Моторната лодка доближава максимално каменистия бряг – трябва да „преджапаме“ пеша няколко метра до брега и да се озовем на местната забележителност – „плаж“, покрит с обли черни камъни в Андаманско море, дълбоко на юг в Тайланд.
Честно, предпочитам да остана на лодката и да се отправяме вече към другия коралов риф, където – напълно обезопасени с пояс, въже, шнорхел и маска да наблюдавам с възторг и почуда чудния подводен живот и „Търсенето на Немо“. Мисия възможна и приятна дори за пишман-плувци като мен, които влизат в морето само докъдето имат дъно.
Плажът обаче е в списъка със забележителности, затова мятаме по една хавлия върху банските, мокри, защото до- преди малко сме гледали рифа и тръгваме към хълмчето на малкото островче, почти скала в морето, на чийто връх се вижда скромен навес. За какво ми е фотоапарат, трудно ще ме впечатлят с плаж от камъни, дайте ми фин бял пясък…
В тези минути малките облаци на хоризонта, на които не сме обърнали никакво внимание, решават да ни покажат що е то тропик, приближават се бързо, носейки първо вятър, а после и дъжд (топъл, летен, плиснал в миг и отшумял). Докато катерим по излъсканите черни камъни – приятно топли и с фантастични отблясъци и цветни кръгове, в които удивителната тропическа светлина си играе, небето става оловносиво, вълните се надигат, а вятърът отнася моторната ни яхта навътре… Капитанът и помощникът самоотвержено се хвърлят към нея и я виждаме как бързо се отдалечава…
Корабокрушенци сме, на самотен остров?
По мокри бански и хавлии. Но пък има навес, под който вече сме се скрили и даже… нещо като музейче. И два броя многозначителни табели (на снимките), от които нещастният турист научава за проклятието на местния дух-пазител. Който се осмели да си вземе черен камък от малкото островче и да си го отнесе вкъщи, е прокълнат да живее с разнообразни мъки и трагедии – фатални инциденти, развод, загуба на работата и бизнеса, загуба на парите и имуществото, смърт. Подредени са в тази последователност, но не зная дали класират ценностите в тайландското общество.
А музейчето събира върнати, отнесени във всички точки на света камъни и други местни съкровища – морски звезди, корали, раковини и миди, които са забранени за изнасяне от страната.
И всеки експонат си има история – например този камък е бил взет преди 35 години от германец, на когото после му се случили ужасни неща – подпалила му се къщата, загинало му детето… и той се сетил и го пратил по пощата обратно. Даже и Леонардо ди Каприо е замесен, сънувал бил кошмари…
Малката скала-остров Хин Нгам е част от националния морски парк Тарутао в провинция Сатун, Южен Тайланд. Най-най-южната част на страната, до границата с Малайзия. Купчини с върнати камъни, корали, морски звезди и други ценности, всеки експонат със своята сърцераздирателна история, ще видите и в музея на остров Тарутао – най-големия в националния парк, известен с това, че е бил затвор за политически неудобни през 40-те години на XX век, избран заради заобикалящите го отвсякъде морски крокодили.
Крокодилите днес са изчезнали, има запазени препарирани в музея, но защитените видове са много – по фантастичните бели плажове притичват диви прасенца, морски костенурки снасят яйцата си, стада маймуни скачат от палма на палма в джунглата, морски, над 100 вида птици летят в небето…
Най-очарователната част е, че няма никакви хотели – само къмпинги и тук-там дървени бунгала. Истински рай за мразещите туристическите тълпи. Е, има някои особености при съжителството с маймуните на палатка, но и те са преодолими… Тук е сниман и един от епизодите на американския Survivor.
В морския парк не може да се ловува, няма земеделие и постоянни селища. Архипелагът Тарутао се състои от цели 51 диви тропически острова, но безспорната звезда сред тях е
Ко Липе, наричан Малдивите на Тайланд.
Дълъг 2 и широк 2,5 километра, той е разположен на около 70 километра от континента и е най-фантастичната дестинация за скуба дайвинг и шнорхелинг в Тайланд. Твърди се, че 25% от тропическите морски обитатели на планетата се намират около кораловите рифове тук.
Тюркоазени топли води, безкраен фин бял пясък, тропическа джунгла, в която се крият ниски дървени бунгала и вили, които са почти невидими сред растителността, фантастична морска храна… и липса на тълпи.
Няма ги, защото умно и поради националния парк всяко ъгълче не е застроено с комплекси, а на острова отсядат толкова хора, колкото да не пречат на устойчивото му развитие. Докато пристигате към острова, не виждате нищо друго освен зеленото на палмите и шарените дълги носове на местните лодки, акостирали на брега – твърде плитко е – когато слизате от по-голяма лодка, изминавате пеша последните метри по водата…
Ако търсите лукс – няма да ви липсва – туристическите къщички са петзвездни, храната – предимно морска, прясна и божествена, тайландският масаж – фантастичен и евтин. Пластмасата е забранена, найлоновите торбички също, коли няма…
Не е нужно само да се припичате на плажа и да смучете коктейли – наемете дългоноса лодка или моторна яхта до някой от рифовете или плажа с прокълнатите черни камъни.
При отлив морето оставя по плажа купища морски съкровища – снимайте, пипайте, но не крадете! Най-вероятно ще ви хванат на летището и ще платите доста солена глоба, а за износа на някои корали дори ви грози затвор.
Ко Липе има още едно огромно преимущество – на практика туристическият му сезон продължава целогодишно. Официално високият сезон е от ноември до май – точно когато най-много мечтаем за слънце, но температурите целогодишно са 27-30 градуса. Ако не ви е страх от малко топъл летен дъжд, и в другите месеци ще се насладите на очарованието на тропика.
0 Коментара