Комбинирането на вкусове е изкуство, с което се занимава кулинарията и има решения, които будят изненада, но или са географски, или имат за цел да допълнят определен аспект на някоя храна. Така черният пипер, поръсен върху ягоди или босилека с малини, прошутото с пъпеш, карамелът с морска сол и шоколад с червени чушки са предизвикателство за небцето, което е стимулирано по необичаен начин.
В България има други комбинации, които са странни за други народи, но това не ги прави странни за нас – като динята със сирене или хляб или палачинки сладко със сирене, макарони със сирене и захар или сладко. Въпреки че както ще прочетете по-долу, вероятно те са свързани с времена, в които хората са гладували. Нима иначе бихме могли да си обясним попарата от сирене и захар, която бабите и дядовците ни обожават?
Тези съчетания си играят с вкусовите сензори и не всеки ги харесва, но са част от културата на регионално хранене.
Има друг тип комбинации, към които искам да насоча вниманието ви сега. Някои от тях съм цитирам от форуми, други описвам (с разрешение) от пациенти.
- Луканка с течен шоколад
- Боб с яхния или ананас
- Диня, топена в соса на гювеч
- Кисели краставички и течен шоколад
- Принцеси с кайма и кашкавал с мед отгоре
- Вафли с лютеница
- Бъркани яйца, поръсени със захар
- Мачкани картофи с Орео
- Пържени картофи със сладолед
- Дълбоко замразени зеленчуци разбъркани с майонеза и ядени преди да се размразят
Ако в Щатите една от основните съставки е фъстъченото масло (вижте и преяждането на Елвис Пресли), то в Европа течният шоколад е по-популярен.
В странните комбинации слагаме и яденето на мляко на прах, без да е разбъркано с вода или съчетано с какао и захар.
Причините, изтъкнати от хора, които са се съгласявали да говорят, за начина им на хранене, е че на първо място причината е пощявка (когато много ти се яде нещо специфично и не можеш да спреш да мислиш за него), „няма какво да ям“, скука и на последно място е усещане за физически глад. По-голямата част от хората казват, че свързват желанието си с невъзможност да се спрат, тревожност и възбуда, преди яденето, но след това усещането е с желание за самоунищожение, депресивитет, вина, гняв, срам…
Хора, които имат остри пристъпи на преяждане създават такива комбинации, но само когато са сами, защото повечето други хора биха реагирали с недоумение и това е поне в една четвърт от всички преяждащи. Независимо от вида на храната и състава, със сигурност един от тях е висококалоричен или високомазнинен – като сирене или шоколад, а най-често
комбинацията е сладко/солено.
Друга причина за създаването на такива съчетания е… глад, това е т.нар. „хипотезата за глада“, която предизвиква огромното желание за подобни комбинации. Ограничаването на калории чрез сурови диети води понякога до непреодолимо остри кризи за засищане на вкусове, които човек иначе не може да си позволи.
Комбинациите, с цялата им причудливост са пристрастяващи и много често хората, които ги правят буквално се тресат, само и само да ги имат отново, като може едновременно да чувстват и отвращение от вида и възбуда от вкуса им.
Именно ограниченията в диетата е предпоставящ фактор за това поведение, което се характеризира с импулс, който не може да бъде преодолян и по направените изследвания е съпоставим с наркотичен глад и съпътстващи негативни емоции, като най-големите групи на хора с такова поведение са при анорексия, булимия, и преяждане.
Исторически погледнато…
„Хипотезата за глада“ се свързва с данните за поведението на бежанци и военнопленници по време на глад причинен заради природата или войни. Хората в такова състояние са яли смесици от плевели, кора, глина и тор; стари обувки с парчета от изгоряла кожа и кости от елен; сгъстявали са супите си със стърготини. По време на Минесота експеримента за глада за който ще разкажа в следваща публикация, Кийс и колегите си забелязали, че по време на фазата на ограничаване на храната някои от участниците са направили „странни и отблъскващи смеси“ в 12-седмичния период след приключването на теста, като тогава храна има в изобилие. Дори след тази фаза на рехабилитация доброволците продължават „навиците си ядат комбинации, които могат да се опишат само като странни“. Хилде Брух, една от първите сериозни авторки по въпросите на анорексията е наблюдавала още преди десетилетия, че жени с анорексия могат да пият оцет или да ядат огромни количества горчица с малко маруля, с цел да задоволят огромното си желание за силна като вкусово усещане храна.
Културата на ограничено хранене и диети и преяждането са свързани до голяма част с преяждането и като такова има своя негативен ефект да кара хората да се чувстват неудобно, че се хранят така, натоварвайки ги с още емоции, които не могат да преодолеят и така се задълбочава цикъла преяждане-диети.
От блога на Детелина Стаменова
0 Коментара