Няколко години живяхме етаж под етаж, първо на улица „Оборище” №13 в София, после и на „Оборище”№17, със семейството на Людмила Живкова. Как и защо е тема на друг разказ.
В този: един ден, в началото на 80-те, се сблъскахме с нея на стълбите. Беше много възбудена: „Бързам страшно. Отивам при Ванга. Стана нещо фантастично. Когато се върна, ще ти разказвам”. Още в Оксфорд, там защитаваше докторска дисертация по история, дъщерята на комунистическия водач се беше запалила по източните религии.
Говори се, че първопричината на тази обсесия е писателят Богомил Райнов. В книгата си „Тайното учение”, писана още по социалистическите времена, но излязла едва през 1991 година, той разказва, че в края на 20-те години, около баща му, Николай Райнов, се оформя кръг от приятели и съидейници, водени от желание за самоусъвършенстване. От него възниква теософското дружество „Орфей”. Теософията е синкретично религиозно-мистично учение, свързано с аскетизма, астрологията, езотериката и окултизма. Според оксфордския речник то е: „Търсене на знания за Бога (Абсолюта) по пътя на духовен екстаз, интуиция, лични откровения и следване на индуистки и будистки учения“.
Богомил Райнов
Николай Райнов – писател, художник, мислител,
съратник на учителя Дънов и лечителя Димков, става председател на дружеството. Това е разбираемо. Заради романа си „Пустинята и живота”, повлиян от източен мистицизъм, забраненото гностично евангелие на Юда, руската окултна литература, древните пророчества и хималайските адепти, който отрича непорочното зачатие на Христос, Райнов е отлъчен от православната църква. Дружеството, в което влизат художникът Благой Мавров и Никола Трифонов, превежда и издава книгата на Елена Блаватска „Разбулената Изида” и създава асоциацията „Рьорих”.
Блаватска е руски писател и пътешественик, философ с принос към езотериката и съосновател, през 1875 г., на „Теософско общество”. Някои я смятат за носител на източната мъдрост, други – за мошеник и шпионин. Рускинята твърди, че книгата й „Разбулената Изида” е написана под мистичната диктовка на могъщото и тайно хималайско братство на Учителите-Махатми, които напътстват еволюцията на човечеството, основавайки ядрото на
космическото съзнание – Шамбала, източник на всички знания.
Елена Рьорих, също рускиня, съпруга на художника и мислителя Николай и майка на художника Светослав, създава, отново с помощта на Махатмите, философско-нравственото учение „Агни Йога”. То е система за тайно знание, синтез на източни религиозни и йогистки системи, стъпили на идеята за общата духовно-енергийна същност на Вселената.
Богомил Райнов, писател, поет: „Пътища за никъде”, „Бялата стая”, „Среднощни булеварди”, колекционер, естет и партиен функционер, дълго време е в плен на комунистическите илюзии. След като пребивава дълго време в Париж като културен аташе, където се докосва до самите основи на западната култура, той се чувства разколебан от социализма. В книгата му „Тайното учение” пише: ”Стигнах до социализма, следвайки пътя на човеколюбието. Но след разкритията за зловещите престъпления на социалистическите главатари в продължение на повече от половин век, направих извода, че марксическият комунизъм не е станал жертва на по-нататъшно изопачаване. Той е носил своя тежък, неизкореним порок още от самото си раждане и този порок е принципът на насилието. Красивият идеал служи само за
прикритие на чудовищни посегателства над човешки личности,
над едни или други слоеве, над цели народи.”
Измъчван от подобни мрачни мисли, през една безсънна нощ Богомил вади от библиотеката на баща си една книга. Тя се оказва „Агни Йога” на Елена Рьорих. На писателя му се струва, че е намерил път за реформиране на обществото.
През това време, тласкана от непоколебима амбиция и от подсъзнателното желание на баща си да създаде династия, Людмила Живкова прави светкавична, изумителна партийна и държавна кариера в областта на културата и идеите. Край нея също се оформя кръг от млади, разкрепостени творци, като поетът Любомир Левчев, ученият Николай Фол, художникът Светлин Русев, ваятелят Величко Минеков, издателката Вера Ганчева, журналистът Павел Писарев. В тази компания попада и Богомил Райнов. Градската легенда мълви, че той е запознал Живкова с древните учения.
Така комунистическата идея се среща с източния окултизъм.
От този странен брак ще се родят съдбоносни събития както за Людмила, така и за България. Всичките дела на както я нарича народът Червената принцеса – програмите за „Естетическо възпитание на народа”, „Хармонично развити личности”, Асамблеята „Знаме на мира”, честването на „1300 години България”, строежите на храма на науките Урусвати в Хималаите и на Народния дворец на културата в София, са обвеяни с източния мистицизъм.
В НДК тя сякаш вгражда сянката си и идеите на езотериката и богомилството. Малцина знаят, че изграждането на двореца започва по идея на руснаците. Той е трябвало да бъде копие в мащаб на Двореца на конгресите в Москва и в него да се провеждат комунистически мероприятия, които, по една или друга причина, са неудобни за Столицата на световния пролетариат. С двореца София е трябвало да играе ролята на социалистическа Женева. Затова в онези времена работата по двореца кипи ден и нощ. Старите софиянци сигурно още си спомнят как ръководителят на строежа, кандидат-членът на ПБ на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Григор Стоичков,
спеше в строителен фургон на булевард „България”
и всяка сутрин отиваше на обекта с каска на главата.
В разгара на строителството обаче Людмила, тогава в апогея на силите си, се намесва и препрограмира сградата. От Дворец на конгресите тя се превръща в Дворец на културата. И окултната символика наднича отвсякъде. От най-високата точка на сградата грее слънцето на скулптора Чапкънов. То е поставено там, въпреки яростната съпротива на партийни дейци, които го смятат за земеделски символ. И до ден-днешен всяка сутрин под слънцето посрещат зората хората от „Бялото братство” на учителя Дънов. От двете страни на главния вход, скрити зад барчетата, са поставени метални барелефи на Димитър Бенчев, изградени под формата на спирала, на които са написани годините 681-1981. Те символизират 1300-годишното „спираловидно” развитие на България. „Агни Йога” проповядва спираловидния път на развитие, защото спиралата е най-древният символ на богинята-майка и на плодовитостта.
През 1979 година, когато започва строежът на НДК, във вестник „Работническо дело” излиза програма статия на Людмила Живкова: „Хармонията и красотата в безпределния път на спираловидното развитие”. „Агни Йога” смята, че Земята и Космоса са огромен жив организъм, а тяхната ДНК е спиралата.
Спираловидна е и Акаша, мистичната памет на Вселената,
за която говорят Махатмите. Според източните учения тя е холографски запис на всеки миг от битието на пространството и мисълта, а човешкият мозък е холографски запис на Вселената. Вероятно от тази идея се е засилил интересът на Людмила към Ванга и клетъчната решетка на нейните захарчета.
В централното фоайе на НДК главно място заема 2,4-метровата златно-бронзова фигура на богинята-майка, изработена от Димитър Бойков, която е разперила ръце, за да прегърне Земята. Зад нея, на декоративно платно от месинг, бушуват „Пламъците” на Михаил Бенчев.
„Огънят”, живописна творба на Христо Стефанов, вилнее на 90 квадрата в зала номер 7. Централна фигура в композицията е сякаш разпнат нестинар, пряк потомък на огнения култ. Около него са ликове на 50 велики българи като Кирил и Методи, Климент Охридски, Иван Вазов, които правят науката „слънце”. Между тях художникът рисува след внезапната й смърт, и образа на Людмила Живкова. Той я е считал за „ктитор” на сградата.
Още доста творби в двореца са свързани със соларния култ: дърворезбата „Любовта на слънцето” на Антон Дончев, „Родопска песен” на Димитър Киров, „Дионисиеви празници” на Атанас Яранов, „Нестинарски празник” на Ангел Стефанов. Косвена връзка имат и работите „Дървото на живота”, „Пролет” и „Самодива” на Кънчо Цонев, „Завесата” на Димо Ивайлов, „Птицата” на Мара Йосифова, „И ние сме дали нещо на света” на Георги Чапкънов, „България, земя на древни култури” на Ангел Спасов, „Човек и птица” на Йоан Левиев, „Апотеоз” на Дечко Узунов. Според социалния антрополог Харалан Хараланов всички те показват опит да се прокара скрита мистично-окултна линия в бетонното сърце на тоталитарния режим.
Но нека се върнем към началото на този разказ. Месеци преди да се сблъскам с Людмила, в Оксфорд тя се запознава с човек на британското разузнаване МИ 6. Той й разказва, че тяхна сателитна комическа станция, с помощта на свръхдълги лъчи, е открила в района на Странджа
кухина с правилни размери и извънземен произход
Агентът й дава точните координати на мястото.
По това време в района на Малко Търново иманярът Мустафа намира архаична карта на животинска кожа с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Той я носи в БАН, откъдето го препращат в Комитета за култура. Там работи, назначена от Людмила, роднината на Ванга, Красимира Стоянова. Картата стига до пророчицата. След като я разглежда няколко дни, Ванга твърди, че на картата е изобразена местност в Странджа, между върховете Голямо и Малко Градище. Местността, наречена Мишкова нива, е на същото място, за което говорил англичанинът. Според врачката от Петрич там се намира
Некропол на египетската богиня Бастет:
”Гробницата е построена от високи, тъмнокоси хора. Роби, войници, военачалници, строители са носели през морето от Египет до България саркофаг от черен гранит с непозната писменост. Там лежала богинята, а в ръцете й стоял жезъл от извънземен произход, който излъчвал към Космоса електронен лъч. Строителите, майстори и на египетските пирамиди, са били убити, за да бъде скрито мястото, където е погребана Бастет. Гробницата съдържа несметни богатства, буци злато, скъпоценни камъни, древни артефакти и оръжия и папируси с „тайно знание”, сочещо какво се е случило 2000 години преди погребението, и какво ще се случи 2000 години след него. Знанието, което носят ръкописите, може да промени живота на Земята.” Според Ванга, всяка година, в нощта на пети срещу шести май, когато над Земята пада последният лъч на Слънцето и първият на Луната, стават чудни явления. Който по друго време се опита да наруши покоя на богинята, е застиган от проклятие.
Виждал съм статуи на двете богини с глави на котки в Лувъра. Богинята Бастет е дъщеря на върховния египетски бог на Слънцето Амон Ра, символ на животворната и лекуваща роля на Слънцето. Сестра й, богинята Сихнет-безпощадната, е символ на изпепеляващата сила на небесното светило. Бастет покровителства радостта, празниците, музиката, плодородието и бременността.
По свидетелство на Кръстьо Мутафчиев и Александър Фол, по време на посещението на Людмила при семейство Рьорих в Индия, Махатмите били потвърдили, че богинята е погребана в Странджа.
Бидейки на върха на могъществото си, Червената принцеса нарежда да се организира в пълна секретност експедиция до Мишкова нива. В нея участват Красимира Стоянова, Кръстьо Мутафчиев, шеф на отдела за „Културно наследство” към Комитета за култура, археологът Иля Прокопов, журналистът Цеко Етрополски и водачът Иван Николов. Според разказа на Красимира Николова, групата вижда на скалата над пещерата на Мишкова нива „Соларни кръгове”, изсечени във вид на обърнат триъгълник. Последният слънчев и първият лунен лъч проследили последователно соларните кръгове. В този момент скалата се осветила отвътре като екран на черно-бял телевизор.
На нея се появили две светещи фигури.
Възрастен мъж, облечен в роба до земята, който в дясната си ръка държал кръгъл предмет. Зад него в кресло седял млад мъж, приличащ на фараоните от стенописите. Фигурите се виждали 20 минути. Независимо от предупрежденията на Ванга, групата започнала разкопки. Намерени били две големи парчета от черен гранит, плоско, с мъжки профил и кръгло, двустранно. Те били изпратени за изследване в ГДР, но следите им се губят.
В Клуба на нумизмата се запознах с Иля Прокопов. Как ли не го молих, но той никога не проговори нищо за експедицията.
След внезапната смърт на Людмила разкопките са преустановени. Резултатите са дълбоко засекретени. След няколко взривявания в местността, подземният ход към пещерата под скалата е наводнен. Хората от Малко Търново разказват, че иманяри също са виждали странни светещи фигури. Директорката на Историческия музей в града смята, че всички истории около гроба на богинята Бастет са измислици.
Гневът на богинята е една от причините, които се тиражират за
внезапната и необяснима смърт на Людмила Живкова.
Смятам обаче, че тя и крахът на нейното дело, са тъжен, но закономерен резултат от обречения опит да се примиряват воюващ материализъм и съзерцателен мистицизъм. Според Богомил Райнов Людмила Живкова е изповядвала „насъщните принципи”, върху които се градят демократичните общества: свобода за всеки човек и отрицание на насилието. Истината е, че без насилието -политическо, икономическо, физическо и интелектуално, нито баща й, нито Людмила Живкова, можеха да се доберат до върховете на държавата.
А противоестественият брак между комунизма и окултизма така обърка представите ни за света, че още не можем да се свестим.
0 Коментара