В очакване на Коледа

С настъпването на Коледните празници извървявам пътя на повече въпроси и все по-малко отговори. За мен, това е празник на Светлината и Децата! Какво би била Коледата без деца… Нали това очакваме и празнуваме – раждането на Детето Христос! Нали това е празник на надеждата и вярата в доброто! Празник на светлината в нас!

Пътят на въпросите и отговорите не е само мой път и не е започнал от нас. Осмислянето и радостта от този празник е вълнувал и вълнува хората поколение след поколение и точно пътят на тези вълнения и символът в тях е магията на празника Коледа. Тържеството на светлината и духа не зависи от църковната принадлежност, а от отделния човек,

вярващ в светлината и силата на човечността.

Независимо от поеманите посоки, пътеки и решения, всички християни, празнувайки този празник, гледат в посока на сърцата и душата, стигат до единомислие в копнеж за доброта и просветление. Всички! Заедно! Независимо от географските ширини и благополучието си. Символиката на честването на празника, обичаите и техните изразни средства се срещат тъкмо в копнежа за светлина и в стремежа към душевна чистота – еднакво за всички! Въпросите, на които търсим отговори чрез ритуала на тържеството, са отворени за всеки от нас.

Най-вълнуващото в тези тържества е извървянияният път на доближаването ни до изконния стремеж на човека към светлина и осветляване – в прекия и преносния смисъл… Много пътища на различни хора, водещи до едно единствено – сърцето… Главното по пътя са стъпките, които го застилат. Не вярването, а

човекът, който има вяра е градивната сила.

В католическия свят времето до тържеството носи свое име – Advent ( от латинската дума „adventire“) – пристигане. Четири недели преди Рождество е времето на очакването на Неговото пристигане. Адвент е състоянието на очакване и спокоен размисъл. В Средните векове било разпространено вярването, че земята е създадена 4 000 години преди раждането на Христа и през този дълъг период хората са чакали появяването на Спасителя. Така днешните четири седмици на очакване не са случаен избор на време, а символ на дългото и необходимо очакване. Символиката на дългото търпение е вплетена в сякаш жертвени предмети, които да подкрепят постоянството в периода на тъмните зимни дни.

Венецът за Адвент

(заложен във вярванията на старите Германи, наложен в традицията през средата на 19 век в град Мюнхен от Йохан Вихерн) има своето почетно място във всеки дом. С формата си, той изразява не само кръговрата в живота, но и началото на нещо ново. Изплетен от зелени елхови клони, венецът има и силата да отблъсква зли демони. Неслучайно цветовете на Очакването са зеленият и червеният. Вярването в действието на зеления цвят през този период е , че носи надежда за прошка, дарява сила за нови начинания и изразява вярност към Исус. Червеното, с което са обагрени панделките или свещите на венеца символизират не само радостта от раждането на Спасителя, но и почитта към жертвата и кръвта, която е пролял за хората. Нещо повече, венецът е символ на живот и плодородие и „ изписва“ цикличността в природата и човешкия живот.

Четирите свещи, които се палят

в четири последователни недели до раждането на Детето Христос са не просто последователните стъпки, изразяващи очакването, но и символ на четирите годишни времена. С всяка запалена свещ става все по-светло и ведро, все по-жизнеутвърждаващо. Започва нов кръговрат с новото раждане на светлината. В миналото, за да се подчертае тържеството на светлината и особено важната й роля в живота на човека, са палени 24 свещи – четири червени за всяка неделя и двадесет бели за всички останали дни. Вечер в семейния уют, пред светлините на свещите, са четяли молитви за благополучие и приказки за благоденствие на малките деца.

Днес венците и свещите приемат цветовете и формата си според вкуса и творческия дух на домовете, в които ще чертаят пътя на очакването. Най-често венците са само декорация, която трябва да отговаря по цвят и форма на подредбата на коледната трапеза и цвета на покривката – златно, сребърно, синьо, розово… Естетски шок, който няма нищо общо със заложената изначално символика, но вярвам, че надежда има. Все повече се връща традицията всеки

сам да изплете своя венец

и така да вплете и индивидуалната сила на желанията и копнежите си. В училищата, в края на ноември, децата изработват сами венците и ги отнасят у дома.

Личният елемент в тържественото и тихо очакване е от особено значение! Както дълбоко съкровени са надеждите и желанията, свързани с предстоящия празник, така интимно и обаятелно би трябвало да се подготвяме за него. Нима има нещо по-очароващо от създаденото от дете! Какво по-трогателно би имало от тържествуващия блясък в детските очи, пробуден от гордостта за осъзнато съпричастие! Да, тези дни на очакване са дни на връзката ни един с друг, дни на споделяне и чистота, на осъзнаването на преходността на момента и неговата значимост, на търсенето на надежда и осъзнаването, че тя е плод на нашите усилия и тревоги, на намирането на светлината, която може да се сравни с излъчването на децата ни. За тях са полагани стъпките по пътя на очакването…

Коледният календар (наричан доскоро адвент календар)

Замисляли ли сте се поради какво е създаден? Поводът е подслаждане на очакването, а причината отново е в децата.

Едно от най-трудно култивираните качества за повечето деца е търпението, умението да държиш посоката, да преодолееш любопитството, просто да изчакаш. Във времената на дългите, студени зимни вечери, когато пред огнището са се разказвали легенди и предания, забавленията за децата са били твърде еднообразни. Въпросите за предстоящия празник са често повтарящи се и дотягащи за родителите. За да обяснят на любопитковците, кога най-после идва Коледа, родителите са прибягвали до различни хитрини. Една от тях е идеята да се отбелязват дните до празника с резки на касата на вратата удома. Когато и последната резка е зачертана от детето, то времето е дошло.

През годините родителската любов и внимание засилват творческите усилия и се раждат идеи за изненади, свързани с очакването. Някои са закачали 24 малки торбички, всяка пълна с различна изненада – разказче, фигурка, орехче и така всяка вечер до празника има повод за радост. С времето, календарите се превръщат в къщички с прозорчета, зад всяко от което има малко подаръче. Децата отново са вдъхновение за идеи, които се превръщат в традиция. Те провокират и предприемаческото мислене и през 1908 година се появява и първият фабрично произведен календар. Днес най-често той е от картон и зад вратичките на прозорчетата му се гушат шоколадчета, а децата ни имат поне по два-три от тях. Защо, това е друга тема.

В дните на очакването на Пристигането използваме времето и за да си задаваме въпроси… Така е било столетия, продължава и до днес. Проявяваме търпението да дочакаме светлината и приемаме чудото на раждането на Божия син като свое просветление и посрещаме Новата година… После, до края й, когато пак така въпросите ни мъчат. Аз имам един единствен въпрос – защо все така с въпросите?!