Скитницата и цигулката

Една от многото съдби, които чакат да бъдат разплетени от общото кълбо съдби от миналия век, е тази на талантливата цигуларка Недялка Симеонова, почти забравена у нас.

Недялка, родена в самото начало на XX век, е определяна от американската преса като третата в света цигуларка. Тя е и първата българка с концерт в Карнеги Хол. Истинска пепеляшка, Недялка се ражда в Хасково в семейството на Николина и Димитър Симеонови. Събитието е през зимата, в края на 1901 г.. Бащата, който е тромпетист и цигулар и страстно обича музиката, е разочарован, че съдбата му отрежда дъщеря, а той искал „музикант“ да я прави. По това време се е смятало, че

за жена е странно да се занимава с музика.

Поради това, бащата до шестгодишнината на момичето, не се е грижил за музикалното й възпитание, дори я възпирал да свири на цигулка. Майката била по-чувствителна и усещала, че детето е музикално, а освен това веднъж видяла как то успяло да се докопа до цигулката и да за- почне да свири почти уверено с лъка. Николина убеждавала мъжа си, че малката има талант, но той бил упорит. Едва когато по случайност им подарили малка цигулка и Недялка отчаяно поискала да свири на нея, той отстъпил. Така започнала една цяла одисея, свързана с развитието на таланта й.

Най-трудно през годините било намирането на материална подкрепа у нас и в чужбина. Тютюневият търговец Димитър Кудев (Кудоглу) е сред малкото хора, подкрепили обучението на Не- дялка. Докато тя е в Дрезден, той се грижи за обучението, както и за подслона й – живее в разкошната му къща в немския град, заедно с него и жена му. Димитър Симеонов неотлъчно ще бъде до дъщерята и ще жертва много в името на нейната реализация, сякаш за да компенсира първоначалното недоверие към даровитостта й. Два пъти той ще пътува до САЩ заради нея. Първия път му предлагат много пари, за

да „купят” Недялка да гастролира

поне година, но той отказ- ва, тъй като дъщеря му по това време има преди всичко нужда от музикално образование.

Още по време на първите концерти в България, Недялка приковава вниманието. Първата й изява е изпълнение на „Мечтание” на Шуман. Една от известните ни музикантки разказва как била стъписана да види босо момиче с комат хляб пред къщата, когато посещават Симеонови с нейна приятелка с цел да срещнат отблизо даровитата малка девойка. По време на Балканските войни Недялка, обявена за детечудо от вече няколко години, прави нещо забележително. Виден неин съгражданин от Хасково има идея да се стартира особена кампания за събиране на средства за пострадалите от войните. Вместо да се „просят” пари, той предлага на бащата на Недялка да пътуват заедно с нея до САЩ, където тя да свири на цигулка пред публика и по този начин да съберат така нужните пари. Димитър се съгласява и така през 1913 г. започва

лъкатушещият път на Недялка в Америка.

Там благодарение на нейния талант са събрани изключително много средства. Впрочем, на отиване към САЩ тримата по някаква причина изпускат кораба си и се качват на друг. По-късно става ясно, че корабът, който са изпуснали, претърпява произшествие в океана и пасажерите загиват. Недялка може би си е припомняла тази история по-късно, когато й се е струвало, че няма късмет.

Цигуларката расте, но не изгубва таланта си, както според баща й се случва понякога с т.нар. деца-чудо. Вследствие на посеще- нието й в САЩ се намират американски меценати, които й отпускат стипендия за развитие на таланта. Така през 1914 г. Недялка заминава за Дрезден, Германия, където учи при бележития музикален педагог Густав Ханеман. През живота си тя ще живее няколко пъти в Дрезден. След първия престой се прибира в България през 1920 г., след което отново заминава за САЩ и там продължава музикалното си образование при световноизвестния Леополд Ауер.

Разбира се, нищо не е черно и бяло.

За Недялка казват, че е на световно ниво и учителите й предричат широка международна слава. А нейните учители са сред най-известните педагози на световно ниво. И действително, Недялка изнася концерти в чужбина и се радва на бурните аплодисменти на любители и критици, но световно известна тя не успява да стане. Какви са причините? Най-вече липсата на финансови възможности. От биографията й разбираме, че повечето американски агенти, т. нар. „импресарио“, искат солидна сума в аванс, за да се занимаят с някого и да сътворят от него „звезда“. Недялка опитва на няколко пъти да проведе такива срещи, но горчиво се разочарова. Единственият импресарио, който като че ли се съгласява в началото да я подкрепя без аванс, почива в деня, в който имат определена среща.

Случайност или лош късмет?

Оказва се, че американската мечта не е толкова лесна за постигане. Не са достатъчни и неимоверните сили на цялото семейство, което се премества през 1924 г. с цената на огромни усилия в САЩ. Същата година в Чикаго Недялка среща първия си злополучен жених в лицето на красивия и хипнотичен спиритист Премел ел Адарос, който се превръща в истински тиранин, заключвайки я в дома им и забранявайки й да свири. Недялка бяга от него в Египет, където обаче той я последва. По-късно, въпреки че е подала молба за развод, се налага да плати на Адарос, за да бъде оставена
наистина на мира.

В Кайро Недялка среща музиканти брат и сестра, пианист и челистка. Заедно сформират трио и пътуват в различни страни, за да свирят, но тя не е доволна, защото изявите често са в хотели или ресторанти. За нея, обявявана за надежда на световната сцена, това е унижение.

Междувременно братът, Георги Хайдутов, й предлага брак и тя приема. Това ще е

вторият неуспешен съюз от общо четири.

Хайдутов е невероятно ревнив – професионално и в личен план. През 1931 г. Недялка и родителите й се връщат в България. Вече утвърдена цигуларка, тя прави постъпки да стане преподавател в Музикалната академия и концертмайстор в Народната опера, но ù е отказано. Недялка е принудена да свири по софийските локали. През 1935 г. все пак, като израз на уважение, в София е организиран концерт в нейна чест – по случай 25-годишната ù музикална дейност.

Има един куриоз – въпреки всички признания за таланта на Недялка, тя не е приета за преподавател в Музикалната академия с аргумент, че няма висше образование. За да докаже, че има способности, Недялка се записва в консерваторията в Дрезден. Там ректорът, озадачен я вика на разговор и й обяснява, че преподавателите се чувстват неудобно да й преподават с оглед на виртуозността й. Предлагат й да завърши предсрочно и дори отправят оферта за преподавателско място в консерваторията, което тя отказва и се връща в България.

Въпреки признанието зад граница, след завръщането й Недялка отново не е приета в академията с обяснение, че няма достатъчно завършени семестри и дипломата й не отговаря на стандартите. Обидена от отношението към нея, Недялка решава отново да си търси щастието навън. Емигрира в Дрезден, където става концертмайстор на Дрезденския симфоничен оркестър. От Дрезден Недялка ще си тръгне в разгара на Втората световна война, уплашена, че бомбардировките в София

застрашават живота на родителите и сестрите й.

Тогава от бързане тя забравя безценната си цигулка „Галиано”, за която се грижи нейна германска приятелка. Цигулката впоследствие бива донесена от руските войски в София, по молба на приятелката. Години по-късно жителите на Дрезден ще помнят нея и неин концерт в църква, проведен напук на ужаса, породен от военните действия. Малко по-късно старинната църква ще бъде завинаги унищожена от бомбардировките.

Тъжни кафяви очи, овално лице и елегантно, но семпло облекло. Това са запазили като спомен за Недялка портретите от онова време. Хубаво е, че въпреки трудностите, се е запазил споменът на съвременниците за таланта и личността й. Днес можем единствено да се възхищаваме на тази дама с труден личен живот, но с блестяща дарба и огромна упоритост.