Женските гърди. Толкова са ни важни! Без тях не можем да съществуваме. Искаме да ги показваме във видеоклипове и по билбордове. Искаме да са големи, кръгли и стегнати. И за нищо на света не искаме да ни напомнят за изконната си функция.

През 2016 г. в 24 страни* в света са направени:

  • 1 649 271 операции за уголемяване на бюста;
  • 583 197 операции за повдигане на бюста;
  • 465 665 операции за намаляване на бюста.

Спрямо предходната 2015 г. броят на оперативната намеса в естетичната визия на женските гърди е скочила с 11%.

Официална статистика за естетичната хирургия у нас няма, но можем да предположим, че не отстъпваме на световните тенденции. Чифт силиконови импланти се превърнаха в естествен подарък за завършено средно образование. Разголени женски гърди игриво се показват по билбордовете на всеки втори ъгъл, а в музикалните видеоклипове веещите се женски зърна вече дори не са скандални.

В същото време кърмещата на публично място жена, не само у нас, предизвиква възмущение и разпалени обществени дебати – трябва ли или не кърмачките да се крият от хорския поглед. Този двоен стандарт, наложен върху женската гърда, недвусмислено ни казва, че щом тя е там, за да възбужда сексуалните фантазии на (мъжката) аудиторята – тя е добре дошла, но всичко друго, свързано с реалните й функции, е неприемливо и не бива да съществува.

Tова стоварва върху плещите на жените непоносим товар от социални очаквания, който често остава неосъзнат до момента, в който не се наложи да се вземе решение, свързано с гърдите и здравето.

Плоски приятели

Снимка: Flat Friends за The Sun

През последните години, паралелно с напредването на науката и технологиите в реконструкцията на гърдите след мастектомия, се появява и алтернативно течение – на жени, които осъзнато не желаят реконструкция. Това не е приемлива и разпространена алтернатива все още, но надигащо се течение настоява изборът да живееш без гърди да се превърне в активен и равноправен на реконструкцията избор. Такава е и каузата на английското НПО “Плоски приятели” (Flat friends). То стартира като фейсбук група от няколко жени, случайно свързани от нежеланието им да следват обществените очаквания за реконструкция на гърдите след мастектомия. Само за няколко месеца групата събира над 500 членове. Днес те са над 1000 и една от целите им като неправителствена организация е да наложат отказа от реконструкция и пълната мастектомия като равна по сила опция за всяка жена, която минава по този път.

Рак на гърдата – България

  • 2015 г.  – Общо 51108 с 3819 новооткрити;
  • 2016 г. – Общо 52055 с 3526 новооткрити.

Жената, която избра да бъде плоска 

Джулиет Фицпатрик не разпознава реконструкцията като приемлива за нея опция. “Стори ми се много брутален и сложен начин да се направи буца мас с формата на гърда, която да се прикачи към гръдния ми кош. Новата „гърда“ никога няма да бъде същата като моята предишна гърда и няма да има зърно. Не исках да изживея остатъка от живота си с една огромна гърда и нищо от другата страна.”

Сега се чувства много по-добре в тялото си. Предпочита много повече да гледа тялото си в огледалото сега, когато няма никакви гърди, отколкото, когато е имала само една след първата операция. “Мисля, че изглеждам красиво като плоска жена.“

Джулиет оценява колко голяма роля имат гърдите в социалното присъствие на жената. Според нея е важно, че да бъдеш плоска, е приемлив вариант и колкото повече се говори за това, толкова по-малко ще се гледа на пълната мастектомия като на табу.

За Джулиет ползите от двойната мастектомия са много – от симетрията и по-доброто самочувствие и усещането за контрол, до намаления риск от рецидив на заболяването. След шока от диагнозата, страха, мъчителната терапия, операциите и новото й тяло, сега тя се чувства добре. След като историята й излезе в Хъфингтън пост и придоби широка популярност, двете говорихме за женските гърди – за личния й опит в ретроспекция, за заболяването, за новото женско тяло и силата да се откажеш от атрибутите на социалната си женственост.

Какви са първите ти спомени от женски гърди – като малка виждала ли си майка си или друга възрастна жена и какво си си мислила?

Помня, че винаги виждах гърдите на майка си, защото в нашето семейство не се криехме. Не харесвах гърдите й, защото ми се струваха много големи и увиснали. Надявах се, че моите гърди няма да станат такива, но за жалост станаха. Винаги малко съм завиждала и на трите си сестри, защото техните гърди са много по-малки от моите и изглежда много по-лесно да се живее с такива гърди.

Как се чувстваше, когато гърдите ти започнаха да се появяват? Това промени ли начина, по който преживяваше тялото и себе си?

Мисля, че бях много доволна, защото това беше знак, че се превръщам в жена. Когато бях млада, имах малки гърди, което беше добре, защото бях мъжкарана. Занимавах се със спорт в училище и университета и ми харесваше да имам малки гърди, защото не подскачаха прекалено много. Но с годините гърдите ми станаха много по-големи и започнах да не ги харесвам.

Искала ли си някога да промениш нещо в гърдите си – по-големи, по-малки, по-кръгли, по-високо, по-ниско…

Когато станаха много големи, исках да са по-малки и не толкова увиснали. Но никога не съм обмисляла да ги коригирам.

Някога усещала ли си се  оглеждана, осъждана, преценявана или какъвто и да е социален дискомфорт (заради гърдите си)?

Мисля, че сама се карах да се чувствам некомфортно заради размера на гърдите си. Имаше определени дрехи, които не си позволявах да нося, за да не привличам внимание към тях. Малко беше абсурдно да имам толкова големи гърди при все това, че съм ситна жена.

Как се чувстваше относно кърменето? Промени ли по някакъв начин отношението ти към гърдите?

Бях много щастлива да кърмя и двете си деца. Храних и двамата, докато навършиха годинка и обожавах това. Липсваше ми да кърмя, щом спрях. Караше ме да се чувствам като майка и като хранеща жена и за мен беше много естествено.

Кога  и как те диагностицираха с рак на гърдата?

Диагностицираха ме през януари на 2016 г. Откриха го при рутинна мамография. Не съм усещала никакви бучки и не съм виждала никакви други сигнали за рак на гърдата.

Снимки на Джулиет: Sue Lacey

Какви бяха първоначалните ти страхове и как се промениха с времето?

Първият ми страх беше, че ще умра. След това се страхувах как ще кажа на децата си, въпреки че са на 20 и 24 години. След време научих, че моята диагноза означава, че след лечение (операция, химиотерапия и лекарства) рискът от рецидив е много малък. Страхът от това ракът да се върне, е все още с мен, но обикновено успявам да го избутам назад в мислите си и не се тревожа прекалено много за това в момента. Бях много изплашена, когато ми казаха, че се налага мастектомия, но сега съм много щастлива, че реших да премахна и другата гърда също.

Какво те отблъсна от опцията да направиш реконструкция на премахнатата гърда?

Не бях отблъсната, бях много притеснена от дългата операция и периода на възстановяване след това. Моята опция за реконструкция беше т. нар „капаче DIEP” (дълбок долен епигастрален перфоратор), при която се прави разрез от хълбок до хълбок и се взима кожа, мазнина и кръвоносни съдове от стомашната област, от които се изгражда нова гърда. Стори ми се много брутален и сложен начин да се направи буца мас с формата на гърда, която да се прикачи към гръдния ми кош. Новата „гърда“ никога няма да бъде същата като моята предишна гърда и няма да има зърно. Реших, че това не е опция за мен.

Какви са ползите от това решение?

За мен основен плюс е симетрията. Не исках да изживея остатъка от живота си с една огромна гърда и нищо от другата страна. След втората ми мастектомия се чувствам много по-положително настроена към тялото си. Вече не ми се налага да нося сутиен и протеза и се чувствам много по-лека. Предполагам, че сега, след като всичката тъкан ми е премахната, шансът за повторна поява на ракови клетки е значително намален и това е сериозна полза за мен.

Как решението ти да станеш плоска промени начина, по който гледаш на тялото си?

Сега се чувствам много по-добре в тялото си. Никога не съм мислила, че ще кажа, че харесвам тялото си без гърди. Предпочитам много повече да гледам тялото си в огледалото сега, когато нямам никакви гърди, отколкото когато имах само една. Мисля, че изглеждам красиво като плоска жена – почти все едно това е тялото, което е трябвало да имам, само дето бих предпочела да имам малки гърди, отколкото никакви. Чувствам се силна и контролът отново е в мен заради това, че взех решението да махна и другата си гърда.

Колко значение мислиш отдава обществото на женските гърди?

Мисля, че някои части на нашето общество отдават огромно значение и съдят жените според гърдите им. Знам, че съм била много заглеждана както от мъже, така и от жени, докато имах гърди и много жени коментираха размера на гърдите ми. Със сигурност гърдите играят огромна роля в сексуалния антураж на жената и изглежда, че в момента най-търсени са големите, кръгли и стегнати гърди. Никъде не виждаме стари и увиснали гърди и мисля, че това е значителна част от процеса, по който жените стават невидими за обществото, щом достигнат определена възраст.

Каква е връзката между гърдите и женствеността и защо е важно отказът от реконструкция да съществува като еднакво приемлив вариант?

Никога не съм възприемала гърдите ми като част от женствеността ми. Може би това е така, защото винаги съм бил мъжкарана и никога не съм се обличала женствено. Също така не нося много грим. Но винаги съм се чувствала като жена и до голяма степен много женствена. Плоска или с една гърда, една жена може да бъде също толкова женствена, колкото жена с две гърди. Мисля, че е до индивида и до това как една жена се чувства в тялото и самочувствието си. Освен веднага след операцията, гърдите наистина не ми липсват, въпреки че понякога мисля, че е малко странно, че стигнах до настоящата форма на тялото си. Мисля, че е важно да се подчертае, че да бъдеш плоска, е приемлив вариант, тъй като колкото повече говорим и показваме, толкова по-малко ще се гледа на това като на табу.

–––

* Годишният доклад на международното общество по естетична и пластична хирургия разглежда 24-те страни с най-висок брой пластични операции на глава от населението. 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара