Всяка да си знае кухнята

Последното нещо, за което мисли една начинаеща булка, е каква ще е свекърва ѝ, докато не се сблъска челно с нея в кухнята. А както всички знаем, две жени в една кухня трудно се погаждат. Проблемът може би идва от разликата в поколенията, респективно –  възгледите.

Когато се омъжих, поради съвсем тривиалната причина, свързана с финикийските знаци, наред с прекрасен съпруг, получих като „бонус” и съжителство със свекърва.

Първите няколко дни бяха чудесни, но когато една майка осъзнае, че вниманието на сина ѝ вече е насочено към друга жена, при това най-вероятно завинаги, тя я приема като враг. Не закъсняха забележките от всякакъв характер – от това как да се обличам, какво и, разбира се, как да бъде сготвено, та се стигна до методите за възпитание и грижи към детето.

Посрещнах първите забележки на свекърва ми с любезност. Не обръщах внимание на това, че използваше парфюмите ми, присвояваше си козметика, която никога нямаше да докосне лицето ѝ (фон дьо тен), че ми слагаше в чекмеджето за бельо сухи листа против молци, въпреки че нямахме такива вкъщи, че не трябва са си подстригвам косата, докато съм бременна, и още куп други бабини деветини, докато един ден не ми заяви, че

трябва да ѝ искам разрешение

кои приятелки мога да поканя на гости.

Тогава последната нишка от моите стоманени нерви се скъса и чашата с търпение преля. Вечерта, когато се прибра мъжът ми от работа, му споделих проблема. След броени минути той бе привикан от свекърва ми в нейната стая, за да му се оплаче от мен. Изпитах медено удоволствие в комбинация с приятна изненада, че той взе моята страна. Заяви на майка си, че това е и моят дом, следователно бих могла да каня тези гости, които душичката ми иска. Попита я: „Представи си, че живеехме в къщата на Калина и баща ѝ ми направи забележка, че не мога да поканя еди-кой си приятел. Имаш ли представа какво щеше да се случи тогава?”. При което свекърва ми отвърна: „Да, но не живеем при Калина!”. Съпругът ми побесня и каза: „Калина работи, изнервена е, а ти нямаш никаква работа и ще се отнасяш уважително с нея, иначе се изнасяме!”.

Сигурна съм, че са единици такива мъже,

които ще се обърнат срещу майките си, за да защитят жените си, дори тези съпруги да са в правото си. В този момент разбрах каква невероятна късметлийка съм да имам до себе си такъв интелигентен партньор, за когото аз да бъда „всичко”! А в брака приятелството е по-важно от романтичната любов.

След няколко месеца се появи на бял свят детето ни и единствено внуче на свекърва ми (съпругът ми е единствено дете). Дребните търкания бяха забравени, а фокусът – насочен върху новия член в семейството. Тъй като аз се върнах на работа само след два месеца в майчинство, имахме следната уговорка за разпределение на задачите по отглеждането му – свекърва ми да го гледа през деня в работните дни, а аз да поема грижите за него през вечерите и в почивните дни. Разбира се, за тази нейна помощ тя получаваше съответното ДМС (допълнително материално стимулиране) над пенсията си, която бе изцяло за лично нейно ползване, защото всички

разходи за дома плащахме  ние.

Всичко вървеше по план, докато една вечер, специално подбрана съпругът ми да е в командировка, а аз тъкмо бях приспала детето и имах малко време за мен самата, ми заяви, че от следващия ден трябва да си намеря детегледачка или да си го взимам сама от детската ясла. „Чудесно – казах си – минава 22:30 часа, мога да помоля шефа да ме пусне един ден по-рано от работа, но какво ще правя през останалите дни, като работното ми време е до 18:00 ч., имам поне един час път, за да стигна до градината, а децата трябва да бъдат взети оттам не по-късно от 17:00 ч.?!”. Запазих самообладание, дори не попитах каква е причината свекърва ми да заяви подобно нещо и дали си дава сметка, че в опита си да навреди на мен, вреди преди всичко на собственото си внуче.

Започнах да звъня по телефона на близки приятелки с малки деца. Надявах се да ми препоръчат детегледачка, която лично познават. След един час детегледачката бе осигурена. Каква радост! Легнах си спокойна.

Оказа се, че с детегледачка е далеч по-лесно, по-сигурно и по-евтино.

По-лесно, защото можех да ѝ кажа какви са изискванията ми към нея; по-сигурно, защото бях спокойна, че нямаше да остави детето без надзор, да го заключи и да излезе да си пазарува с часове, както правеше свекърва ми, без да си дава сметка, че може детето да се стресне, ако се събуди през това време, а тя например да си загуби ключовете и да не може да влезе вкъщи с часове, да стане, нeдай си Боже, пожар и т.н.; по-евтино, защото вече пазарувахме само за нас тримата и отпадна ангажимента ни за ДМС-то над пенсията на свекърва ми.

Една петъчна вечер бях поканила близка моя приятелка да остане да пренощува вкъщи. Тя ми помогна да изкъпем детето, аз го приспах и двете се отдадохме на

сладки женски приказки в хола,

докато съпругът ми се върне от втора смяна от работа. Очаквах, че свекърва ми ще ни остави да си говорим на спокойствие, като си отиде в нейната стая, но тя бе твърдо решена да ни „свети”. С приятелката ми се заговорихме колко много грижи има по отглеждането на едно дете и как, ако децата знаят това, много ще слушат родителите си. Попита ме дали не планираме да имаме второ дете. Отговорих ѝ, че ако беше жива майка ми да ми помага, със сигурност щяхме да се решим на повече от едно дете, но при тези обстоятелства е немислимо за нас. Свекърва ми се засегна от този разговор и излезе от хола.

Реших, че си е легнала, но когато отидох да нагледам дали детето спи, минавайки покрай нейната стая, видях, че е светнала лампата, отворила широко вратата и… излязла от апартамента. Веднага се досетих за целта ѝ – като се прибере от работа съпругът ми, да види, че нея я няма вкъщи, за да ми

потърси сметка какво се е случило.

Понеже бях сигурна, че е отишла при сестра си, затова най-спокойно загасих лампата и затворих вратата на стаята й. След броени минути съпругът ми се прибра, поговорихме си още малко и легнахме да спим. На сутринта, докато си пиехме кафето, свекърва ми се завърна в готовност за епичен сблъсък между титани – вдигна скандал на любимия неин син защо не я е потърсил предната нощ. Той, разбира се, въобще не се впечатли, отговори ѝ, че дори не е разбрал, че я е нямало и ѝ каза друг път да не ходи да спи у хората, нито да прави такива драми.

Решихме да сключим граждански брак. Да, все пак този сублимен момент настъпи. Въпреки че отдавна живеехме като семейство и бяхме наясно, че в отношенията ни няма да настъпи промяна след подписа, бяхме напълно погълнати от еуфорията по планиране на събитието. Снабдени с необходимите за ритуалната зала документи, се заехме с попълването им вкъщи, под зоркото око на свекърва ми. В декларацията за сключване на граждански брак неминуемо стигнах до графата „След брака желая да ЗАПАЗЯ/ВЗЕМА/ДОБАВЯ фамилно име…”. В този момент свекърва ми се обърна към мен и усмихвайки се с повдигната брадичка, ми заяви:

„Сега вече ще носиш нашата фамилия!”.

Погледнах я изпод вежди и смело написах, че ще запазя моминската си. Предполагам, че това не се е понравило особено на съпруга ми, но любовта му към мен побеждава другите емоции, дори в подобни житейски мигове.

Веднъж намерих на холната маса върнато писмо, забравено от свекърва ми. Понеже бе разпечатано, полюбопитствах и го прочетох. Оказа се изпратено до някаква ясновидка, „звезда“ от вестник, тип „Трета възраст”, който тя редовно четеше – рекламно каре за привличане на потенциални клиенти, но тъй като писмото не е било придружено с финансова благодарност, се е върнало без отговор на поставените от свекърва ми въпроси. А именно – как да се отърве от мен, защото, според написаното от нея, много обичала внучето и сина си, но

аз само съм пречела те да живеят щастливо.

Стана ми смешно и малко тъжно с какви глупости се занимава свекърва ми. Как не успя за толкова години да осъзнае, че за нея водещо трябва да е щастието на сина ѝ, пък било то и с нежелана от нея снаха. Казах ѝ, че съм се запознала със съдържанието на писмото. Тя не се притесни особено, дори когато я попитах дали ще бъде по-щастлива, ако се разделим с мъжа ми и подмятаме детето помежду ни. Не можа да ми даде смислен отговор и повече не съм повдигала въпроса.

Винаги съм била с ясното съзнание, че аз също не съм безгрешна. Вероятно много пъти съм реагирала емоционално, незряло и дори първично. Но когато осъзная грешката си, съм имала доблестта да си я призная, поне пред себе си. Намирала съм начин да се извиня.

Сега отношенията ни с моята свекърва могат да бъдат определени като идеални –

нито се обичаме, нито се мразим.

Разговаряме само служебно, така или иначе няма какво повече да си кажем.

Във възпитанието на детето съм се старала да избегна родителските грешки, на които съм била пряк свидетел и потърпевш. Ще се постарая, когато му дойде времето, да избегна и тези във взаимоотношенията снаха–свекърва. Аз също съм майка на момче и казвам: „Съпругата ти, сине, трябва да бъде преди мен, защото тя ще ражда децата ти! Ще можете да разчитате на мен за всякаква помощ, на която съм способна. С радост ще откликна на такава молба от ваша страна, но нека всяка от нас си знае кухнята.”