Мирча Елиаде е един от блестящата четворка интелектуалци на румънската диаспора в Париж – Бранкузи, Йонеску, Цара. В сборника с разкази „Гадателят“ той създава магьоснически свят, в който изчезват времето и пространството. Сливат се поезията на старите улички на Букурещ и поезията на древните митове, идващи от глъбините на света и началото на времето. Оттам, от където идват и шаманите.
Елиаде, освен брилянтен писател, е и световен учен, който, заедно с Карлос Кастанеда, е най-големият познавач на шаманизма. Думата „шаман“ произлиза от езика на сибирското племе тунгуси. Във времената на тотално потребление все повече стават хората, които, с помощта на наркотици, търсят контакт със силите на земята и природата, или връщане към времената на езичеството. Шамани обаче могат да бъдат открити само в културите, които се изхранват с лов и събиране на растения, където шаманът е едновременно свещеник, лекар, поет, медиум и учен.
Шаманизмът е религиозен феномен на Сибир и Централна Азия, но се наблюдава и в Северна Америка, Индонезия и Океания. Според прочутите книги на Елиаде и Кастанеда, „Техниките на екстаза“ и „Учението на Дон Хуан“, шаманът е човек, който върви между два свята-на реалността и на духовете. Духовете обитават небесния свят, свят на звездни сили, и земния и подземния, свят на природни сили. Тази картина поразително се различава от картината, която представят християнството и юдаизма. Според могъщите традиционни религии, всичко, което пребивава под земята е зло, творение на дявола. А шаманът вярва, че долният свят е обиталище на земни и природни сили, и той черпи от тях сили и енергии. Тези сили, духове на животни или растения, се съюзяват с него и той се превръща в тях. Посещенията в долния, а и в горния свят, шаманите-гадатели правят в състояние на екстаз. Постигат го с ритъм, с музика или с халюциогени-корени на мандрагора, морави рогчета, пейоти и джимсънови треви. Общуването с техните духовете помага на шамана да контролира природните явления, да гарантира успешния лов, да лекува и да гледа в бъдещето.
Религията на шаманизма е анимистична. Тя съзира Великия дух не само в хората, но и в камъните, дърветата и тревите, в насекомите и птиците, навсякъде в одушевените и неодушевените неща. За разлика от почти всички религии, които ни поставят като венец на твореца, шаманизмът не предлага някакво привилегировано положение нито на хората, нито дори на боговете. Слънцето не е нещо повече от обикновената кукувица или от житеното зрънце. Оттук следва и задължението да се почита и уважава всяко нещо на света. Преди да почнат да берат чай, шаманите искат разрешение да започнат от най-голямото (най-старо) растение.
Те не желаят да делят религията си с модерните хора. „Първо ни взеха земята, а сега, когато фалираха духовно, посягат и на духовността ни“.
0 Коментара