Долината на река Лоара се счита за люлка на Ренесанса във Франция. И през 2019 г. именно тя е център на пищните чествания по случай 500-годишнината от тази славна епоха, белязала няколко века на културен разцвет.
Годините на Ренесанса са преломни за Европа – те подготвят прехода от Средновековието към Новото време и полагат основите на днешната европейска цивилизация. Леонардо да Винчи, Коперник, Колумб, Гутенберг, Монтен, Рабле, Франсоа I…
Всички те допринасят преди 5 столетия за изключителния напредък в литературата, изкуството, архитектурата, философията, науката, технологиите. Радикално променят представите за света и подпомагат невероятното възраждане на мисълта.
Замъкът Амбоаз
В Долината на Лоара, в нейните градове и замъци са основните
резиденции на кралете на Франция,
на техните министри, финансисти и… любовници. Днес регионът е част от историческото наследство на ЮНЕСКО, което не е изненада – цифрите говорят сами. По протежението на река Лоара от Орлеан, през Блоа, Амбоаз, Тур, Сомюр и Анжер до Нант, на територия от около 200 км, са запазени и реставрирани 80 замъка – някои от тях частна собственост, но отворени за посещения. Традиционните за региона лозови масиви заемат около 800 км, над 350 изби търгуват и предлагат дегустации.
Забравете Лувъра, Версай, Уиндзор, Бъкингамския дворец… Те са друг тип великолепие – символи на вечното желание за надмощие, на смазващото богатство и династическите традиции на големите монарси.
Замъците на Лоара носят други усещания. Тук ухае на романтика, на любовни афери и тайни срещи, на драматични страсти и задкулисни интриги, на решения с тежки последици, на сластни парфюми, пивко вино и разточителна храна… Сред зелените гори все още се чува конски тропот. Падат бели кърпички, придружени от смутени дамски въздишки. Ухае на греховни удоволствия и велики дела. Преди повече от 30 години, когато за първи път посетих Франция, парижката приятелка на майка ми описа замъците на Лоара лаконично: „Трябва да ги посетиш, за да усетиш как мъжете са обичали жените и мощта.“
Замъкът Шамбор
Макар Ренесансът да обхваща периода от XIV до XVII век, Франция избира да празнува сега, защото обвързва годината с няколко епохални за историята й събития. 2019 г. бележи годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи в Амбоаз през 1519 г., както и старта на строителството на емблематичния Шато дьо Шамбор (Château de Chambord) край Лоара. Същата година във Флоренция се ражда Катерина Медичи – бъдеща кралица на Франция. Тя е една от дамите, чиито сенки още бродят в единствения по рода си дворец, построен като мост над река – замъкът Шенонсо (Chenonceau). Със своята двуетажна галерия с изглед към река Шер той е един от архитектурните
шедьоври на френския Ренесанс.
Няколко жени, много различни като темперамент, го строят и реконструират. Основите му са положени от Катрин Бриконет през 1513 г., след това фамозната фаворитка на Анри II – Диан де Поатие го получава като подарък от краля и го трансформира по свой вкус, засаждайки част от великолепните му градини. При Катерина Медичи, законната съпруга на Анри II, имението достига най-голямата си слава и величие.
Замъкът Шенонсо
Общо 12 дами вграждат сенките си в Шенонсо, затова го наричат още „Женския замък“. Последна от тях е Madame Jean-Louis Menier от фамилията Мение, собственик на шатото от 1913 г. насам. Всяко кътче от трите етажа крие неизличими спомени – в „Стаята на петте кралици“ следи са оставили дъщерите и снахите на Мария Медичи. Обителта на съпругата на Анри III – Луис де Лорейн, е мрачна като вечния й траур по убития крал: с черни стени и драперии и всяващи ужас картини, с таван, украсен със сребърни сълзи и корони от тръни. Облечената винаги в бяло Луиз (както повелява традицията за вдовиците на кралете) ще остане в историята като „Бялата кралица“.
И накрая – градините. Знатните дами търсели и в тях изява на темперамента си, сякаш се
състезавали със съперничките си за надмощие.
На входа на просторната градина на Диан де Поатие има кей, украсен с лоза. От гранитен блок извира вода, а струята пада като сноп в петоъгълен каменен съд. Градината на Катерина Медичи е по-интимна и капризна – нейната цветна украса изисква напролет и летем подновяването на всичките 130 000 цъфтящи растения. В средата на висок зелен лабиринт от 2000 тиса (на над един хектар) е скрита беседка със статуя на Венера.
Градини в замъка Амбоаз
Ренесансът се установява във Франция благодарение на Карл VIII и Франсоа I, които довеждат тук италиански майстори, художници и архитекти, предоставяйки им свободата и възможността да творят. Долината на Лоара се превръща в забележително кътче – място на съзиданието и на изкуството, на триумфа на човешкия гений. Сред примерите за това са замъците на Лоара – Блоа, Амбоаз, Шенонсо, Шамбор, Виландри с уникалните му градини, Юсе, който вдъхновява някога с мизансцена си Шарл Перо.
Замъкът Шамбор е най-големият замък край Лоара.
Обхваща 5440 хектара, от които 1000 са отворени за посетители. Това го прави най-големия затворен горски парк в Европа (50 кв. км зад 32-километрова стена). Националното имение се състои от обширни градини и защитен ловен парк – докато пътувате през гората, може да срещнете елени, муфлони, глигани. Chambord е единственият кралски домейн, който е непокътнат от създаването му. В рамките на територията му има конна база и място за летни рицарски спектакли.
Макар замъците на Лоара да не са на големи разстояния, туристите трудно могат да посетят повече от 2 обекта на ден. Но и затова е помислено. В парка Mini Châteaux до приказното градче Амбоаз може да видите 45 замъка под формата на макети. В Амбоаз туристите посещават главно крепостта с големия кралски дворец и не всички знаят за сгушения в края на градчето малък замък, който е от изключително значение за френския Ренесанс – Кло Люсе.
Замъкът Кло Люсе
В Clos Lucé е прекарал последните години от живота си и е починал Леонардо Да Винчи. Той пристига във Франция по покана на Франсоа I, който се прекланял пред Леонардо и неговия гений.
Да Винчи прекосява сам Алпите
посред зима на 64-годишна възраст. Носи със себе си най-важните си рисунки, скици, инженерни проекти, както и три от най-прочутите си картини (една от тях е Джокондата). Франсоа I му осигурява дом и пари, финансира проектите му и не иска нищо в замяна, освен приятелство. Кралската спалня в замъка Амбоаз гледа към прозорците на Леонардо в Кло Люсе, за да може двамата големи мъже бързо да си дават знак за среща. Те прекарват часове наред всеки ден в разговори, Леонардо организира с ентусиазъм едни от най-красивите празници в областта. Творецът рисува, пише, преподава, грижи се за собствена градина и изкарва едни чудесни последни години край Лоара.
Кло Люсе е може би едно от малкото места, където можете да си дадете сметка за мащаба на гения. Сегашните собственици и меценати на замъка години наред събират пръснатите лични вещи на Леонардо и днес в помещенията могат да се видят възстановки на неговата спалня, работната му стая с оригинални скици, бои, книги, личният му стол. Тук са изложени макети на всичките му инженерни изобретения.
Скоростната кутия, колелото, автомобилът,
понтонните мостове, парашутът, оръдията – в основата на всички тези достижения на техническата мисъл стоят скиците и визионерските прозрения на Леонардо. Някои и до днес функционират според неговите планове. В прекрасния парк на имението също са изложени изобретения на Леонардо в по-големи или в реални размери. На излизане от замъка, белязан с последния дъх на един от най-великите творци на нашата цивилизация, ще разберете защо Леонардо е избран за емблема на френските ренесансови празници тази година.
Кметството на Тур
Малко след град Тур е шато Villandry – последният построен от серията големи замъци в долината. Известен е с изумителните си градини на площ от 6 хектара и на три нива. На най-горната тераса е Слънчевата градина, организирана около централно езеро и обградена с тунели от липи. На междинната тераса са „Градините на любовта“ и техните абстрактни картини, рисувани с цветя, чрез които са изобразени различните й проявления. Любовта – силна, трагична, еротична, непостоянна – е представена в цветове и символи: страстни пламъци, пронизани сърца, любовни писма, женски ветрила, остри кинжали, напомнящи съпернически дуели…
Градината на Любовта в замъка „Виландри“
Накрая, на нивото на замъка се простира
богатата зеленчуково-цветна градина.
Тя е в духа на средновековния канон, но тук уникалното е, че лехите вплитат в съвършена хармония зеленчуци, подправки и билки (над 30 вида) наред с цветята и декоративните храсти. Зелки, моркови и сини домати се редуват с плодни дръвчета и разноцветни ароматни растения, образувайки истинско произведение на ландшафтното изкуство. Допълват ги фонтани и беседки. Последният раздел, наречен Гората, се развива в цветни тераси около оранжерията.
Château d’Ussé е малко познат за широката публика, но заслужава отбивката ви. Той е частен и принадлежи на седмия Дюк дьо Блакас. Отворен е за посещения и е интересен с факта, че именно той вдъхновява Шарл Перо за написването на приказката за Спящата красавица. Днес героите й оживяват в залите на имението и по витите му стълби, благодарение на восъчни фигури. Юсе е посрещал в покоите си и други литературни икони освен Перо – като Волтер и Шатобриан. Градината е проектирана от най-великия френски градинар Льо Нотр.
Как да се пренесем от епохата на ослепителния Ренесанс в днешно време, припомняйки и преоткривайки миналото? Вероятно това е въпросът, който домакините са решавали, докато планират тържествата по случай 500 години от Ренесанса. Част от инициативите им е създаването на новата териториална марка – Tours Loire Valley, която се стреми към Ре-несанс* на региона във всичките му аспекти. Нещо като преход от една отиваща си епоха към нова, съхранявайки най-ценното от миналото.
Брандът ще се използва от всички партньори – публични и частни, стига те да се придържат към ценностите му – за създаването на общност, обединяваща Посланиците на Тours Loire Valley и жителите на областта. Марката се възползва от международната известност на
Долината на Лоара като туристическа дестинация, но и от по-новите й употреби в иновациите и икономиката (като French Tech Loire Valley или Make in Loire Valley).
Изборът на името Tours Loire Valley коронясва Тур като столица на цялата Долина съвсем основателно. Градът е разположен централно по течението на Лоара, намира се само на 230 км от Париж, откъдето се стига лесно с влак или кола, и в своята история 3 пъти – за по-дълго или кратко – е бил столица на Франция. Първия път това става по време на Стогодишната война (1422-1528), когато кралският двор бяга от Париж. Втория път – след Деня на барикадите (1588 г.), когато изгоненият от Лигите крал Хенри III се установява в Тур заедно със своя съвет и кардинал. И накрая – през юни 1940 г., когато Правителството се спасява от германците през Втората световна война и спира за дни в Тур, преди да продължи към Бордо. Неслучайно наричат Тур “малкият Париж”.
Всички кметства, музеи, замъци, галерии в Долината на Лоара имат своя програма за 2019 г. Изложби, балове в ренесансов стил, концерти, фестивали, летни нощни
вечери на свещи в дворцовите паркове,
кулинарни и винени изложения и още, и още. В кралския замък на Амбоаз от 2 май до 2 септември ще бъде изложена експозиция под надслов “Смъртта на Леонардо да Винчи: раждането на един нов мит” (в партньорство с Националната библиотека на Франция). Гобленът на Леонардо с Тайната вечеря за първи път от 5 века насам ще напусне музея на Ватикана и ще бъде от 6 юни до 30 септември в Кло Люсе. Размерите на гоблена, бродиран със златна нишка, са впечатляващи: 9,15 на 4,9 метра.
Тронната зала на замъка в Блоа
И още: много научни конференции, детски празници и образователни семинари; шоу “Звук и светлина” на катедралата в Орлеан и в замъка Блоа – спектакъл, който ще позволи на присъстващите да преживят 1000 години история само за 45 минути. “Кралски дни” в Амбоаз ще пресъздадат някогашната атмосфера с церемониални танци и музика, с рицарски ритуали и демонстрации по фехтовка. Най-голямото събиране на европейския речен флот – фестивалът в Орлеан, ще приключи тази година с
голям парад по реката,
проследяващ историята на моряците през XVI век. Шоу с 500 конници, включително от Националната гвардия, ще се състои по случай 500 години от старта на строителството на замъка Шамбор. Градежът започнал само месеци след смъртта на Леонардо и се счита, че геният има принос за архитектурните му планове. В Шамбор 18 проекта от най-големите университети на 5 континента ще “съживят” 5 века по-късно архитектурната утопия на Шамбор.
1 година, 400 проекта, 700 събития. Долината на Лоара днес отново подема един вдъхновяващ РЕ-несанс: свободен дух, движеща амбиция, различен начин на живот, гостоприемна територия за гости, предприемачи и нови обитатели. Франция и Долината на Лоара отдават почит на Ренесанса и на вдъхновяващия гений на Леонардо да Винчи – символ на полета на въображението, на мечтите и на иновациите – и приветстват всеки, който се осмелява да промени света. С присъединяването към духа на РЕ-несанса ние всички ставаме Леонардо!
0 Коментара