Висша математика за майки

Не ми е и хрумвало, че ще ми се случи, но е факт – кандидатгимназиалната кампания на сина ми и дъщеря ми се превърна в психологична драма, замесена с набор от разнообразни, тук-там езотерични действия, движения и размисли, стрес, безсъние, гигантска телефонна сметка и поне два месеца отекващ посттравматичен стрес – насред лято и край чуждоземни красиви плажове – въпреки щастливия й край.

Абсолютно съзнавам, че тук вече непреминалите наскоро подобна кампания са решили, че съм някаква полуистерична майка-орлица, която прилага всички модерни теории и практики за отглеждане и възпитание. Мога да призова доста свидетели пред авторитетно жури, че това не е моят случай. Когато господ ти изпрати близнаци, или изперкваш, правейки се на перфектната майка, или си избираш приоритети – аз избрах да помагам най-вече за емоционалното им добруване (доколкото мога), а останалото – както дойде.

Та достигнаха

напъпващите пубери първото си сериозно изпитание в матрицата,

наречено „Национално външно оценяване“(НВО) по български език и литература и математика, или иначе казано, „матури“. С резултатите от тях в днешни дни може да се попадне във всички профилирани училища – езикови и професионални, с изключение на няколко (спортни, свързани с изкуства, класическата гимназия, НПМГ, за програмиране), които дават по-голяма тежест на собствен изпит. Но и там матурите играят.

НВО е задължително за всеки седмокласник в държавата – без успешното му полагане, поне с тройка, записването в 8-и клас е невъзможно. Изпитите по математика и български са от две части – с първата оставаш в училищната система, а с оценките от първата и втората (която по идея не е задължителна) – можеш да кандидатстваш.

Смятам, че матурите са нещо хубаво – важно е да се види какво са научили децата в основния курс на образование (който всъщност завършва след 8-и клас, но това е друга тема). Друга тема е и дали финансирането на училищата трябва да се обвързва с резултатите на матурите на децата, каквато идея имаше тези дни. Защото в огромната част от случаите няма да мери нивото на преподаване в съответното училище, а

допълнителните детски усилия и родителските средства за школи и частни уроци.

Да, изпитите са върху ученото в шести и седми клас, но практиката показва, че децата, които изкарват високи резултати, учейки сами вкъщи и благодарение на часовете в училище, са по-скоро изключения. В частните школи, специализирали в такава подготовка, не просто обясняват и затвърждават преподаваното в училище, но тренират учениците точно за този формат на изпита, правят достатъчно много пробни изпити,

разгадават подробно тайнството на алгоритмите за оценяване –

оценките са до хилядни след десетичната запетайка.

Най-искреният ми съвет е да инвестирате в подобна школа (освен ако детето ви наистина не е достатъчно съзнателно, самоорганизиращо се и ученолюбиво) – без значение какви оценки ще изкара на матурите, гарантирано ще стане доста по-грамотно. Същото може да се случи и с частни учители, но е изключително важно те добре да познават системата на седмокласните матури. Няма да правя реклама на конкретна школа – непредставителната ми извадка показва, че всяка от широко обсъжданите в бг-мама и други форуми школи „вкарва” деца в най-желаните училища, както и в тези от т. нар. от „мамите” „втори ешелон”.

Да се върнем на изпитанието. Изпитите през май започнаха застрашително да наближават, а оценките от пробните изпити да се въртят ту под, ту малко над петици. Хм. Олимпийското ми спокойствие по темата дотогава, изразяващо се в периодични лекции за това колко е важна гимназията, средата, приятелите там, че почти нямаш право на проба и грешка като във висшето образование и т. н., взе да се пропуква. Още повече че

близнаците отказаха под всякаква форма удобството единият да „вкарва” другия

независимо от това какво ще се случи. А и вкъщи цъфнаха два справочника за кандидатстващи и започна първа фаза на сметките.

Прекарах нощи наред в проучване на училища и минимални и максимални балове. Сутрешната ми сводка „а знаеш ли, че има и такова училище, в което се учи това и това…” се превърна в рутина, винаги подкрепена с „но за там трябва да изкараш най-малко еди-колко си”.

Неусетно се улових, че съм станала ужасно досадна с мрънкането

си да сядат да учат и преговарят. Не стигнах до решаване на тестове и задачи по математика (като немалко майки в бг-мама, както узнах по-късно), нито спрях интернета. Но забърках капки на д-р Бах за концентрация. И ги заведох да разгледат местоположението на харесаните от мен училища.

Ами ако си счупи дясната ръка? Или вдигне 39 градуса температура в деня преди изпита? Ето този ужас спохожда сънищата на всяка майка на седмокласник, защото право на поправка в случая няма. Който се явил – явил. Едно-единствено изключение бе направено миналата година за разлюления от земетресение Перник, когато на следващата сутрин, точно по време на изпитите, вторичен трус със сила над 4 по Рихтер разлюля класните стаи и деца и учители просто избягаха.

Трябват и резервни варианти – бърза справка със справочника показва, че в нашите случаи подходящи са Националната природо-математическа гимназия и Технологичното училище по електронни системи към ТУ. Мъжкото дете изведнъж разбра, че имало и Класическа гимназия, а той обичал история, ама и биология харесвал… Добре, щом го влече… Датите на изпитите обаче не са (или всъщност са) в наша полза – изборът е между биологията в НПМГ или математиката в ТУЕС и математиката в НПМГ и историята в Класическата за него. Тя е по-категорична – резервно само математика в НПМГ.

Ще спестя всички детайли около многото изпити. Само ще спомена ключови думи:

капки на Бах, шоколад, светена вода, свещи, молитви и разни ритуали,

забърсани в различни курсове по духовни практики. Докато баща им се вълнуваше на друг континент и в безкрайни телефонни и скайп разговори трябваше да обговарям всичките ни преживявания. А децата? Ми те изглеждаха… дзен. Явно природата не търпи твърде много емоции накуп.

Дългото чакане номер 1. Оценките от матурите се появяват около 2 седмици след изпитите и това е време на върховно изпитание и за деца, и за родители. Верните отговори отдавна са в нета – ако имате нерви да изкопчвате от детето какво точно е написало и да сравнявате – честито! Ако не,

казвате по една молитва и продължавате да четете справочника

и да обсъждате кой какво иска в този живот, ако още не сте си стиснали ръцете. Има деца и родители, които добре знаят от години, други решават в последния момент спрямо бала или въпреки бала. Четенето на статистики показва, че има и деца с много висок бал, достатъчен за всички езикови гимназии и професионални училища, които избират иначе приеманите за не особено елитни училища по обществено хранене или моден дизайн (ТОХ-а и Шивашкия, както бяха известни на времето). А иначе целокупното родителство въжделее 6-те елитни езикови гимназии, СМГ и НПМГ.

В нашата къща няма твърдо решение. Аз говоря, говоря, те… не са сигурни. Всъщност има едно, наложено силово от мен – никакви английски гимназии, нищо, че едната ни се вижда от балкона. Който гледа сериали без субтитри, не е познал да учи още само английски. Тази инвестиция вече е направена. Стигам дотам

да пускам в youtube речи на Ангела Меркел и монолози на Бриджит Бардо.

Признавам, не беше много честно. Но пък честно разказвам, че Германия крепи Европа икономически на плещите си тези дни.

Денят Х е дошъл! Оценките са отлични и много добри, двамата имат едва няколко стотни разлика (пълно щастие за родителите на близнаци), личи си как напрежението се отмива и от тях, колкото и да са изглеждали спокойни. Трескави справки със справочника доказва това, което вече знаем – в 5 от 6-те езикови гимназии миналата година биха ги приели. Валят добри резултати и от „резервните” изпити – синът ми би могъл да избира между древни, актуални и програмни езици, а дъщеря ми – математика в НПМГ.

Голямото чакане 2. Първото класиране се обявява 22 дни след като оценките са ясни. А желанията по паралелки се изреждат 10 дни преди класирането. Това може би са едни от най-дългите ми 22 дни. Влязох в бг-мама (защо ли?!) и видях огромно количество отлични резултати. И много майки като мен, на ръба на разума. Всевъзможни познати ми споменаваха за още отличници. Сърцето ми започна да прескача. Зарових се във всякакви форуми и стигнах до статистиките на Регионалния инспекторат по образованието за оценките от тази, а и от миналата година. Броиш места в желаните гимназии, броиш колко деца са преди твоите, виждаш, че децата са повече, отколкото са местата, но пък миналата година последното момиче/момче, прието в желаната паралелка Х, е било на по-задно място от твоето в тазгодишната статистика. А?! Разни

отговорни фактори от образованието обявяват, че имало много двойки

и вероятно балът нямало да се качва. С това се успокояват и учениците в тийнските форуми, а аз с моя нематематически ум вадя доказателства, че децата с по-високи оценки са със стотици повече, докато местата в „елитните” гимназии даже са намалели. Почват сметки колко деца с високи балове биха поели няколкото училища със собствен изпит… (Средно баловете скочиха с по половин единица – б. а.)

Изборът. Докато правя изчисления, темата за избора не стихва. Още нямаме такъв, освен да не са в едно училище или в краен случай в различни класове. Аз изтъквам, че в един момент от живота си ще престанат да се бият и ще станат приятели… В уравнението, оказва се, започват да играят най-добрите им приятели. Те си правят завери, ние с баща им прекарваме нощите в скайпа. Към

молитвите прибавям и скайп сесии с професионален астролог

и хюман дизайн профили. Говорим, говорим…

Слушайки ми телефонните разговори, околните вече ме приемат като леко не на себе си. В случайни срещи с майки на седмокласници откриваме една и съща трескавост в очите: ето, ти ще ме разбереш! За броени месеци хлапетата са станали големи деца и някак изведнъж се налага да участваш в избор, предопределящ много неща в бъдещия им живот. Прави ли сме? Ако децата твърдо знаят какво искат – ОК, но ако и те се колебаят? Ако след 2 години се обърне и ти каже: ти защо ме убеди за програмирането/класическата/строителния техникум/математическата, а не ме остави да отида в испанската? Понякога си казваш: да не дава Господ много избори.

В крайна сметка двамата ще учат в една гимназия в различни класове, всеки по първото си желание, приет на първо класиране. И най-добрите им приятели са в същото училище.

Цяло лято изглеждаха щастливи.

А мен трудно ме пусна и на плажа – току надвиквах във форума как вървят второто и третото класиране. От недомисляне сред родителите имаше доста деца, които бяха останали без места и на двете класирания – родителите самонадеяно бяха написали твърде малко желания, за които през миналата година баловете са били достатъчни. Но не и тази…

И след цялата пуберско-родителска одисея, на първия учебен ден във всички „елитни” гимназии се появиха допълнителни гимназисти и класовете набъбнаха с по 1-2, та чак до 5-6 деца на места. Но това е друга и дълга тема…