Питаш ме защо все още съм „стар ерген“. И не само ти ми казваш, че съм добро момче, с хубава работа и апартамент. Какво ми липсва, да се оженя ? Питали са ме поне сто хиляди пъти. И все близки и познати. Пък приказките за „сляпата неделя“, дето дяволите женели старите ергени, за тъжното детство на дечицата с възрастни бащи не ми разправяй. Теория си е това, приятел! Друго е практиката. Ето вече тридесет и шест станаха годинките ми и още не смея да се реша.
Историята, братче, е много проста. Аз съм едно чедо на майка и татко. Не че съм глезен, но съм един. Пък и родът около мене голям – лели, чичовци, братовчеди. Всеки ме съветва: от сой да е момичето, да не е гола като, пушка, старите да почита, домакиня да е. И примери, примери за разбити семейства и попарени надежди. Що народни мъдрости научих през тези години, не ти е работа. Да бях по-хитър, едно сборниче щях да издам и сума пари да спечеля.
По едно време твърдо бях решил да се задомя. Имах си приятелка, добро момиче, с професия. Престраших се една вечер и я заведох у дома. Звъня на вратата, отваря майка ми. Като ни видя, пребледня, разтрепера се. Чак като разбра, че е само проба, се поуспокои, донесе по един шоколадов бонбон, кафенце ни свари. А момичето, както си знаеше, с кафето цигарка си запали. У нас пушенето е табу. Закашля се баща ми, майка ми пак пребледня, момичето се сконфузи и си отиде рано-рано. Хич и не коментирахме избора ми. Пропадна и толкоз.
Сега вече имам опит, казах си. И започнах да търся момиче, което да не пуши. Лесно е да се каже, но е трудно да го намериш. След година намерих такова момиче. На лице хубавичка, помощник-фармацевтка. Не пуши, другите данни – съвсем прилични. Бащата – главен счетоводител, майката – търговски работник. Водя гордо-гордо кандидатката в къщи. Майка ми пак се разтрепера още на вратата, зер шега ли е единствен син да жениш, но на кафето бе спокойна. Започна се разговор за готвене. Майка ми ли хитро го поде, момичето само ли падна в клопката, не зная. Но и този избор се провали. „Бре чедо – дума майка ми, – откъде все такива избираш. Ни мусака с патладжани знае да прави, нито крем с яйца, нито кьопоолу. Как ще живееш с нея? Пък и у тях чистели само веднъж седмично. В прах ще потънеш.“
Млад бях още, вярвах в късмета си. Пак си затърсих момиче. Не че не ме харесваха, но е да харесваш, друго са тестовете на свекървата. Най-сетне намерих това, което търсех. Не бях вече балама – и мусака опитах, и прозорци видях как лъска. Празно няма, казах си, и грабнах избраницата под едно ръка. Право в къщи.
Познато начало. Посрещане, трепет в коленете, кафе. Слушам внимателно. Момичето върви без грешка напред. Нещо повече – дава на майка ми рецепта за рагу от петел и я съветва как да чисти плочки с „Кислин“. Завъртях се неспокойно на стола. Ето, казвам си, дойде моментът, семеен човек ще ставаш. Но едно майка ми съвсем не бърза. Още един тест си имала, неприкосновен запас. Захваща разговор за млади и стари. Момичето откровено си казва, че не ще разреши нито на майка си, нито другиму (разбирай свекървата) да се меси в семейните й работи., Кажи го това на на една бъдеща свекърва, която има едно-единствено чедо, пък гледай сеир. Така се и получи. Изпратих момичето, а майка ми ме чака и казва:
— Или тя, или аз!
Ако си един син, ще ме разбереш. Прежалих и тази кандидатка.
Пак търсих, не че не съм търсил. Но започнах да се отчайвам. Да не пуши, да е кротка, да е домакиня — при това всичко накуп. Пък и да ти призная, нямам търся сили да издържа още някой неочакван тест на бъдещата свекърва.
Ето защо все още ергенувам. Едни нахакани станаха момичетата, не можеш ги наддума. Трудно е да намериш другарка в живота.
Как я карам ли? Майка ми ми готви мусака с патладжани, всеки ден ми чисти стаята, баща ми все й мърмори: „Защо не го ожениш за някоя от твоите приятелки, та да ти дойде сърце на място.“ Така си живея, братко. Кой знае, може би един ден и аз ще намеря идеала. Своя и на майка си! Дотогава ерген ще ходя. Така съм решил.
0 Коментара