Може ли умът да се отглежда и развива? Или каквото ти е дадено по наследство, с това ще живееш? Тази тема е истински световен шампион по количество спорове, разсъждения и очаквания. Време е поне да се разделим с някои митове за възпитаването на интелекта.
- Мит 1: Умът и интелектуалните качества се предават по наследство
Интелектът се определя от гените, но до голяма степен зависи и от средата, в която расте детето. Най-силният аргумент в полза на тази теория е изследването на еднояйчни близнаци, които по волята на съдбата са били разделени и отраснали в различни семейства. Генотипът е еднакъв, но интелектуалното ниво винаги е различно. Показателни за значението на средата като фактор са и случаите, в които дете, чиито биологични родители са с ниско интелектуално ниво, бива осиновено от високообразовано семейство. След известно време IQ-то на такива деца видимо скача нагоре.
Извод: Трудно е да се определи с какъв интелектуален потенциал е малчуганът, особено в ранна детска възраст. Важно е да се създаде колкото се може по-богата и благоприятна среда за развиване на природните му способности.
- Мит 2: Най-важното е да се даде начален тласък в ранна възраст, после качествата се развиват от само себе си
Американски психолози провели следния любопитен експеримент: подбрали деца, чиито майки чрез тестове показали много ниско интелектуално ниво, и започнали да работят интензивно с тях по специална програма за умствено развитие и училищна подготовка. Експериментът продължил няколко години и през това време коефициентът на интелигентност на децата значително се повишил – при някои показателите надхвърлили дори 30 бала. При постъпване в училище тези деца изпреварвали всичките си връстници. Но щом експериментът приключил, децата се върнали при своите майки, започнали да учат в обикновени училища и интелектуалното им равнище постепенно започнало да се снижава.
Извод: Американска поговорка за ума гласи: Използвай или ще изгубиш! Умът трябва да се тренира постоянно.
- Мит 3: Само общуването с възрастни развива детето
Това е вярно, но донякъде – в ранна възраст действително общуването с родителите е определящо за това детето да се научи да мисли и говори. Ако възрастните не му обръщат достатъчно внимание или са привърженици на суровия принцип „колкото по-дълго стои само, толкова по-самостоятелно ще стане“, те започват да изостават интелектуално от връстниците си. Но по-късно, в училищна възраст, общуването с връстниците става толкова важно, колкото и с възрастните.
Извод: Всяко нещо с времето си!
- Мит 4: Ако искаш детето да расте умно, развивай логическото му мислене
Старо педагогическо правило предупреждава: ако детето не си доиграе в училищна възраст, това ще му пречи на по-късен етап. Това правило и тази теория също са проверявани нееднократно с експерименти. Резултатът винаги е един и същ – децата, които в предучилищна възраст имат богато нагледно-образно мислене, се отличават с по-високо ниво на логическо мислене.
Извод: Не товарете детето в предучилищна възраст с логически задачи. Развивайте фантазията и въображението му, като рисувате, съчинявате и играете с него.
- Мит 5: Различните народи имат различен интелект
Години наред в САЩ непрекъснато сравнявали интелекта на децата от бялата и черната раса. В началото резултатите показвали, че коефициентът на интелигентност на белите деца е средно с 15 пункта по-висок от чернокожите. Изводът бил, че черната раса е генетично ощетена. По-късните и естествено по-прецизни изследвания обаче установили, че не са виновни гените, а средата. А 15 пункта е типичната разлика между привилегированите слоеве на населението и групите с ограничени права, независимо от националната принадлежност.
Извод: Гените не определят битието.
0 Коментара