Има ли любов след любовта?

Като тийнейджър, а и сега, танцувам с удоволствие на песента  „Повярвай!“на Шер. В нея се пее: „Има ли живот след любовта?“, а в клипа младежи в ярко- неонови дрехи се кълнат как всичко е възможно, дори и да обичаш безгрижно, след като ти разбият сърцето.

Тези младежи вероятно днес са хора като мен, и щом се видят в Ютюб, вероятно хем им е кеф, хем се питат напълно сериозно: „А възможна ли е любов след любовта?“. Аз съм щастливо омъжена и нямам нужда, желание или намерение да търся нова любов. Преди време казах на съпруга ми, че ако някога, по някаква причини пътищата ни се разделят, аз вероятно ще приключа с мъжете. Той го прие като признание колко държа на семейството ни, но всъщност имах и дълбоко лични причини да стигна до това заключение: твърде стара съм за първи срещи, спешни прически, ухажване и любовни вълнения, през които минава всяка връзка. После събрах три малки истории, чрез които разбрах, че отговорът на въпроса: „А възможна ли е любов след любовта?“ никога не е окончателен.

„Никога повече „обичам те“

Тя е на 40, умна, чувствителна, разведена, с две деца. Омъжи се за голямата си любов – сляпо, разочарова се бързо, и се спаси трудно.

Обичам я. Познавам я така добре, както себе си, и когато ми каже, че е самотна, нямам сърце да я забаламосам с мотивационни речи как всичко ще се оправи, защото не знам как.

Когато растяхме като деца и момичета, тя беше и е по-привлекателната от двете ни. С богати форми и топла усмивка, директна и с чувство за хумор, тя „пали“ мъжете. Дори и днес, на дъното на своята самоувереност, в телефона си получава снимки на голи мъже, почти тийнейджъри, и на атрибутите им, и, о, да, ако поиска, може да изхвърли вибратора, който крие от децата, и да го замени с истински мъж веднага.

Преди няколко месеца ми каза: „Погледни ме, аз съм разведена, с две деца и с кредити. Едва успявам да изплувам. След 5 години вероятно ще освободя втората спалня за сина ми и ще спя в хола. Нали така правят самотните майки…“ Тези думи ме удариха в сърцето. Вярно, че седяхме в квартално кафене и си говорехме за варицела, сметки и домакинство, но никога, никога не съм си представяла тя да ми говори така. Но сърцето й е свито колкото това на врабче, и въпросът е не дали някъде там има някой, който да я обича без остатък, а дали тя ще го допусне?

Доколкото я познавам, в бъдеще ще има с кого да остане насаме, но разбитото й сърце и домът й вероятно ще останат заключени. Тя не би допуснала чужд мъж до децата си, а още по-малко някой да промени света, който е създала.

Когато се чухме по Коледа, аз й пожелах, но наум, силна, омиротворена любов, която да й даде шанс за още „обичам те“. Не сега, някога. С мъж, който има търпение да пробие стените на крепостта й. И да я обича. Без остатък.

„Любов до поискване“

Той е на 47 години, в капана на 25-годишен брак, с две пораснали деца. Тя е от неговия университетски випуск, красива „весела вдовица“.

Той беше уморен от крясъците на жена си, но неспособен да я напусне заради децата и кучето. Отдавна търсеше нещо, някоя, но мацките в офиса или от фитнеса не му обръщаха внимание, освен когато не им пееше с китара шлагери на някое събиране. Живееше между фитнеса и офиса, с музиката на телефона си.

Тя беше загубила съпруга си преди няколко години и живееше с дъщеря си. Родителите й помагаха активно, така че тя да се върне към живота – театър, кино, концерти, вечери с приятели, бира в парка. Ухажори не липсваха, но никога не ги срещаше в дома си. Работеше по малко, живееше ден за ден, но винаги се оглеждаше някой да не я осъди, че не скърби за мъжа си.

Срещнаха се случайно. Той я погледна с обожание, а тя видя влюбен мъж, който е готов на всичко за нея. Какво облекчение след върволицата ухажори, които се плашеха от вдовишкия й статут. И, о, той беше ненаситен за тялото й, за вечери навън само с нея!

Той бързо я нарече „моята голяма любов“, но не призна на жена си, когато след няколко месеца тайни срещи се изнесе от семейния дом. Тя също не настояваше. Той каза: „Обичам те!“. Тя а-ха да каже „и аз те обичам“, но отговори „добре“. „Вдовица съм, хората ме познават“.

Той нае квартира и тържествено й връчи ключа от нея. „Скоро тя ще дойде при мен. Ще прекарваме заедно уикендите. А после може да се съберем“ – мислеше си той, и аха да подаде документите за развод.

С новата квартира мъжът се превърна в мъж, който иска семейство. Започна да й се оплаква я от главоболие, я от разтежение на някой мускул или безсъние, да я притиска да се срещнат с дъщеря й, да задава неудобни въпроси, да се държи като съпруг. Тя аха да ги запознае… и се спря.

Това ли искаше? Готова ли беше някой да й държи сметка за домакинството, времето й, да брои срещите й с приятели, чашите вино, да я подкупва с дребни подаръци за внимание… Щеше ли да загуби подкрепата на семейството си, ако го приеме в дома си? Имаше ли ход, с който хем да държи влюбения мъж до себе си, хем достатъчно далече… Мъж „до поискване“ или нова връзка?

Тя не пожела да е неговата голяма любов. След веднъж разбито сърце, имаше свободно място само в леглото си. Избра да разкара кандидат-съпруга с хитрост – придума го да се върне при жена си, за да пести за повече тайни удоволствия за двама им. Той не разбра дали тя е голямата му любов, но остана „до поискване“ или до изчерпване. Тя – също.

„Любовта лае“

Преди няколко години бяхме на сватбата на близки приятели, които се ожениха почти тайно, в един селски параклис. Попът беше много вдъхновен и развълнуван. Това била първата венчавка в селото от десетилетия, с кучешки лай в двора.

Той е разведен мъж на 50, който знае цената на голямата любов. И  на разбитото сърце също. Има две големи деца и една страстна бивша съпруга, с която са били двойка-легенда. Заедно от гимназията, оженили се на поляната в парка, качвали Черни връх, когато тя била бременна в 9-ия месец, обичали са се и мразили шумно. „Твърде много жени, какво да ти кажа, просто ми се лепяха“ – обяснява той. Години след края на брака им, една дама – сърдечен хирург, разби сърцето му и той се отдаде на предкласическата музика, на ексцесията на скандинавския джаз, на планинарство и кучетата си.

Тя е красива, мълчалива жена, която говори тихо и рядко. Има поглед, който спира мръсните шеги отраз, и глас, който пленява децата. Държи на принципите си и вероятно дори ако се е влюбила отраз, му е отнело време да я накара да го признае. Това, разбира се, е по-романтичната версия. Макар и двамата да не говорят за това, предполагам, че той е хлътнал пръв, но дълго е обсаждал крепостта й, като е давал лакомства на кучетата й.

Двамата са кучкари и по нужда и по неволя сутрин и вечер са в парка. Нейната стройна далматинка се разлаяла на неговия рунтав уличен пес Балкан, и укротила и него, и стопанина му.

Следващите няколко години той стапяше леда около любимата си с разходки в планината, грижа за семейството й, много музика и търпение. За силно емоционален и сексуален, както твърди, мъж, това вероятно е било равностойно на рицарски подвиг от приказките.

След като се ожениха, двамата запазиха отделните си жилища. Виждат се ту у единия, ту в другата къща, но всички, включително пианото, плочите, кучетата имат своя запазена територия.

Той експериментира на пианото си и прави сутрешни кросове на Витоша сам. После заедно разхождат кучешката менажерия. Сексиското му чувство за хумор беше легендарно. Днес говори тихо и през смях за доматите на терасата, за ново европейско кино, за книги и музика.

Тя обича тишината, омиротворява децата в компанията като с вълшебство. Не го прекъсва, а само го поглежда и шегите му влизат в добрия тон. Държи я за ръка нежно, но постоянно. После заедно разхождат кучешката менажерия. Ще ги познаете по лая от любов.