Мит: Повечето самоубийци искат да умрат и имат чувството че няма път назад
Факт: Самоубийците често не искат да умрат и търсят помощ веднага щом се наранят.
Мит: Самоубийците пазят в тайна плановете си
Факт: Повече от 90 процента от хората, които умират чрез самоубийство дават ясни знаци за решението си.
Над 70% от тях казват на някого какво са решили да направят.
Мит: Хората, които говорят за самоубийство не го планират, а търсят решение
Факт: говоренето за самоубийство е сериозен рисков фактор. голяма част от хората, които умират по този начин споделят с някого, че планират да извършат това. когато някой ти сподели за такова решение, предложи му психологическа помощ.
Мит: Ако питаш някого дали иска да се самоубие му даваш нова идеи в главата.
Факт: Директното и загрижено отношение намалява риска от самоубийства.
Мит: Всички самоубийци са в тежка депресия.
Факт: Въпреки че депресията е често свързана с мислите за самоубийство, не всички, които се самоубиват са депресирани, дори напротив – понякога изглеждат по-щастливи от всякога, защото са „решили“ да решат всичките си проблеми със самоубийство.
Мит: Самоубийствените мисли са сравнително редки.
Факт: Всяка година в САЩ около 4% от населението прави опит за самоубийство, 1% от тях имат план, а половината от тях извършват опит.
Мит: Самоубийството е проблем на младите хора
Факт: Най-голям е делът на белите мъже на във възрастта 70-80 години
Адаптирано от книгата на Jason McGlothlin Developing Clinical Skills in Suicide Assessment, Prevention and Treatment в блога на Детелина Стаменова
0 Коментара