Поколението АзАзАз

Разгледайте профилите на ползватели в социалните мрежи, в които фотоалбумът „Малко за мен” съдържа около 300 снимки. Прочетете туитването на някой, който пише така, както и снима в инстаграм – без смисъл, идея, нищо. И тогава ще разберете, че проблемът, развълнувал 42-годишния журналист Джоел Щайн, е по-актуален от всякога.

Той прави това, което са правили всички възрастни в историята на човечеството – разобличава по-младите – ленивите, егоистичните и повърхностните. И като един по-сериозен възрастен, прилага съответни доказателства, изследвания и статистики, цитирайки авторитетни учени.

Ако принадлежите на поколението АзАзАз и сте роден между 1980 и 2000 г., вашето мнение ще бъде особено интересно. Поколението, наречено „Милениум”.

• Нарцистичното разстройство на личността при днешните 20-годишни се среща три пъти повече, отколкото при техните връстници преди 40 години. Студентите от 2009 са 58% по-нарцистични от студентите през 1982.

• Те са обсебени от славата – анкети от 2007 г. показват, че учениците, които са искали да станат личен асистент на известни личности, са трикратно повече от онези, които са искали да станат сенатори.

• Те са уверени в собствените си качества – 60% от тях считат, че са способни интуитивно да определят кое е правилно и кое не. При това мнозинството от 18-29 годишните все още живеят с родителите си.

• Те наистина са лениви – през 1992 г. около 80% от хората до 23 години са искали да получат работа с висока степен на отговорност. 10 години по-късно този процент пада до 60.

• Младите хора от различни държави имат много повече допирни точки помежду си, отколкото с по-възрастното поколение в родната си страна. Дори в Китай, където семейството е исторически по-важно от индивида, интернет, урбанизацията и политиката „едно семейство – едно дете”, формират ново поколение от невероятно самоуверени и фиксирани в себе си млади хора.

• Оказва се, че бедните са по-нарцистични, материалистични и зависими от технологиите, отколкото богатите. Те са най-опасното поколение от времето на т. нар. бейби-бум. Не затова, че искат да се доберат до властта, а защото растат без нея.

Индустриалната революция направи индивида по-силен – той има възможност да пътува от град на град, да създава свой бизнес. Информационната революция само ускори процеса на еманципация и предостави на човека технологии, с чиято помощ той може да се опълчи на големите организации – блогъри срещу вестници, YouTube-режисьори против холивудските студия, хакери против индустрии и корпорации, терористи-камикадзета срещу цели правителства.

Поколението АзАзАз фиксира всяка своя крачка и уведомява за това в социалните мрежи, add-ва се, share-ва се, log-ва се, attach-ва местоположение, генетични данни дори. Но в сравнение с предишните поколения това проявява много по-слаба гражданска активност и рядко взима участие в политическия живот.

Независимо от увереността в светлото си бъдеще, новото поколение разтяга жизнения етап между подрастващата възраст и пълнолението. Идеята за подрастващите е създадена през 1920 г., когато незначителен процент от децата посещават средно училище (данни за САЩ). Повечето от техните социални аткракции се случват, докато са с по-възрастните от семейството или на работното им място.

Днес мобилните телефони позволяват на децата да се социализират ежеминутно. По статистика

те си разменят около 88 есемеса дневно и живеят под постоянното влияние на своите приятели.

„Историята не познава хора, които са пораснали единствено общувайки си с връстници. За да се развиеш, нужни са ти по-възрастни”, споделя професор Марк Баурлейн от Emory University.

Поколението Милениум общува със света посредством екран. Дори когато са един с друг, те продължават да си пишат съобщения по телефона. 70% от тях си проверяват телефона на всеки час, а мнозина изпитват синдрома на лъжливата вибрация в чантата или джоба си.

Постоянната нужда от доза допамин (кой ми е харесал поста във ФБ) понижава креативността. По данни на тестовете “Торанс”, креативността на младежите е нараствала от средата на 60-те до средата на 80-те години. После запада и рязко се срива през 1998 година. Нараства обаче нуждата от одобрение – желанието на младите да заинтригуват останалите хора. Навярно това е свързано и с ръста на нарцисизъм и непохватната комуникация „лице в лице”.

Поколението Милениум е наистина впечатляващо с умението да превръща своята личност в бранд, с огромни тълпи последователи и приятели. Тук позитивността и увереността им работят „на ура!”. Ако си прилежно активен в Instagram, YouTube, Twitter и Facebook – ти се превръщаш в микрозвезда.

Съвременните млади хора са израснали в риалити шоу,

което всъщност е документален филм за нарцисизма. Те са подготвени за този жанр. Какво друго се промени – подобно на Прометей, интернет демократизира обществото и снабди мнозинството от това поколение с информация и възможности, някога достъпни единствено на добре обезпечените люде. Повечето младежи не уважават съвременната власт, затова и не са възмутени от нея. И тъкмо това ги прави първото неразбунтувано младо поколение.

„Родителите не разбират” – това е остаряло клише. Президентът на MTV Стивън Фридмън, който преди казваше, че това е територия, свободна от родители, днес кани такива почти във всяко шоу на телевизията. И споделя, че според техни изследвания съвременната младеж делегира своето супер-его на родителите си. Дори когато става дума за взимане на просто решение, аудиторията се обръща за съвет към мама и татко. И наистина, трудно е да ненавиждаш родителите си, когато те също слушат рап. Психолозите са съгласни за едно нещо – младото поколение е пълно с мили хора. Те са склонни да приемат различията и различните във всяко едно отношение. Може би и затова не са такива бунтари. Те оспорват традиционното и търсят нови начини за решение на въпросите.

Те са настойчиви и оптимисти. Прагматични идеалисти, които ползват системата –

повече мислители, по-малко мечтатели. При тях няма лидери, затова и демонстрациите на Тахрир и Occupy Wall Street нямаха шанса за онзи успех, какъвто са имали предшестващите ги революции. Болшинството от тях се нуждаят от постоянно одобрение и са прехласнати по знаменитостите, но без да ги идеализират.

Те не ходят в църкви, защото не желаят да се идентифицират с големите институции. Всеки трети на възраст до 30 години – а това е най-високият процент в историята – не е религиозен.

Новият опит е по-важен за тях от материалните неща. Те са спокойни, сдържани и не много страстни. Информирани, но неактивни. Те са „за” бизнеса. Обичат телефона си, но ненавиждат да разговарят по него.

Те са не само най-голямото поколение, което е известно на човечеството, но и навярно последната голяма социална група, за която може да се правят обобщения. Още сега, вътре в тях се зараждат автономни микропоколения.

Имам данни за това, че Поколението Милениум са лениви и нарцистични. Но величието на едно поколение се определя не от данните, а от това как се справя с предизвикателствата, които се изпречат на пътя му.

По сп. TIME