Блокирали сме във възрастта, когато сме получили най-малко любов

Срещам се и работя с различни хора – в своите 20, 30, 40 или 60 години. И на външен вид те изглеждат като зрели хора. В много аспекти наистина са. Прекрасни, мъдри, натрупали житейски опит и знания. И точно в най-болезнената им част обаче, в тях прозира едно малко дете. Често то е обидено, сърдито, наранено, чувства се изоставено и необичано. И реакциите му проявяващи се през възрастния човек, са толкова спонтанни и автоматични, че когато ги осъзнаеш, се чудиш как досега са оставали незабелязани.

Проявяват се чрез онези поведения, които съзнаваме, че са ирационални и вредящи, но сякаш нямаме сила да ги променим. Те са по-силни от нас. Това са онези моменти, когато нещо сякаш ни парва и пробожда отвътре и за секунди променя поведението ни от зряло към болезнено обидчиво, гневно, кара ни да се свием и да избягаме от външния свят. Чувства се толкова силно, през тялото и душата, че просто не можеш да го промениш със съзнателно усилие. И дори не знаеш защо това е така.

А то е така, защото в онези моменти в детството, когато сме получавали най-малко любов, когато сме били най-беззащитни,

най-уплашени, най-самотни,

ние сме преживявали това като дълбоко травматично събитие. И то не е намерило своя отговор и разрешение. Почувствали сме разтърсваща емоция, нямали сме стратегия за справяне, било е сякаш без изход и подкрепа. Тялото е почувствало и запаметило тази разтърсваща емоция – като свиване в корема, топка в гърлото, или нещо друго. И мрачните мисли минаващи дълбоко на заден план, вкопчени в емоцията и телесната реакция са станали едно цяло, което създавайки негативно убеждение, е потънало в подсъзнанието. Програма. Блокирали сме в онзи момент и той продължава да се случва отново и отново, като развалена грамофонна плоча.

Детето, което се чувства само и тъжно и мама я няма, когато е на 2 годинки, изпитва дълбокото убеждение, че за него няма. Няма блага, няма добри неща, не заслужава. Зацикля завинаги в този момент и дълбокото убеждение, че “за мен няма” се проявява и на 5г., когато за него не остават сладкиши, и на 12, когато децата не си играят с него, и на 23, когато няма работа за него, и чак до 40, когато във всякакви неуспешни опити за изграждане на стабилна връзка, сякаш “все за мен няма”.
Детето, което израства със строгата си и вечно изискваща майка, която го засипва с изисквания, така и никога не получава окуражаване и похвала. Никога не е оставено само да реши какво иска и да му се наслади. То изгражда убеждение “Не съм достатъчно добър. Трябва да се старая за да заслужа любовта. Обаче дори няма смисъл да се старая, защото всичките ми усилия са предварително обречени на провал – никога не е задоволително” Това дете може да е на 6, когато се чувства заринато от задачи и изисквания. Старае се отвъд силите си дори, но така и никога не е достатъчно. Затова трябва още. То може да има периоди в които прави чудеса от храброст, справяйки се с огромен товар от задачи, и след това да потъне в апатия и депресия. И в зрелия си живот редува периоди на изключително нахъсана работа, и веднага след това потъва в месеци депресия и единственото, което иска е да се скрие от външния свят. Нищо няма смисъл, оставете ме на мира. Няма радост и удовлетворение от нищо.
Детето, което още с раждането е преживяло отблъскаване и неприемане от родителите си, израства с убеждението, че нещо му е сбъркано, не му е наред. И също се стреми всячески да заслужи любовта на родителите си. Когато дори поради някаква физическа особеност на тялото, детето чувства, че е различно, отблъскващо, че мама и тати ги е срам, то чувства вина и срам. И като зрял човек попада в ситуации, които доказват рожденната му вина – изневерява, влиза в деструктивни връзки, в особени ситуации в работата, които му доказват, че е грешник, че е лош човек, че прави нередни неща и все не е достатъчно, за да заслужи любов. Преживява живота като изпитание, убедено, че е грешен, лош човек, който получава изпитания като наказание. И разбира се, дълбоко страда. А всичко, което е нужно, е да се върне към детето и да му даде любовта и одобрението, което е е копнеело да получи тогава.
Дете, което е било критикувано и необичано на 4г., остава все така на 4, с убеждението “не съм достатъчно добър, все греша, не мога да се справям сам”. И във всеки момент, в който партньорът, някой приятел, или дори собственото дете прояви съмнение, не уважи мнението на този вече зрял човек, той реагира бурно. Сърди се, цупи се, гневи се, вика и напада с думи. Защото това е реакцията на нараненото дете. Топката в корема се чувства силно, и тялото свързва този момент сега, с онзи момент в детството. И извиква реакцията на детето.

Разбери, прекрасен читателю – когато сме уплашени, уморени, неуверени, когато нещо в ситуацията сега наподоби онова минало нещо, закодирано в подсъзнанието и тялото ни, ние не реагираме от позицията на зрелия човек. Реагираме от позицията на уплашеното и наранено дете, което се чувства необичано. Блокирали сме в онзи момент в детството и възприемаме целия си свят през него.

Спомни си това следващия път, когато тръгнеш да критикуваш и осъждаш себе си. Когато изпиташ вина, че не си реагирал по най-добрия начин. Защото този, който не се е справил достатъчно добре, този който е уплашен, несигурен и не е предприел най-доброто действие, не си ти.

А е малкото дете в теб – уплашено, самотно, неуверено.

Би ли му помогнало, ако му се развикаш, ако му посочиш какъв неудачник е, ако го укориш, че е сбъркало?
Не, нали.

Но със сигурност би го окуражило, ако си там до него, подкрепящ, любящ и разбиращ.

Затова – бъди там! Извикай това дете в ума си, поговори с него, прегърни го, кажи му, че е прекрасно и достатъчно точно такова каквото е. Че всичко ще бъде наред, че то самото е наред.

И ще видиш как всичко ще се промени. Особено ако ползваш Техниките за емоционална свобода – ТЕС. Точно с тях се учим и практикуваме да разплитаме невидимите нишки на едно негативно поведение и житейска ситуация, за да намерим къде сме блокирали, да намерим корените и да ги изцелим. Защото има решение и с него с лекота можем да стигнем до блокиралото дете, да му помогнем да излезе от ситуацията и да намери успокоение, любов и нова гледна точка. И тогава всичко в настоящия ни живот на зрели хора, се променя драматично към добро.

Бъди добър към детето в теб. Всичко от което има нужда, е Любов.

Източник: svoizbor.com