Правила за хранене на масата

Когато се храним, си служим с лъжица, вилица, нож, чаена лъжичка и др. При това спазваме известни правила. Но как се е стигнало до тях, едва ли някой се замисля. Защо лъжицата се поднася към устата откъм върха, като веднага след това леко се повдига дръжката й? Защото ако е поднесем към устата си откъм страничния й ръб, рискуваме да се изцапаме (така малките деца си правят „мустаци“). А с повди­гането на дръжката просто из­ливаме супата в устата. Без това движение течността от лъжицата можем да поемем само с помощ­та на „отрицателно налягане“, т. е. с… неприличното сърбане.

„Най-младият“ член от семей­ството на приборите е вилицата. Появила се е за пръв път в Ита­лия преди около 380 години. Отначало била предвидена за общо ползуване – с единстве­ната вилица всеки си бодвал къс месо от общата, поставена в сре­дата на масата чиния, взимал го с пръсти и го поднасял към ус­тата си.

Когато си служим с вилица и нож, режем късчета месо едно след друго и никога повече от едно наведнъж! След като изядем първото, режем второто и т. н. Това правило важи за Европа. В Америка постъпват по друг на­чин: нарязват си всичкото месо в чинията, оставят ножа, пре­хвърлят вилицата в дясната ръка и започват да се хранят.

Защо ножът се държи в дясната ръка?

Той е по-опасният прибор и дясната ръка го управлява по- сигурно. От съображения за без­опасност е възникнало и следното правило: ножът никога не се поднася към устата. Изклю­чения от това правило няма! Който го престъпва, създава у сътрапезниците си отрицателни емоции, каквито поражда илю­зионистът, който „гълта“ саби. Не си служим с нож, когато ядем ястия от мляно месо и от кар­тофи. Това е лесно обяснимо – в случая нямаме нужда от нож. И, разбира се, не режем от пар­чето хляб късчета, а си отчупваме залци с две ръце (не отхапваме от филията).

Още една „забрана“: риба не се яде с нож.

Това правило дъл­жим на крехкостта на рибното месо. Вместо нож за риба се употребяват специални прибори – тесни дълги лопатки с остричък връх.

Последните правила се отнасят за чаената лъжичка. Тя ни служи единствено, за да разбъркаме за­харта в чашата си. Чаената лъ­жичка не се поднася никога към устата. Изключения от това пра­вило няма. Захар от захарницата си взимаме със специално поста­вената в нея лъжичка. При това пазим да не намокрим тази лъ­жичка, докосвайки с нея сервирания ни чай. След като разбър­каме чая си, оставяме лъжичката в чинийката, върху която стои чашата. Не се допуска да върнем лъжичката в чашата (тъй като тя няма да ни потрябва вече) и да я прикрепваме с пръст, за да не ни пречи да пием.

Защо са създадени тези правила за чаената лъжичка? Просто за удобство. Тя побира 5 грама течност, една чаена чаша – 250 грама. Следователно, за да из­пием една чаша чай с лъжичка трябва да поднесем лъжичката да устата си 50 пъти, това са 100 излишни движения на ръката!

Така че правилата съществу­ват, защото са продиктувани от съображения за удобство, целе­съобразност и сигурност.