„Наметни се с едно одеяло, за да ти разкажа историята отначало“. Много гръцки народни приказки започват така. Те разказват за царства с богати царе и царици, за бедняци в рибарски колиби, за страшни змейове, омагьосани принцове и красиви принцеси, приключения, геройства, лукавство и измама, правда и справедливост.
В „Гръцки нароодни приказки“ от огромното богатство на гръцкия фолклор са представени в осъвременен вариант деветдесет и девет плюс една гръцки народни приказки. С тях ще се запознаете с живота на гръцкия народ, с неговата философия, мъдрост и чувство за хумор.
Книгата на издателство „Труд“ е от поредицата „Златни детски книги“. Приказките са преведени и адаптирани от Мирослава Скарлату. Тя е и автор на илюстрациите на приказките.
Идеята за сборника се ражда преди около две години, когато синът на Мирослава, която живее от години в Гърция, донесъл от училище една хубава книжка с гръцки народни приказки – задачата за домашно била да я прочете и представи пред съучениците си. Приказките толкова увлекли майка му, която, щом видяла, че за последно подобен сборник е издаван преди 50 години в България, решила да ги преведе.
Предлагаме ви една от гръцките народни приказки.
Кое е най-бързото нещо на света
Живели някога двама братя. Единият бил умен, а другият глупав. Те имали една нива. Веднъж умният предложил на глупавия да си разделят нивата и глупавият се съгласил. Отишъл умният брат на нивата, заградил по-хубавата част от нея, а после се прибрал и казал на брат си коя част е негова.
Като не можел да направи нищо, горкият глупав брат решил да отиде и да се оплаче на царя. Царят го изслушал и заповядал двамата братя да се явят в двореца.
Когато братята отишли при царя, той ги посъветвал да разделят нивата така, че и за двамата да има и от по-добрата и от по-лошата част. Но всеки от братята искал само по-хубавата част. Тогава царят им казал, че ще им зададе няколко въпроса и който отговори правилно, ще вземе по-хубавата част на нивата. Братята се съгласили и царят ги попитал:
—Искам да ми кажете кое е най-бързото нещо на света. Помислете добре и елате след осем дни да ми отговорите.
Отишли си братята. Умният брат бил сигурен, че все ще измисли нещо. Глупавият брат знаел, че нищо няма да може да измисли и се отчаял. За щастие той имал дъщеря, която била много хубава и много умна. Тя видяла, че баща ú е угрижен и умислен, и го попитала какво му е. Разказал ú той за делбата с чичо ú. Казал є какъв бил съветът на царя и какъв въпрос им е задал. Дъщеря му го прегърнала и го успокоила, че знае отговора. В деня, в който баща ú трябвало да отиде в двореца, дъщеря му го извикала и му казала:
— Тате, ще кажеш на царя, че най-бързото нещо на света е умът.
Когато двамата братя отишли при царя, умният брат казал, че най-бързото нещо на света е птицата. Но царят казал, че това не е правилният отговор. А умният брат продължил:
—Тогава е конят.
Царят отвърнал, че не е конят, кимнал към другия брат и му заповядал той да отговори.
—Ваше Величество, най-бързото нещо на света е умът, защото ние може да сме тук, а умът ни да е в Америка – казал той.
—Браво! – похвалил го царят. – Правилно отговори. Сега обаче ще ви попитам друго. Искам да ми кажете кое е най-тежкото нещо на света.
По-умният брат си помислил: “Този път ще намеря верния отговор”. Прибрал се вкъщи и почнал да мисли.
Глупавият брат пак не могъл нищо да измисли и когато се прибрал вкъщи, попитал дъщеря си. А тя му отвърнала, че когато дойде време пак да отиде в двореца, ще му каже отговора. Момичето се страхувало да не би случайно баща ú да се похвали някъде, а чичо ú да чуе отговора и да спечели. И така, когато станало време да отиде в двореца, му казала:
—Тате, кажи на царя, че най-тежкото нещо на света е огънят и ако те попита защо, да му кажеш, че никой не може да носи много от него.
Когато се изправили пред царя, пръв взел думата по-умният брат и казал:
—Царю, най-тежкото нещо на света е желязото. Царят отвърнал, че не е желязото, кимнал към другия брат и му заповядал той да отговори.
—Царю, най-тежкото нещо на света е огънят.
И когато царят го попитал защо, той отвърнал, че никой не може да носи много от него.
—Правилно – казал царят. – Сега ще ви попитам още нещо и вашето изпитание ще свърши след осем дни, когато дойдете да ми отговорите. Искам да ми кажете кое е най-необходимото нещо на света.
Тръгнали си братята. Умният брат мислил, мислил и решил, че това са парите. Глупавият брат попитал дъщеря си и тя пак му казала:
—Не се притеснявай тате, ще ти кажа, когато стане време да отидеш в двореца.
След осем дни тя го повикала и му казала:
—На царя, тате, ще кажеш, че най-необходимото нещо на света е земята. Ако те попита защо, кажи му, че ако я няма земята, нас също няма да ни има.
Когато отишли в двореца, пръв отговорил пак умният брат:
—Най-необходимото нещо на този свят, царю наш, са парите.
Царят казал, че не са парите.
—Значи е хлябът –продължил умният брат.
Царят отвърнал, че и хлябаът не е, кимнал към другия брат и му заповядал да отговори. Тогава глупавият брат казал:
—Царю честити, най-необходимото нещо на този свят е земята, защото ако я няма нея, и нас няма да ни има.
—Правилно – казал царят. – От сега нататък по- хубавата част на нивата ще бъде твоя.
Преди да си тръгнат, царят повикал глупавия брат и го попитал кой му е казал отговорите. Човекът му признал, че има дъщеря, която му е помогнала. Щом чул това, царят поискал още на другия ден да я доведе в двореца, за да я види.
На сутринта, когато бащата и дъщерята пристиг- нали, царят се възхитил от хубостта на девойката и ú казал:
—Искам да станеш моя жена. Едно нещо само ще те помоля – никога да не се бъркаш в моите дела. Ако го направиш, ще си избереш каквото искаш от двореца и ще си отидеш.
Съгласила се девойката и се оженили. Живеели добре и царят бил доволен, че жена му не се бърка в царските работи. Така минали няколко години.
Един ден царицата седяла на прозореца на двореца и видяла, че по пътя върви търговец с магаре. То било много натоварено и както си вървяло, паднало и умряло. Човекът се затичал към двореца да търси помощ.
В това време по пътя се задал още един търговец с магаре. Той видял умрялото животно и неговия нов хубав самар. Свалил стария самар от своето магаре и взел новия от умрялото. През това време стопанинът на умрялото магаре се върнал и като видял разменените самари, много се ядосал.
Двамата започнали да се карат и всеки твърдял, че новият самар е негов. Царицата се провикнала, че новият самар е на човека, чието магаре умряло и той трябва да си го вземе. Така и направили.
Царят разбрал, че царицата се е намесила в кавгата. Отишъл при нея и сърдито ú казал да се маха от палата, защото е нарушила брачния им договор. Царицата, която била много умна, казала, че има едно последно желание и то е да вечерят заедно. Царят се съгласил.
Вечерта царицата сипала вино в две чаши и в чашата на царя сложила приспивателно. Щом го изпил, царят веднага заспал дълбоко. Тогава царицата заповядала на слугите да приготвят карета. Пренесли в нея заспалия цар и потеглили за бащината ú къща.
На сутринта, когато царят се събудил и плеснал с ръце, пред учудения му поглед се появила царицата. Той смаяно я попитал къде се намира и тя му отвърнала, че са в бащиния ú дом, а после добавила:
—Царю, аз се намесих в твоите царски дела и трябваше да напусна палата, но можех да взема каквото пожеля от него. Аз не искам нито богатства, нито пари, само теб искам и само теб взех.
Тогава царят се засмял и казал:
—Браво! Ти си по-умна от мен. От сега нататък имаш право да участваш в царските дела.
Царят и царицата се върнали в двореца и от този ден нататък царицата му помагала в царските дела.
0 Коментара