Защото обичах женен мъж…

И може би затова Господ ме прокле. Защото обичах женен мъж.

Десет години се разтапях във въздуха, който ни свързваше, в атмосферата, която създаваха душите ни, в допира, който наелектризираше телата ни. Това не беше огън. Това беше магия на недоизказани неща, на стремителни копнежи. Време на музика – грохотна, бурна, бляскава, но и нежна, радостна и тържествена – винаги с вътрешна обагреност.

Цветове? – Може би се движеха от неясното сиво-синьо през зелено и мъгливо, до нажежено червено. После всичко се уталожваше до границите на наситения разум, до доволството да бъдеш разбран, да бъдеш изпитан без изпитания, да се оставиш свободно да бъдеш такъв, какъвто си, и да плуваш във води – твои, но с чуждо присъствие. То не сковава, то стимулира, то се вгражда в тебе и те води – към тебе и едновременно цели небесата на другия.

В магия топяхме съществата си,

в аромат от къпини и омая се сплитаха душите ни. Купол от вулканични айсберги бяха срещите ни. Може би защото не бяха чести. Може би защото нямахме време да мислим за условности. Може би защото не искахме да бързаме. Времето не летеше. То спираше, за да ни служи.

Много по-късно научих, че Господ разделил Магдалена от Стефан, за да не свещенодействат. Единственият ми грях бе, че се оставих на тебе, че се отдадох на себе си чрез тебе, че се създавах в очите си – чрез тебе.

Не знам как си го мислил. Аз не мислех. Аз исках да бъда твоя съпруга. Каква хармонична двойка щяхме да бъдем!… Но ние никога не влязохме под олтара заедно –

съвършената красота разрушава обикновения ритъм,

а обикновеният ритъм движи живота.

Животът е за обикновените. Нашето беше необикновено. Затова и Господ не ни благослови. Не зная дали да се сърдя Толкова години минаха. Толкова събития се случиха. Косата ми побеля, аз уж помъдрях – но все чакам тебе. Все чакам да се върне ароматът на сините нощи, мирисът на утринно небе, музиката на светулки в неизвестното.

Какво беше ти? Има ли те още? Съществувал ли си някога? Не беше сън. Но за мене вече е като сън, в който не вярвам. Но помня, че ми се случи.