяване на реформата в системата за детско правосъдие, която се бави вече близо 10 години. Също така, темата за безопасността на децата в интернет и развитието на дигитално-медийната им грамотност все още не попада в приоритетите на отговорните институции.
Експертите оценяват успехите на държавата в област „Образование“ с 3,02, като по този начин областта бележи значителен спад спрямо нивата от предишните три години. Въпреки множеството нормативни реформи в последните години, все още липсва цялостна стратегия за развитие на сектора, което възпрепятства изграждането на устойчиви и успешни практики в учебните заведения. Има минимален напредък в областта на ранното детско развитие, но предоставяните услуги са с тесен обхват и ограничени териториално, без цялостен и пълен достъп до тях за всички деца и семейства.
„Здравеопазване“ получава 3,19 като това е най-високо оценената област в „Бележник 2018“. Основният напредък е в намаляването на детската смъртност, която достига 6.5 промила през 2016 г. – най-ниското равнище в цялата история на демографската статистика в България. В същото време обаче това ниво е почти два пъти по-високо от средното за Европейския съюз.
От миналата година Национална мрежа за децара изготвя и така наречения „Малък Бележник“ на база мненията на родители, деца и професионалисти, работещи с деца. За изготвянето на оценките са проведени 43 фокус групи, с участието на 189 деца и 156 възрастни, както и онлайн анкета с участието на 252 души. Най-разпространените мнения сред допитаните са, че дистанцията между хората и държавната власт е много голяма, че има нужда от повече човешко отношение в институциите и по-малко бюрокрация, повече връзка между хората и институциите, които работят в интерес на децата и повече въвличане на професионалистите от практиката, при извършването на системни промени и обсъждането на политики, отнасящи се до тяхната работа.
0 Коментара