Блогът на Диана Иванова Skilful Cook е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2018 в следните категории: С аромат на ванилия – Най-добър блог с печива и десерти, Сладко удоволствие – Най-добър блог с рецепти за торти и Визуално пиршество – Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling).
Петите годишни награди се осъществяват с помощта на МЕТРО.
Представяме ви менюто за звездна вечеря на Диана Иванова
За мен винаги е било важно събирането около масата за вечеря! Независимо колко сме заети в ежедневието си, вечерята е времето, в което се събираме всички заедно. За човек, който обожава кулинарията, е много важно всяка вечер, било то само с домашните хора, да е малко пиршество. За съжаление обаче, с моята професия вечерите, прекарани с приятели и семейството, са много редки и са винаги от голямо значение.
Едно от най-важните условия за мен е да посрещна гостите си с току-що изпечена питка! Това е традиция, която се спазва от двете ми най-любими жени – баба и мама, а сега и от мен. „Начин да засвидетелстваш уважението си към близките“ – така казва майка ми и според мен е напълно права!
Моят начин да накарам хората около мен да се чувстват у дома си, нещо което е изключително важно, когато си свикнал да живееш далеч от дома и близките! Ароматът на току що изкараната от фурната питка винаги ме връща в детството ми… когато, щурайки се около баба, тя вадеше питката и грижливо я повиваше с думите: „Сега баби е време да си обиколи нивата“.
Като за човек, израснал на морето и изкарващ прехраната си на море, е много важно на трапезата да има морски дарове, знам че е доста предсказуемо … но си е част от мен! А когато приготвяш храна, близка до сърцето ти, това винаги се забелязва от околните. Най-важната съставка за перфектната вечеря несъмнено е това да добавяш към всяко ястие щипка любов!
Най-любимите ми вечери са летните, прекарани край морето в компанията на прекрасни хора и атмосфера, изпълнена с весела глъчка. И някак си… любимите ми хора очакват да ги нагостя с някой морски деликатес.
Една от любимите ми разядки, с която винаги слагам начало на вечерята, е „Тарама хайвер“– идеалното мезе за ледено студената „огнена вода“.
След това прословутата „Супа от миди“, рецептата за която знам от баща ми. На колкото и места по света да съм опитвала супа от морски дарове неговата си остава номер 1.
Основното „Миди с ориз“, ммм… да си оближеш пръстите. Рецептата научих от майка ми и е една от гозбите, която е любима на всички около мен! Та, събиране без миди с ориз не минава! Естествено, рибата също присъства на трапезата, но това е личното ми предизвикателство за тази година, да споделя с вас възможно най-много семейни рецепти с риба!
Аааа големият финал… той за мен е най-важен и винаги най-топло приветстван… Негово величество десертът! Всеки, който ме познава знае, че сладките изкушения са ми най-голямата страст и ако вечерята е лека, тооо десертите ще са греховно сладки и изкушаващи. А за да е цялото меню в унисон, поднасям любимата ми свежа лимонова торта.
Коя е Диана Иванова?
Моля, представи се. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?
Казвам се Диана и съм от Каварна, но за момента съм жител на света. Живея по малко навсякъде! По професия съм помощник капитан и така успявам да съчетая двете си хобита: пътуванията и кулинарията. Обожавам новите места, срещата с много и все интересни хора, от които черпя вдъхновение и „открадвам“ по някоя рецепта, за която после да разкажа в блога.
Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?
Блогът създадох съвсем на шега преди 8 години! В началото дори не мислех, че ще просъществува до днес. Той беше моето кътче за бягство след тежките държавни изпити и множеството интервюта за работа! А сега вече е много повече, блогът е страст, място за отмора и забавление. Мястото, където мога да се изразя, да разкажа за емоциите от пътуванията, новите рецепти и вдъхновения.
Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?
У дома стриктно спазваме правилото „Традициите са за това, за да се нарушават!“ и няма как, когато отсъстваш в по- голямата част от годината от дома, да спазваш изградените от поколения традиции. Но когато най-накрая се съберем всички, задължително на масата има топла питка! Тази традиция е поставила баба, спазвана е от майка ми и така сега и от мен.
Дори и сега, когато се събираме цялото семейство у баба (за съжаление само по празници) тя винаги ни посреща с топла питка, това е нещото, което всички чакаме с нетърпение! Въпросът „А питка има ли?“ се задава още преди да сме прекрачили прага и да сме си казали „Здравей!“. Та ДА! Мисля, че това е нашата семейна традиция, предавана от майка на дъщеря.
Колкото до първото сготвено ястие… ами завърши с малък пожар! Но предполагам така става, когато на 5 решиш да пържиш питки за закуска.
Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?
Голяма част от познанията ми в кухнята дължа на майка ми, а останалата на множеството самостоятелни експерименти! От малка съм като терорист в кухнята, винаги заредена със смъртоносните оръжия: „Защо?“, „Как се прави?“ и „Дай да опитам“. А кого аз съм научила? Труден въпрос! На кораба все се намират ентусиасти, които искат да разберат как се меси или как се прави пай, а аз обожавам да споделям и малкото, което знам в тази област. Та по-скоро съм показвала доста, но не мисля, че съм научила някого как да готви… аз все още се уча!
Какво ти дава воденето на кулинарен блог?
Воденето на блог ми носи най-вече удоволствие! Дава ми поле за изява и ме преви щастлива! Моето кътче за отмора и релакс!
Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?
Оооо, много лесно! Всичко що е сладко, трябва да бъде публикувано! Вдъхновявам се от различните места, които съм посетила и от храната, която съм опитала там. Главно десерти! А те са неизчерпаем извор… та има още много и много рецепти които да споделя в блога.
Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?
Най-запомнящите се моменти? Ами може би когато ме поканиха да споделя рецептите си в списание и сегашните номинации за годишните награди на блогър.
Сладко или солено?
Сладко.
На кокал или с корен?
Да е брано.
Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?
Любопитството и кулинарния авантюризъм.
В какво се състои радостта от храната за теб?
В това да опитвам нови и нови неща!
Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?
Много се надявам някой ден да мога наистина да посветя кулинарна книга. Бих я посветила на майка ми и на баба, двете най-важни жени в живота ми, и, разбира се, на половинката ми! Без неговата подкрепа и огромно търпение блогът нямаше да е това, което е!
Кое е нещото, с което истински се гордееш?
Гордея се със семейството си.
Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?
О, гафове в кухнята никога не липсват! Още началото на „кулинарната“ ми кариера стартира с гаф. На 5 реших да изненадам мама със закуска в леглото и тъй като съм прекарвала много време в кухнята, гледайки я как го прави, незнайно защо съм решила, че е най-лесното нещо на света. Е, краят мисля е ясен… завърши с мини пожар и мощен писък… Е, само олиото в тигана се беше подпалило, но ми държа влага доста време. Това е един от многото гафове, които ще помня за цял живот!
Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?
Вярно, че не й е сезонът сега, но това е една от последните ми торти:
Торта „Пуловерът на мама“
Необходими продукти
за блата: 3 х 13 см.
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. масло
1 яйце
3/4 ч.ч. мед
2 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 ч.л. сух джинджифил
1 ч.л. пресен джинджифил
1 ч.л. индийско орехче
1/8 ч.л. бахар
1/2 ч.л. сол
1/4 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. гореща вода
1/4 ч.ч. кафе
за чийз крема:
100 мл сладкарска сметана
100 г крема сирене
1/2 ч.л. подправка за тиква
2 с.л. кондензирано мляко
3-4 с.л. сладко от кайсии
за масления крем (декорацията):
100 г масло
200 г пудра захар
1 с.л. прясно мляко
Начин на приготвяне:
Блата: Разбиваме маслото и захарта на пухкав крем, след което при непрекъснато разбиване с миксера прибавяме яйцето и меда. Към сместа прибавяме киселото мляко с угасената в него сода, кафето и водата, разбъркваме всичко и прибавяме на части брашното с добавените в него сол, подправки и бакпулвер. Разбърканата до хомогенност смес прехвърляме в предварително застлани с хартия за печене форми (аз използвах 3 с диаметър 13 см.) и печем в загрята на 180 градуса фурна до суха клечка (отнема окло 40-45 мин.). Готовите блатове оставяме да се охладят напълно на стайна температура.
Чийз крема: Разбиваме сладкарската сметана на пухкав крем, прибавяме крема сиренето, подправката за тиква и кондензираното мляко. Разбъркваме внимателно всичко с шпатула докато се смеси и оставяме крема в хладилника за 30 мин.
Масления крем (декорацията): Разбиваме маслото на бавна скорост с миксера за 3-4 мин., след което добавяме пресятата пудра захар като постепенно увеличаваме скоростта на миксера. Разбиваме за 5 мин., прибавяме млякото и разбиваме още 4-5 мин. Крема ще стане пухкав и ще изсветлее.
Сглобяваме тортата. Намазваме блата с плътен слой крем, в средата правим вдлъбнатина и изсипваме 1 с.л. от кайсиевото сладко. Слагаме още един слой крем, заглаждаме, слагаме следващия блат и така редуваме до края. Заглаждаме тортата с маслен крем и я прибираме в хладилника за поне 1 час. Добре охладената торта декорираме с маслен крем.
0 Коментара