Световният конкурс World Press Photo и тази година представи водещи образци от репортажната фотография, които маркират важни развития. Малко повече от месец след събитието, специалистите в Canon обобщиха 10 ключови тенденции в областта, които правят кадрите по-съвършени, а работата на фоторепортерите – по-полезна за обществото.
Ето и десетте тенденции в областта, съпътствани от показателни примери на професионалисти.
- 1.Фоторепортерите могат да създават промяна.
Добре разказаните истории в снимки вече могат да бъдат силен инструмент, който да променя човешки съдби. Това е начинът, по който снимките показват истински случаи – като проектът на Стефани Синклер „Too Young To Wed“, в който тя показна истории на млади момичета, принуждавани да се омъжват рано. Сериите фотографии помагат на тези хора да надигнат глас и да се заговори за нормативни промени.
- 2. Позитивизмът става все по-мощен.
Разказването на истории от позитивната им страна привлича все повече внимание. Такава е фото историята на Нийл Олдридж. Снимката му на упоен бял носорог показа по блестящ начин как животното е преместено от Южна Африка в Ботсвана, за да бъде предпазено от бракониери.
- 3. Създаването на доверие е от ключово значение.
Да се спечели доверието на хората, които фотографът снима, вече се превръща в основен фактор за създаването на добри кадри. Пийт Соуса разказва за работата си с президента Обама и подчертава, че взаимоотношенията с него са важна предпоставка за успех. Той допълва, че не използва светкавица и работи с телеобективи, за да хваща най-интересните моменти, без да притеснява хората.
- 4. За добри кадри се изисква невероятна издръжливост.
Определено нарастват изискванията фоторепортерите да са на нивото на хората, които снимат. Това важи с пълна сила, когато става въпрос за спортни събития. Ерик Сампърс, който снима участниците в състезанието на 250 км. в пустинята Сахара показа поне толкова издръжливост, колкото и участниците.
- 5. Намаляването на бюджетите в медиите за фотожурналистика е преувеличено.
Вярно е, че има като че ли по-малко внимание от преди, но уважаваните издания продължават да държат на това. Томас Борберг от датския Политикен е мениджър на около 20 професионалисти, които продължават да държат ниво и не изглежда това да отбележи какъвто и да било спад.
- 6. Мащабирането разказва истории в снимки по-задълбочено.
Американският документален фотограф Джордж Стайнмец показва отвисоко и не много от далече производството на храни в Китай, което става все по-голямо. Благодарение на техниката и на гледната точка това прави историята по-въздействаща.
- 7. Търсенето на историята става все по-важно.
Фоторепортерът Джаспър Доуст първоначално се фокусира върху това да пресъздава красотата на дивата природа. Когато обаче си задава въпроса „каква е историята в снимката?“, това го кара да промени някои от практиките си. Сега вече той се съсредоточава повече върху разказа – в едно от последните си постижения показна връзката между хората и маймуните и тяхната символика в обществото.
- 8. Намирането на различни гледни точки става по-съществено.
При много от темите в обществото господства една гледна точка и затова фотожурналистиката може да обогатява. Джулио ди Стурко прави точно това – показва в снимки какви са процесите след промяната на пола в Тайланд. Оказва се, че в редица случаи става въпрос не само за красота, а и за спасяване на живот.
- 9. Проследяването на историята от начало до край прави снимките по-въздействащи.
Яснотата около случващото се и предисторията са изключително важни за улавянето на точните кадри. Американският фотограф Райън Кели показва как вглъбяването в един случай на расово напрежение в САЩ преди време му дава възможността да избере възможно най-точните позиции за въздействащи кадри.
- 10. Въпросът „защо се случва“ придава дълбочина на резултата.
Активизирането на крайно десните групи в Европа е факт, но за една добра история е важно да се даде отговор на въпроса „защо се случва“. Това прави Еспен Расмусен, който навлиза в живота на определени хора и показва историите им по вълнуващ начин – оказва се, че негативизмът им е предизвикан от сложна смес от безработица, насилие, несигурност и страх.
0 Коментара