Буенос Айрес – уикенд надолу с главата

Най-честият въпрос, който получавам от България, е: как е там надолу с главата?

Южното полукълбо крие неподражаемо очарование и митичност, но малцина съобразяват, че сега тук не е краят на лятото, а краят на зимата. Зима по аржентински – през деня слънцето приятно напича, а температурите по-скоро са сравними с тези през късна българска есен. Независимо от студения годишен сезон местните предпочитат да прекарват свободното си време на открито. А почивните дни са свещени. След натоварената по латиноамерикански работна седмица, уикендът е за отмора и лежерно прекарване – задължително в компанията на приятели. За дълги разходки и спокойни проточени обеди в любимия им Буенос Айрес. Защото портеньосите -както наричат себе си жителите на аржентинската столица – са горди и са дълбоко влюбени в града си.

Уикендът започва на тревата

в най-близкия парк с мате, споделенo между приятели и приятели на приятели, а много често и просто познати. Необходимите продукти са термос с топла вода, шерба (аржентинското произношение на испанската дума за трева), мате и станалата символ на страната чаша с метална сламка. Няма значение колко хора ще се включат в пиенето, повече от една чаша и сламка не са необходими. Правилото е, че предаваш на съседа до теб, след като изпиеш цялата чашка. Много често вечерният сумрак може да те свари на същото място, но Буенос Айрес е цветен град, изпъстрен с множество събития и места, които те подканят да ги посетиш.

Хиподрумът на града, който се намира в квартал “Палермо”, е еднакво атрактивен както за туристи, така и за местни. Конните надбягвания са сериозно занимание по-скоро за улегнали мъже, които създават впечатлението, че поне от 40 години прекарват свободния си ден на хиподрума. Те познават конете и жокеите, имат фаворити, знаят разписанието на гонките наизуст и за разлика от футболните запалянковци изразяват емоциите си доста по-въздържано. Най-силната реакция, на която станах свидетел, беше как след претърпяна загуба един мъж накъса билетчето със залога си.

За моя изненада

конните надбягвания не се изчерпват със състезанието на пистата.

Още с влизането на Хиподрума попадаш на конюшните, където може свободно да разгледаш конете, да поговориш със собствениците и конярите. Половин час преди всяка гонка конете, които ще се състезават, се извеждат на пасището за оглед – и там като на модно дефиле показват нрав и походка. Пасището представлява оградена овална миниписта, която предизвиква асоциация за моден подиум. За разлика от едно модно ревю обаче, тук не се гледа с добро око на прекалено силните парфюми, тъй като те дразнят конете.

Конните надбягвания няма да покажат целия спектър емоции, които носят (нетърпение, надежда, радост, разочарование), освен ако не заложите. Не мислете обаче, че ви подтиквам да заложите апартамента на баба ви – минималният залог е 3 песос, което буквално се равнява на стотинки.

Вариантите на кой кон да заложите са два, ако не разбирате нищо от коне – или да се вслушате в съвета на някой господин с пура в ръка, или просто да заложите на коня, който ви е най-симпатичен, както направих аз. В крайна сметка загубих, но успокоението ми е, че сигурният победител, според един местен, също финишира след първите три. Хиподрумът предлага възможността да си опиташ късмета не само на конни надбягвания, но и в казиното, разположено в приземното помещение под трибуните. То е слято в една огромна игрална зала, в която звучи приглушена музика, а звукът на стъпките потъва в дебел килим.

Буенос Айрес е дом на много емигранти.

Дошли на гурбет не само от околните латиноамерикански страни, но и от далечен Китай. Китайският квартал, който заема няколко пресечки в Белграно, е известен освен с ресторантите, предлагащи екзотична кухня и типичната далекоизточна арка, охранявана от два дракона, но и с множество магазини. В тях се продава от пластмасова ширпотреба, през дрехи, козметика и техника до хранителни стоки. Последните са като пещерата на Али Баба. Пълни са със знайни и незнайни видове риба, морски дарове, змиорки, плодове и зеленчуци, а подправките сякаш са докарани директно по Пътя на коприната. Тук може да се открият от кори за баница (индийски) или джоджен до кокоши крака.

Разходката не може да завърши без обяд на крак със скариди или пилешко бутче, забодени на клечка, а за десерт – прекрасен сладолед с вкус на манго, отново на клечка.

След такова пиршество на сетивата и най-вече на небцето, денят може да продължи в някой от музеите на града. Моят личен фаворит е Музеят на латиноамериканското изкуство на Буенос Айрес (Малба). Както показва и името му, тук на едно място могат да се видят Диего Ривера, Фрида Кало, Фернардо Ботеро, Тарсила до Амарал, Емилиану ди Кавалканти и още много непознати за европееца майстори на четката. Освен с богатата си колекция, която ни показва света, отразен в очите на латиноамериканските художници от началото на XX век до наши дни, музеят организира гостуващи изложби на съвременни международни артисти. Малба разполага с ресторант, книжарница, магазин с авторски продукти и киносалон, а от съвсем скоро се правят и организирани посещения, на които гидът говори за богатството на изкуството, използвайки езика на знаците.

Изкуството в Буенос Айрес не е само в галериите и музеите,

то е навън под открито небе, сякаш за да приветства жителите и гостите на града. Графитите изпълват почти всяка празна стена, станали са неразделна част от града до такава степен, че един от културните седмичници в Буенос Айрес има рубрика, представяща нови графити. По-новите метростанции пък съвсем официално са изрисувани от графити артисти и дори има организирани турове с екскурзоводи, разказващи историята и обясняващи стила на по-интересните градски рисунки. Голяма част от тях са в “Палермо”.

Станалият модерен през последното десетилетие квартал е известен именно с младежкия си и артистичен дух. Разделен на две – Палермо Сохо и Палермо Холивуд. Имената им са визитната картичка, която ги представя. В Палермо Сохо почти всички аржентински модни къщи имат магазини, а Палермо Холивуд е известен освен с вкусни ресторанти, и с факта, че офисите на аржентинските продуцентски компании се помещават тук. В Палермо е и вече доста популярният Меркадо де лас пулгас (Пазар на бълхите). Там може да откриете винтидж мебели и обзавеждане от миналия век. Не се подвеждайте обаче по името му – ако преди години е можело да откриеш някоя находка за жълти стотинки, то сега цените стигат до няколко хиляди песос. Дори и да не станете горд собственик на винтидж кресло, за спомен ще ви остане приятният разговор с продавача, който може увлекателно да ви разкаже за различните стилове при мебелите.

След толкова нетипично интензивен съботен ден, неделята е бавна и протяжна. Началото й дава

матине-концерт в Усина дел Арте, в прочутия квартал Ла Бока.

Концертната зала – дом на буеносайреската филхармония, е извън туристическото стъргало на квартала, но пък е приютена в реновираната местна юзина. Сградата й притежава осанка на италианско палацо. Строена между 1914 и 1916 г., с фасада от неизмазани червени тухли, тя съчетава красивия ренесанс с практичността на ранния капитализъм. Външни каменни стълби водят до амвон, откъдето управителят е давал дневните си разпореждания към работниците. Висока часовникова кула посреща гостите на юзината. В началото на века, освен че е показвал точно време, часовникът е изпълнявал функцията на сирена за начало и край на работния ден.

В Усина дел Арте се намира Edificio (Сградата) – една от инсталациите на съвременния артист Леандро Ерлич. Инсталацията, реплика на реално съществуваща кооперация в Буенос Айрес, е полегнала на пода на последния етаж и благодарение на система от огледала се отразява като достолепно изправена. За да станеш част от инсталацията, да се видиш как висиш от прозорец на втория етаж, а след това да удивляваш приятелите си с проявената и заснета смелост или лудост, трябва единствено да легнеш на пода и да избереш възможно най-странната поза.

Ако сте били в Буенос Айрес в неделя и не сте посетили Сан Телмо, е равнозначно на това да сте били в Рим и да не сте видели папата. Най-старият квартал на града е популярен с неделния си пазар на винтидж дрехи, аксесоари и обзавеждане. Улиците се изпълват с туристи и местни, а всеки ъгъл се превръща в импровизирана сцена и разбираемо основният музикален мотив са тангото и милонгата. Докато туристите се радват и не спират да запечатват кадър след кадър, местните изказват критичното си несъгласие относно музикалното изпълнение. Тук може да попаднете на импровизирани “седенки” с музика на живо и телешко асадо (печено на скара месо) в изобилие. И така протяжно както и започна, така и завършва този уикенд. Така надолу с главата.