Колко е важно да не бъдеш нормален

Ребека Гладинг е световноизвестен психолог, с когото разговаряме специално за „Жената днес“ относно стреса  и тревожността, които ни съпътстват в ежедневието, и как да се преборим с тях. Гладинг, която е съавтор на нашумялата на световно ниво книга „Ти не си твоят мозък“, говори и за това какво ни кара да се чувстваме щастливи и в хармония със себе си и обкръжаващото ни. Тя и Джефри Шулц, който е един от водещите експерти в областта на невропластиката, препоръчват модел от четири стъпки, който „помага да идентифицирате негативните мисли и да промените вредните си навици“. Гладинг се интересува от психология и невропластика (способността на мозъка да променя структурата и функциите си чрез мисли, но и действие). Също така практикува йога и следва модела на т.нар. „осъзнатост”, според който човек присъства пълноценно в настоящия момент. В момента тя се занимава основно с центъра за психологично здраве, който основава миналата година в Хаваи.

Пишете, че често срещан коментар за заглавието на „Вие не сте вашия мозък“ е: „Е, ако не аз съм тези мисли, импулси, повици и действия, кой съм аз? Не ме ли дефинира мозъкът ми?” Какво ни дефинира?

Това е нашето истинско Аз – тези аспекти от нас, които вярно сочат кои сме. Те са базирани на искрените ни интереси, ценности и цели в живота, на нещата, които носят смисъл и ни карат да се събуждаме всеки ден.

Мозъкът обработва информация, но не решава какво искаме да правим с живота си или какво внася радост и удоволствие в дните ни. Мозъкът поема информация и я обработва въз основа на това какво му казваме ние, че е важно. В зависимост от това накъде фокусираме вниманието си. Мозъкът не решава къде да фокусираме вниманието си, това решаваме ние.

И когато казваме, че не сте мозъкът си, това значи, че има ниво на съзнаване отвъд него. То е наричано мета-съзнание (или мета-конитивност), и индикира, че нещо друго освен мозъкът е „наясно“,  че вие сте наясно с преживяваното. Ако помислим, виждаме, че има логика в това, че нещо направлява способността ни да съзнаваме мозъка, мислите си, поривите си, желанията. Разбира се, някои хора ще кажат, че всичко това опира до сивото вещество и нищо повече. Други биха съотнесли духовно обяснение към мета-съзнанието.

Това, което е в полза на тезата за съзнание отвъд мозъка, е различието между целите на мозъка и по-големите цели на повечето хора. Ако мозъкът е това, което решава съдбата ни, тогава всички бихме били в голяма беда.

Какво имате предвид?

Мозъкът е насочен към оцеляване и удоволствие. Той действа с цел краткосрочна сигурност или награда и няма дългосрочна перспектива. Така че, когато виждате шоколад или бира, мозъкът ви казва: „Да! Вземи това. Ще се почувстваш добре“. Ако го слушате от време на време, е окей. Но ако го правите няколко пъти на ден, тогава ще качите много килограми. Или ще пиете много, или и двете. По някакъв начин така ще бъдете по-малко функционални.

За да се преодолеят тези базирани на мозъка модели, нещо изпитва необходимост да бъде погледната по-голямата картина, аргументите против и за, като се имат предвид дългосрочните цели. И нещо се нуждае от воля да игнорира сигналите, идващи от мозъка. Вярвам, че нещо се намира извън мозъка и полага много култивиращи усилия.

Като невроучен, вярвате ли в съществуването на душата?

Като учен, харесвам статистиките и това да бъда способна да докажа хипотеза чрез проучване. Дали съществува душа или не, в този момент не може да бъде „доказано“. Поради тази причина, не изключвам идеята, но и не знам как мога да стигна до концепцията за душата. Дали имаме предвид, че сме част от универсална енергия, която е безкрайна? Съзнание, което се рециклира чрез този модус на съществуване, за да учи неща и да еволюира, за да постигне прозрение (прераждане)? Нещо друго?

Имам усещане, че има нещо повече, свързано със съществуването ни, отколкото едно физическо тяло. Просто не знам как да го нарека.

Вие сте основател на центъра Mindful Wellness Maui. Разкажете за философията зад този подход, който прилагате и който наричате „цялостен спрямо личността“?

Още с откриването на центъра искам да създам атмосфера, в която хората да поглеждат и отвъд медикаментите, за да намерят здраве. Подходът включва или терапия, или промени в храненето и в начина на живот и житейската перспектива. Или всичко изброено. Като психиатър (който може да предписва лекарства), мисля, че много хора, страдащи от тревожност, стрес или депресия, идват при мен с цел „бърза поправка“. Този бърз подход би облекчил симптомите, но всъщност няма да взаимодейства със стоящите отдолу причини за симптомите, които могат да са психологически или физиологични, или и двете. Със създаването на центъра исках да окуража хората да станат собственици на живота, здравето и благосъстоянието си и да разберат, че това какво мислят, какво правят, храносмилат, както и какво ги обкръжава, всичко това влияе, включително и на потенциалните симптоми. Исках да дам сила на хората да живеят по най-добър начин живота си – така, както го дефинират те, а не задължително, както е дефинирано от обществото. Целта е да почувстват, че имат възможност и контрол да променят живота си.

Как трябва да живеем всекидневно, за да избегнем определени психологически или емоционални кризи?

Най-голямо въздействие можем да окажем чрез промяна на храненето и на цялостната ни житейска перспектива. Спрямо храненето имаме нужда да следваме това, което е познато като „противовъзпалителен“ тип диета – тя помага за създаване на здравословна чревна микросреда и намалява възпалението в телата ни. Това е голяма тема, но средиземноморската диета е пример за добро хранене. Също така, има нужда да намалим стреса колкото се може повече, тъй като той е голям „спусък“ за възпаления и болести в тялото. По отношение на перспективата, открила съм в работата си с хора, че да имаме цел и смисъл на живота си, е критично важно. Без тях хората могат да се обезнадеждят, да паднат духом, да се усещат безпомощни и понякога да имат суицидни мисли или тежка тревожност.

Когато чувстваме, че има нещо по-голямо от нас – като например някаква общност; или че имаме принос за хода на света около нас, тогава имаме смисъл и цел. Също толкова важно е да се фокусираме върху позитивното в живота си – погледнете това, което имате, а не това, което ви липсва. Ако човек храни много негативни мисли за себе си или за света, той трябва да се върне към онези позитивни неща и да се опита да погледне през тази друга призма, която е по-реалистична. Нашите мозъци често са склонни да интерпретират възможно най-негативно другите или нас самите, което често не е акуратно.

Защо избрахте Хаваи като дестинация за практиката си? Използвате ли мястото за един вид санаториум, или пък убежище за хора с психологически кризи и проблеми?

Обичам топлото време и да бъда навън, така че Хаваи ми пасна като ръкавица! До този момент не предлагаме услуги на място за почивка. Пациентите обаче идват до тази локация и природната красота на Хаваи и духът „Алоха“ са лечебни сами по себе си. Престоят в такава среда засилва усещането за общност и за грижата за природата – всичко това е такова, каквото трябва да е.

Предписвате модели на хранене, спомагащи за борба с депресията. Може ли да дадете пример за такъв, както и какво може да я усили?

Всяка форма на диета от вида на т.нар. „противовъзпалителни“ е подходяща. Това, което смятам въз основа на научни доказателства, е, че депресията може да се причини или усили от възпалителни процеси в тялото и от стрес. И когато се храните така, че приемът спомага да се възстанови здравият чревен т.нар. „микробиом” (чрез пробиотици, пребиотици, противовъзпалителна диета и избягване на храни, причиняващи възпаления/имунологични реакции), създавате бариера между кръвния поток и храносмилателната система. По този начин държите възпалителните процеси и имунни реакции до минимум, което води до по-добро здравословно състояние и по-малко симптоми. Д-р Марк Хайман е лидер в тази област, написал е няколко книги за т.нар. „елиминиращи диети”, както и за други възможни хранителни модели (http://drhyman.com/). Когато е възможно, повечето експерти препоръчват да се избягва алкохол и кофеин, тъй като и двете могат да разстроят чревната среда и да доведат до по-нататъшен възпалителен процес.

Срещате всякакви хора – от такива, които са стресирани, до хора с по-сериозни проблеми. Има ли универсално нормални хора, или важи правилото, че никого не можем да наречем нормален?

Какво е нормално? Как можем да дефинираме нещо като това и с каква цел? Конформизмът води до по-малко индивидуалност, до по-малко хора, които следват интересите и мечтите си. Като човек, който вярва, че трябва да намерим цел и смисъл на живота си, бих предпочела хората да не бъдат „нормални“, тъй като това значи да следваме плана на обществото за нас. Последното често кара хората да избират пътеки, които не са в хармония с тяхното истинско Аз. Вместо това е по-добре да идентифицирате това, което е важно за вас, това, което ви кара да станете сутринта, което носи смисъл на живота ви и прави така, че да полагате повече усилия.

Като съавтор на книгата „Ти не си твоят мозък“ се фокусирате върху решение от четири стъпки, което помага за препрограмиране на мозъка – основно във връзка със стреса, склонност към тревожност или обсесивно мислене. Притежава ли отделният човек сила да промени своя модел на мислене?

Тук става дума за модела на невропластичност. Бих казала, че докато човек е стъпил на земята (т.е. да няма психози, халюцинации, делюзии или мания), има капацитета да използва т.нар. „осъзнатост” и четирите стъпки, за да промени начина си на мислене. Този метод може да се използва за навици, които искате да промените, за депресия и тревожност. Можете да го използвате за всичко, ако виждате разликата между реалността и подвеждащите сигнали на мозъка. Това значи, че някои мисли или вярвания е по-лесно да бъдат преодолени от други. Всичко зависи от това колко дълго тези мисли са съпътствали човека и колко силно са внедрени в мозъка. В някои случаи можете да преодолеете много силна мозъчна химия, внедреност и вярвания, за да промените мозъка си по начин, по който искате.

Каква е тайната на успеха за това?

Практика. Практика. И още практика. Безброй пациенти ни казват, че това е ключът и наистина е така. Осъзнатостта, на която са базирани четирите стъпки, променя мозъка само ако я използвате регулярно. Самият акт на фокусираното внимание променя веригите на мозъка. Ако не практикувате това често, ще изгубите тази възможност. Другият ключ за това да внесем позитивни и реалистични мисли в живота си е използването на списъци за благодарност; медитация, която ни настройва да обичаме и да сме мили; концепцията за Мъдрия Адвокат (дефинираме Мъдрия Адвокат като някой, който знае какво мислим, може да види мислите и страховете ни, лишени от логика в реалността; да прецени откъде идват те. Той също така е наясно колко деструктивни и нездравословни за нас могат да бъдат тези станали рутинни вече автоматични отговори.)

Кои са основните фактори във всекидневния ни живот, които водят по пътя на силния стрес и тревожността?

Модерните типове тревожност все още най-често са свързани с оцеляване. Опасенията за оцеляването днес са по-малко свързани с тигри и повече със социалното и икономическото ни оцеляване. Като например това да паснем на обществото, да бъдем приети, да имаме достатъчно пари и къде да живеем, да бъде семейството ни добре и здраво; да се чувстваме обезпечени; да избягваме самотата; да бъдем част от общност и т.н. Често се тревожим за неща извън контрола ни, но мислим, че можем да ги повлияем или променим. Ако се замислим, в случай, че човек може да промени нещо, той обикновено го прави и повече не се чувства тревожен. Но нямаме контрол и свобода да действаме, за да променим света и събитията извън нас и това може да ни стресира.