Модерният лукс

Има два варианта да четете този текст. Отворили сте го в работно време. На телефона или на компютъра. Изпитвате угризения за мигащите задачи на екрана, но ги игнорирате, за да откраднете малко време. Телефонът ви звъни, а вие само изключвате звука. Имате нужда от 10 минути време за себе си. Само толкова може да откраднете. Преди лавината от мейли и нотификации да ви изтръгне от така желания транс на нищоправене. Това е първият вариант. Има и алтернативен. Вие си почивате. Направили сте си кафе в неделната утрин и търсите списанието, което си взехте преди няколко дни, но не сте имали време да разлистите. Сега ще опитате да му се насладите. Оставили сте телефона някъде в спалнята. Вечерта, преди да заспите, сте прочели мейлите от деня. Да, чудите се кой, за Бога, си отваря пощата в събота и неусетно отговаряте на бързите неща, които изискват малко внимание. Ето, че се превърнахте в човека, изпращащ електронни писма в събота. В 22.30.

Но да се върнем на четенето на тази статия. Кой от двата варианта ще изберете отново? На кой истински ще се насладите? Времето със списанието, разбира се. Не, не се заблуждавайте, че е заради допира с хартията; или защото може да го разгледате набързо и да набележите последователността на статиите, които ще прочетете; не е дори заради мириса на печата – този така познат аромат, който всички обичат, когато купуват книга или списание.

Това е заради липсата на „електронен стрес“.

Какво означава това и какво го причинява? От една страна, трябва да вземем предвид информационния поток. Едва ли в друг период от развитието на човечеството сме имали толкова непрекъснат достъп до информация, колкото ни дадоха не просто дигитализацията и технологичният напредък, а повече желанието на всички да откъснат част от нашето внимание.

Възможността да филтрираме информацията по интереси и предпочитания не ни помогна в електронния шум. Напротив – това само задълбочи проблема с все по-малкото свободно от устройства време. Тъй като каквото и да изберем като източник, то показва само неща, които всъщност искаме да научим и по някакъв начин са важни за нас.

Понякога дори се чудя не е ли по-добре да изберем във фийда на социалните си мрежи единствено теми, към които не проявяваме грам интерес. Тогава едва ли ще се получи феноменът – поглеждаме Instagram уж „набързо“ и 40 минути по-късно все още разглеждаме снимки и видеа, а и сме си запазили съдържание за по-късно, за още поне час и половина.

И от друга страна, това е нетърпението; невъзможността да изчакаме, да устоим да погледнем след звука на нотификацията. Вайбър, мейл, What’s up, скайп, месинджър –

колко комуникационни канала използвате?

Сигурна съм, че разпознавате специфичния звън, когато сякаш нещо ви кара да погледнете към телефона. Хората в днешно време могат да издържат на всякакви изкушения: да не се отдадат на някое религиозно течение; да не изневеряват на половинката си, да не ядат въглехидрати. Могат да устоят на глутена, на захарта, на секса – но не могат да не проверяват на всеки 3 минути каква е реакцията на последния им пост във фейсбук и колко човека (а още повече кои) са коментирали.

Тотален стрес.

Звъненето на телефона вече не носи радост,

както в зората на мобилните телефона, когато се налагаше да си клипваме (т.нар. еврейски смс), за да си покажем, че мислим един за друг (е, все пак минута разговор струваше 2 лв.). Сега знаем, че това е поредният енергиен вампир, който ще ни изяде от малкото скъпоценно време.

Затова и няма как да не се запитам (правейки неизменната равносметка за изминалата година и планове за новата) – какво е модерният лукс. Това не е телефон за 2000 лв. Дори на изплащане хора с минимална работна заплата могат да си го позволят; не е 5-степенна вечеря в луксозен ресторант или обувки Селин.

Това е възможността да се изключиш за малко.

Можете ли да оставите телефона си за ден. За седмица? Или за две? Месец, може би. Ако да – вие сте истински късметлия. Можете да се похвалите, че имате най-голямото преимущество на света – да живеете в комфорта на ежедневие без електронен стрес. Всички останали, моля вземете си скъпите джаджи, дрехи и аксесоари, извадени от чувала на Дядо Коледа и си дайте сметка за робството, в което живеете.

Трябва да приключвам този текст. И без това ви отне време да го прочетете – сигурно вече поне 10 писма чакат своя отговор в мейла ви. И 1-2 пропуснати обаждания.

Здравей, Стрес. Не ми липсваше въобще.

Соня Славчева е специалист комуникации в WellDone.bg, която в свободното си време пише за технологии в своя блог Hitechride.com.