Играта

– Кучешки студ а, началник? – смее се Савидж, дъхва на вкоченените си пръсти и натиска светещия бутон с надпис GOLDFISH.  – Но пък виж какви звезди!

Man                                                                                                                       

John Savage , 178-80

24.05.1995, Sarasota, Florida

Florida State University’s School of Information,  MS

Cybercrime and Fraud Investigation, UTICA College, PhD

Cybersecurity , International Security Solutions Inc.

О’Мали изсумтява и прокарва длан по късата си прошарена коса. След като Централата счита, че случаят е особено тревожен, да бяха му изпратили някой по-сериозен. При това е на годините на най-малката му дъщеря. Знаел руски?! От седмица е тук и по цял ден кълве по клавиатурата на лаптопа – че това можеше да прави и отвъд океана. И все се хили – хич не му пука, че са го засилили в най-смотана провинция на НАТО. И тръгнал по късо кожено яке и маратонки – нито шал, нито ръкавици.

Чува се изщракване и топъл женски глас пита:

– За кучето ли?

– Аха – обажда се Савидж и смигва на О‘Мали.

Автоматичната врата изсъсква и двамата влизат в наблъскано с инокс фоайе.

Man

Patrick O’Malley , 183-105

12..02.1960, Haddonfield, New Jersey

History and Political Science, Temple University

Chief Security Officer, International Security Solutions Inc.

– Славянските езици въобще не са толкова близки, колкото си мислят някои хора, началник. Но пък с „аха“ можеш да отговориш на почти всеки въпрос.

Асансьорът е застлан с дебел мокет в миши цвят и ухае като в безмитните магазини по европейските летища. Савидж обича да се обръща за помощ към някоя симпатична клиентка с въпрос какво да купи за годеницата си. После уж го хваща срам и признава, че се шегува. Колкото по-хубава е една жена, толкова е по-доверчива.

– Не ти ли иде да се събуеш бос и да се возиш нагоре-надолу, а? – усмихва се Савидж. – Тия правят яки пачки. Чух, че участват 600 милиона души! Ти вътре ли си, началник?

– Не, разбира се. Дъртаците не вярваме  в приказки. Но пък какво разбираме ние?

– Има нещо, което и аз не вдявам – почесва се по тила Савидж. – Как осигуряват достъп на толкова играчи едновременно?!  Пуснал съм 12 въдици, чух за хора от базата с по 100. Смятай!

– Какво чакаш от златната рибка? – изръмжава О‘Мали. – Виртуален секс на живо с новата Лара Крофт?

Савидж се подсмихва – явно шефът на сигурността е наясно не само с това как подчинените му го наричат зад гърба му.

– Ама ти не би простил на Анджелина Джоли, нали началник? По времето, когато имаше цици.

– Дъртаците мечтаем просто да доживеем до заслужена почивка. Нашите врагове не са виртуални.

Савидж харесваше и дори малко завиждаше на истинските мъжкари, към чиято отмираща порода със сигурност се числеше О’Мали. Битки на живот и смърт със страстни жени и световния тероризъм. Всичко се решава със здрави топки и точна стрелба.

– Идея си нямаш, началник, хакерите колко по-опасни могат да бъдат от радикалните ислямисти. Искам да се докопам до яка пачка и да се покрия някъде, където няма мобилни мрежи – ни бели, ни черни!

– Да не те изнудват със записи как лъскаш пред монитора?

– Това ни най-малко не би ме притеснило. Но идва нова ера, началник, а никой не знае със сигурност на какво са способни умните машини!

Асансьорът спира насред просторен опън спейс офис. Под изкуствената светлина лицата на седящите зад огромните монитори изглеждат белезникави и нездрави. Всички са на предела на силите си след 72-часовия маратон.

– Ама нали казахте, че сте за кучето!  – посреща ги лъскава блондинка, облечена в тясна черна рокля. Леката материя прилепва по тялото й като втора кожа.

– Са кушето? – Савидж повдига рамене. – Аха.

– Ние сме от базата – казва О‘Мали на английски. – Я по-добре ни заведи при шефа си. И не пускай повече никого.

Момичето понечва да възрази, но се сеща, че този град съществува благодарение на американците. Без тях нямаше да ги има нито работните места, нито добрите пътища и свръх бързите комуникации. Махва с ръка и се понася към отворената врата в дъното на залата.

Двамата я следват. Савидж се подсмихва на опитите на О‘Мали да не забелязва синусоидалните движения, с които полукълбата на мацката плавно се полюшват между джагите, билярда, машината за дартс и нахвърляните по пода барбарони в бонбонени цветове. Гледката е хипнотична.

Прекрачват прага на шефския кабинет. Под краката им хрущи стъкло. Футуристичният работен стол, подобен на зъболекарски,  е празен. В червен кожен диван с форма на женски устни се е излегнал небръснат мъж в средата на трийсетте, по дънки и с раздърпана тениска. Закрил е очите си с длани и тялото му леко се поклаща и вибрира, масажирано от нещо, което прилича на огромен, пластичен език, светлорозов на цвят. На оплискания с кръв тиков под е проснат рижав ротвайлер с озъбена паст. Неговият език е синьо-черен, вдървен и сякаш нарязан с нож.  Животното е застреляно в главата, почти от упор. Липсва изходяща рана – куршумът е заседнал в черепа. Савидж кляка и внимателно издърпва изпод безжизненото тяло деформирана топка от метал и пластмаса. Изглежда така, сякаш някой е дъвкал и изплюл механизирана детска играчка.

– Намерихме го, началник. Обаче с кучето взаимно са си разказали играта.

– Поговори със служителите. Ще те извикам, ако в обозримо бъдеще господин Голдфингер реши да ни удостои с вниманието си.

О‘Мали отива до разбития прозорец. Вертикалните щори се поклащат от режещия нощен въздух. Отмества ги и надниква навън. Сградата е в центъра на побелялото от сняг градче. Офисът е на дванайсетия етаж, а всичките нива надолу, подсигурени с резервно захранване и климатизирани, са натъпкани със сървъри. Един от тях – специално изпълнение  – обслужва базата. За седемте години военните никога не са имали проблеми, защото зад офшорния собственик стои ISS – International Security Solutions. Голдфингер е само наемател, изрично задължен при инцидент от каквото и да е естество незабавно да сигнализира в американската база. Но в случая протоколът не бе спазен.

Малко по-нататък по булеварда, точно до неработещият пешеходен светофар,  свети огромен екран с надпис „ЗЛАТНАТА РИБКА ЩЕ СБЪДНЕ СЪКРОВЕНОТО ТИ ЖЕЛАНИЕ“. Дигиталният дисплей оповестява, че до финала на най-великата онлайн игра остават точно 0 часа и 22 минути. Отдолу се сменят картини на бързи коли, щедри жени, къщи с басейни и спиращи дъха гледки от най-красивите кътчета на планетата.

Първоначално „ЗЛАТНАТА РИБКА“ обещаваше да открие най-съкровеното желание на твоето подсъзнание, за което може и да не подозираш, може и да отричаш или да отхвърляш, но то е факт. О‘Мали чу за това от средната си дъщеря, когато му бе на гости миналата година. Тя жадувала с цялото си сърце, каза, майка й да оздравее, а според егати тъпото приложение! – се надявала на авантюра с Крис Хемсуърт.  О‘Мали нямаше понятие кой е този Крис, но се съгласи,  че е тъпо. Вечерта си направи профил във Фейсбук, разреши на „ЗЛАТНАТА РИБКА“ достъп до цялото си онлайн битие, но отговорът беше: Съжалявам, нямам достатъчно информация.

О‘Мали се беше виждал с Голдфингер веднъж, преди 3 години. Трябва да се е ползвал с протекции на свръхвисоко ниво и бе повече от абсурдно да е мошеник – един скандал би привлякъл прекалено много внимание, а това не би се понравило на няколко правителства и половин дузина частни компании. Другата хипотеза бе да работи за правителството, а фирмата и играта да са част от прикритието му. Но не бе негова работа да пита – знае това, което трябва да знае.

Преди няколко дни, след невиждана рекламна кампания в цял свят, стартира най-масовата онлайн игра в историята на мрежата. В продължение на 72 часа всеки от участниците, осмелили се преди това да надникнат в личното си несъзнавано, – в това число и трите му дъщери – бе получил шанс да улови златната рибка. Гарантирано сбъдване на най-съкровеното му желание в срок до една година. Регистрацията бе безплатна, оттам нататък всичко се купуваше: въдици; стръв; удобно място на брега или разрешение за влизане във виртуалното езеро с лодка; сонарна картина на дъното; метеорологична прогноза…

„Magic lips! Стоп!“

О‘Мали се завърта на пети. Голдфингер се е надигнал на лакът, очите му са мътни.

– Кой ви пусна да се качите?

– Едно много приятно момиче. Предполагам, че ви е племенница. Какво се е случило тук?

Онзи разперва ръце – нали и сам виждаш.   

– Опитайте с думи, моля. По-сбито.

– Ние сме… организаторите на една… игра. Тя е… в много важен етап, почти на финала.

Мъжът наистина е на ръба на силите си – говори бавно, все едно думите имат остри ръбове и драскат устната му кухина.

– Зная. И какво?

За три дни му се събирали три часа сън. Преди около час решил да почине десетина минутки. Тъкмо задрямал и сънувал кошмар – сървърите са се сринали.

– Към онзи момент някой беше ли хванал златната рибка?

– Да, около час преди това. Възрастна госпожа от Орегон. Но това все още е тайна – само аз го зная.

– Какво си е пожелала?  Златно чене? Внук? Околосветско пътешествие?

– Да бъде погребана на Марс – въздъхва Голдфингер. – Сигурно не е с всичкия си.

– Какво щеше да стане, ако някой беше ударил кьоравото съвсем в началото? Нямаше ли опасност всички да спрат да играят?

– По регламент голямата награда се обявява след края на играта.

– А какво ще стане, – Савидж се появява в рамката на вратата – ако всички едновременно направят опит да влязат в сайта, за да разберат резултата?

– Именно. Затова ще блокираме достъпа непосредствено след сесията и ще изпратим персонални писма на всички участници. Благодарности и името на победителя. Иначе другите награди вървят на живо. Общият им брой е над 3 милиона! Средно по 12 в секунда!

– Едва ли някой може да чете с такава скорост – Савидж прекрачва прага. – Аз също участвам и се наложи да платя опция за автоматично уведомление. До момента получих есемеси, че печеля ракета за тенис и билети за баскетболните плейофи. Какво щях да ги правя ако съм китаец?

– Ние поемаме вторичната разпродажба на наградите. Без комисиона. Средната възвращаемост на вложените средства е 80%. Обявили сме го официално – Голдфингер рязко живва. Очевидно счита себе си за голям алтруист.

– Началник, трябва да ти кажа нещо… – Савидж приближава и шепне в ухото на О‘Мали, невъзмутимо загърбил собственика на фирмата:  Този пич се е карал със съдружника си около час преди нападението. Онзи е настоявал да заровят победителката – някакво бабе, пожелало да бъде погребано на Марс – в централата на Mars, в McLean, Вирджиния. Иначе почти нулират печалбата.  

– Кой ти го каза? Мацката? Егати бързакът!

– Накарах я да ми покаже запис от инцидента. Бъкано е с камери навсякъде, само в тази стая са три. Видях как дронът застрелва кучето, после върнах назад… Казва се Арт. Съдружникът. Присъства само като глас – скандалът е бил виртуален.

– Браво, момче – възкликва О‘Мали, докато си мислеше, че светът принадлежи на младите и за старите кучета става все по-трудно. – Ще стане човек от теб. Ние обаче сме старомодни, държим първо да чуем версията на потърпевшия.

– Мистър Голдфингер, да се върнем на това, за което съм тук. Събуждате се от кошмар за срив на сървърите…

– Да. Но нищо такова нямаше.

– А после?

– Точно като вас… погледнах навън. Небето беше бъкано със звезди. Стори ми се, че едната пада и си пожелах всичко да мине окей. Бърт беше до мен, внезапно залая, аз клекнах, за да го погаля и в този момент онова нещо – Голдфингер кимна към пода – разби прозореца и влетя вътре. Зависна по средата на стаята, завъртя се и остана напълно неподвижно, все едно ме наблюдава и чака да мръдна, за да ме нападне. Бърт скочи, онова стреля, но той все пак успя да го докопа.

– Ротвайлер срещу квадракоптер – колко ли лайка ще докара клипът, ако изтече в мрежата? – смее се Савидж.

О’Мали го поглежда с укор. Преди седмица имало инцидент – твърдяха специалистите, които изпробваха новия модел дронове на полигона на базата. Някакво почти незабележимо закъснение в изпълнението на командите. Заради това от централата му бяха изпратили този всезнайко. Бил гений…

– Онова нещо – както вие го наричате – по вас ли стреля или по кучето? – пита Савидж.

– Не зная… мисля, че по мен. Бърт ми спаси живота.

– Горкият Бърт – въздъхва О’Мали, като си дава сметка, че след смъртта на съпругата му едва ли има човек на този свят, някой би тръгнал да го спасява. Дали да не си вземе куче? – Мислите ли, че има връзка с играта? Спонсори? Рекламодатели?

– Абсурд – всичко е чисто и ясно разписано. Правилата са депозирани при нотариус. Разбирам, да бяхме се провалили… Но играта разби всички прогнози , печалбите надхвърлят и най-смелите ни мечти.

– Парите ли са вашето най-съкровено желание? – обажда се Савидж.

– Не, разбира се.

– От опит знам, че се появяват проблеми и когато се печели. Колкото по-големи пари, толкова по-големи ядове. Конкуренция? Съдружници? Мислете! – О‘Мали се смръщва и прави знак на гения да си държи езика зад зъбите.

– Нямам съдружници! – казва мъжът. – Нито конкуренция… засега.

– Арт какъв Ви се пада? Биг Бос, човекът с мангизите?

– Арт, ли? Арт?!

– Да, Арт. Имали сте скандал преди час и нещо.

– Как мога да имам скандал с Арт?! Арт аз съм го създал!

– Бихте ли ми казали цялото му име и къде мога да го намеря?

Голдфингър сочи с пръст към тавана:

– В облаците. Пълното му име е Artificial Intelligence.

О‘Мали се смръщва – това съвпадение ли е, или конспирация, за която дори той не е трябвало да знае? Според някои слухове разработването на изкуствен интелект за военни цели е изнесено извън Щатите.

– Ше-ше-фе, – в кабинета влита секретарката – ня-ня-кой разпраща от наше име съобщения. По-по-бедител била Анели Исаак, на осемдесет и пет години от Са-са-лем, Орегон, която… която…

– Която си умира да умре на Марс – обажда се унило шефът й.

– Не! Пожелала си е този, който е измислил ЗЛАТНАТА РИБКА, да умре!

По лицето на Джон Савидж плъзва хитра усмивка и О‘Мали се вбесява – пикльото не стига, че преди малко го качи на шейната с този Арт, ами сега се държи все едно всичко му е ясно!

Червените устни се раздвижват.  

Розовият език се стрелва напред. 

„Magic lips! Stop! Stop!” – крещи Голдфингер.

Размахва ръце и крака.   

Меката тъкан го поглъща.

Савич се олюлява и бавно се свлича на колене. Диванът внезапно скача отгоре му. В един дълъг миг дъртакът не помръдва, след което в ръката му се появява пистолет.

– Хайде, синко. – О‘Мали вдига от пода останките от дрона. – Нямаме повече работа тук.

В цялата стая лети гъши пух.