Имам една мечта – да посетя Сингапур и да поостана. Искам да го разгледам и да опозная жителите му. Още не знам дали искам да живея там, ще го разбера, след като пристигна и се огледам.
Преди две години ми се наложи да чета за забележителностите и порядките в страната. До този момент не знаех почти нищо за нея и нямах никакви планове да я посещавам. Колкото повече четях, толкова повече ми се искаше да метна две тениски и един тефтер в раницата и да тръгна веднага.
Причините за първоначалния ми възторг бяха две. Първата – изглеждаше ми, че сингапурците са постигнали идеалната симбиоза между технологии и природа; че умеят да използват първото, за да се грижат максимално добре за второто; че успяват да създадат атракции – магнити за туристи, които включват в сметките водата, растенията, животните и никога не са за тяхна сметка. Втората –
наличието на правила, които всички спазват.
(Признавам, че съм фен на правилата. Смятам, че са полезни и за хората, които имат нужда от тях, за да живеят спокойно, и за бунтарите. Едните има какво да следват, другите има какво да нарушават – всички са доволни.)
После се зарових и продължих да чета за Сингапур. Разрушенията и безредиците, които започват в английската колония през Втората световна война, продължават до 1959 година. Тогава страната обявява своята независимост и за министър-председател е избран Ли Куан Ю от партията „Народно действие“. Той застава начело на нещо, което не може да се нарече точно държава и е в окаяно състояние. На управляваната от него територия има сериозни етнически конфликти, няма елементарни условия за живот, всичко е в руини и спомени от миналото, а хората са гневни, гладни и необразовани.
31 години по-късно Сингапур е раят за мислещите и предприемчиви хора и за чуждестранните инвеститори. Образователната му система е една от най-добрите в света; престъпността е изключително ниска, детската смъртност също. Хората живеят дълго, имат достъп до отлично здравеопазване и 95% от сингапурците са притежатели на домовете си. 31 години! Това е
по-малко от половината на един човешки живот!
Има хора, които за толкова време не успяват да стигнат дори до мисълта, че ще се чувстват по-добре, ако се променят! Признавам си, наученото само ме накара още по-силно да искам да отида в Сингапур и да видя, да узная, да разбера.
Известно време се забавлявах да си го представям като идеалното място; приказка, съчетала и запазила успешно най-доброто от природата и човешките постижения.
После, понеже не вярвам, че има идеални места на този свят, продължих да се ровя. Исках да узная каква е обратната страна на сингапурския медал. Четох за ограничената свобода на словото (и как сингапурците съзнават, че това е в името на общото добруване), за привидната демокрация и все пак за прозрачния модел на управление, за сериозното участие на държавата в ключови за бизнеса сектори, за възраждащите се в момента етнически конфликти, за твърде бързия ритъм на живот, който принуждава много хора да напускат града в търсене на спокойствие и по-балансирано ежедневие. Научих, че азиатското чудо е било в период на възход и стабилност допреди няколко години, но вятърът на промяната вече се опитва да издуе платната му в нова посока – засега не много ясно каква.
Разбрах, че ще е добре да побързам с посещението, искам ли да видя „моя“ Сингапур, ако изобщо е съществувал някога в толкова перфектен вид. От друга страна, нищо не може да се случи, преди да му е дошло времето, включително и едно пътуване до Сингапур. Така че ще продължа да си го представям, украсявам и да напредвам с малки стъпки в посока опознаване на мястото от първа ръка.
Представям си живота след 50 години като Сингапур.
Зелен, високотехнологичен и, доколкото е възможно, спокоен. Представям си осъзнати хора, проумели, че няма как те да са добре, ако околните са зле. А също и недотам осъзнати хора, които предпочитат другите да се погрижат за тях, като в замяна спазват елементарни правила. В този бъдещ живот повечето битови и социални проблеми ще са вече решени и човек ще може да се съсредоточи върху същинските си грижи: да дава и получава любов; да отглежда щастливи и здрави деца; да намира призванието си; да открива как може да осмисли дните си на земята – с творчество, като помага на другите или по трети, негов си, начин; да търси бог; да философства; да изследва космоса.
Вероятно звуча утопично, но щом Сингапур може да се преобрази за 31 години, значи има
шанс светът да се промени за 50 години.
Не си представям обаче каква ще е обратната страна на медала на това благоденствие. А съм сигурна, че ще има такава. Сигурна съм също, че ако греша и животът след 50 години не е толкова прекрасен, колкото ми изглежда Сингапур, то рано или късно това ще се промени. Ако пък съм познала, състоянието му на прекрасност по някое време ще отмине и пак ще настъпят сътресения. И някой ще си мечтае колко по-добър ще е животът след още 50 години.
Независимо какво е бъдещето, убедена съм в едно – искам да го посетя и да поостана. Не бързам. Знам, че нищо не може да се случи, преди да му е дошло времето, най-вече животът след 50 години. Напредвам към него и се старая пътят ми да е смислен. Само това може да ме/ни предпази от неприятни изненади, когато стигнем.
0 Коментара