“Бистра Величкова говори от името на изхвърлените от редиците на успяващите. Нещастно влюбени, подминати от късмета, пияни и наркотизирани, бълнуващи изминалото и идващото време”, това казва Палми Ранчев, редактор на стихосбирката на Бистра „Бог в очакване на дилъра“ („Ерго“), която излезе през юни 2018 г. За първата си книга – сборника с разкази „Малка, мръсна и тъжна“ („Рива“, 2014), Бистра печели 1-ва награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2015).
Невъзможната любов
Обичам
невъзможната,
обречената
любов,
без минало,
без бъдеще,
без сватбена снимка
на стената,
без планове,
без къща,
кола
и деца,
само с онази
туптяща болка отляво,
достатъчна,
за да убиеш в стихове
онова,
което не съществува.
***
няма да спра
да се влюбвам
в поети –
изкуството иска жертви
Игра на възрастни
В стария апартамент
на баба ми
до разцъфнало мушкато
ще те целуна,
заради историята,
ще те почерпя
с вода от чешмата,
ще дишаме лак и лепило,
а миналото ще мирише на ремонт,
ще слушаме грамофона
и до олющен тапет
ще ти подаря детството си.
703
Надраскано на салфетка
в малките часове на нощта
в Клуб 703 в София
703
номерът
на бърза младост
и тя
такава
каквато
никой повече
не я видя
Без бъдеще
Облизвам халката му,
свалям я с устни
от безименния,
целувам морала
с език –
инициали и година,
в която той
е бил щастлив,
а аз съм била
бъдеще.
Майчин инстинкт
Инстинктът за живот
е по-силен
от неговия смисъл,
каза майка ми,
преди да ме роди.
Аз, Хенри и Джун
От нецензурирания дневник на Анаис Нин
Той е Хенри, тя – Джун,
а аз съм влюбена
и в двамата.
Случи се в обикновен парижки бар,
всички бяха голи,
Джун преспа с управителя
заради Хенри –
нямаха с какво друго да платят.
На мен ми сипа чаша вино
и каза, че е влюбена в художничка,
после ме целуна.
От писателя до нея се научила,
че истина не съществува.
„И ти ли като него
търсиш преживявания,
които да опишеш?“
„Обичам те“, отвърнах аз
и Хенри ме целуна.
„Светът е рак, който сам себе си изяжда.“
По-добре да тръгвам,
стана късно.
Когато си влюбен в двама,
най-добре e да се прибереш рано
при този, когото не обичаш.
***
…Изчезват с години
после казват,
че ме сънуват
Никой, който е винаги до мен
Искам да избягам
от самотата,
от изпросената топлина,
от себе си,
от времето,
в което ме няма,
от никой,
който е винаги до мен,
от химията,
която ме променя,
от 13-ия етаж –
фатално ме привлича
като непознат
във влака,
който единствен
ме разбира,
без да ме съди
за това,
че не мога да бягам
и пътувам във влакове,
в които ме стоплят
непознати.
Нещо общо
Чувството приижда, излиза от бреговете
и не прави разлика между нея и него.
„Пътуване към себе си“, Блага Димитрова
С нея имаме нещо общо,
нейната любов
е мой любовник.
Тя го обича,
докато са заедно,
аз съм влюбена в отсъствието му,
когато е с нея.
Тя целува устните му,
целували моите,
аз целувам нейните чрез неговите.
Пръстите ни се вплитат,
дъхът ни се слива
и сме заедно,
когато го обичаме,
без да имаме
нещо общо
помежду си.
Мадам Мишима
На сутринта
той я оставя на магистралата за София.
„Не прилича на проститутка.“
Никога никоя не прилича!
Спира друг, тя се качва,
слиза на театъра – представят
„Мадам Мишима“ –
мрачен поглед,
сладка тъга,
красива болка
и самоубийство,
подготвяно цял живот.
Вечерта
я чака в хола
със заклана кокошка
без глава –
битов авангард.
„Не прилича на кокошка без глава.“
Никога никоя не прилича!
Сепуко,
два литра ракия
и светът е без глава,
ексцентричен фарс
с тяло на мъж,
взимам го на стоп
и лягам до него,
за да не го обичам,
докато е мъртъв.
Животът ме самоубива
всяка сутрин,
когато се събуждам
без глава
и с тяло на друг.
***
Единственият смисъл на любовта е
когато си на 80
да кажеш на внуците си
че тя съществува
че тя съществува
0 Коментара