Точно 24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „България” ще бъде световната премиера на симфоничната му творба „Сънят на Пилат”, вдъхновена от книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”.
Авторът е писал произведението си повече от четири години. Той самият признава, че го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в ума и сърцето му, докато не получил подтик да го напише.
А на въпроса нарочно ли „бяга” от Сатурновата дупка преди 69-ия си рожден ден, музикантът признава: „В повечето случаи когато някой умира като че ли е преди рождения му ден. Факт! Но това едва ли важи за мен. Просто така се случи, че изпълнението ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е хубав знак. Този път ще пропуснем всенародните тържества, за да бъдем всички във форма за премиерата. Ще празнувам след нея”.
Замисленото като балет произведение ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в изпълнение на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков. На 29 май в зала „България”, а на 13 юни в Античния театър в Пловдив. Входът и за двете събития е безплатен, защото проектът, представен от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”, се финансира с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018” и др.
„Писах произведението в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40, споделя Стефан Димитров.- Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как я тълкуваш и какво разбираш, защото това е сюжетна и многопластова книга. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта!”.
Според автора на „Сънят на Пилат”, който е един от най-добрите композитори на поп и филмова музика, написването на симфонична творба се оказало сериозна работа. „Без един много добър музикант – Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да я завърша. Начинът, по който работим си мислехме, че е „мързелив”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор, нося му го и му давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на компютъра. Обработваме го – метър по метър, както се строи магистрала. По този начин го докарахме до три части – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, защото произведението „Сънят на Пилат” е не само инструментална композиция, а е балет. То има либрето, което аз съм написал. За него съм се вдъхновил от романа на Булгаков и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Защото повече от музиката е много танцувална, балетна. Втората част, която е най-изразителна, в нея се срещат Майстора и Маргарита, запознават се, влюбват се и така до смъртта му. Това просто трябва да се изиграе. Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват аплодисменти.
В произведението участва хор, който действа малко като гръцките хорове в античните трагедии. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, защото любовта им е толкова силна, просто нямам как да свърши с щастлив край. В музиката звучи една тема като предчувствие, че нещо ще се случи с тези двама души. Те изведнъж се влюбват. Маргарита има апартамент, домашна прислужница и високопоставен съпруг, когото не обича, макар да има уреден бит. Майстора живее в един сутерен и там пише своята книга, в която твърди, че Исус съществува. Неговата книга я обругават всички критици, той я чете на глас на Маргарита и тя му дава сърцето си. И накрая го изпращат в лудница, защото един съсед иска да му вземе сутерена и в психиатрията Майстора умира. Затова втората част се нарича LUX AETERNA – „Вечна светлина”, защото утвърждава, че вечната светлина е любовта”.
0 Коментара