С осемгодишния Мартин разглеждаме творби на абстрактни художници: „Какво да му гледам на този Пондриан, само чертички и квадратчета”. Бил съм в „Светая светих” на модерното изкуство: галерията „Тейт” в Лондон и музея „Гугенхайм” в Ню Йорк. Несвършващи тълпи от възторжени почитатели, а в очите им: същото смайване, недоумение и дори леко отвращение, както в погледа на малкото момче.
„Алжирски жени“
Но дори и така, творбите на абстракционисти, фовисти, лучисти, сюрреалисти, дадаисти, кубисти, супрематисти, конструктивисти и орфисти продължават да предизвикват небивал интерес, а цените им хвърчат в Космоса. „Алжирски жени” на Пабло Пикасо стигна на търг на аукционната къща „Сотби” до 179,4 млн. долара, „Майсторска работа” на Рой Лихтенщайн беше продадена за 165 млн., а „Номер пет, 1948” на Джаксън Полък – за 140 млн.
Джаксън Полък
Разбира се, в тези смайващи сделки са играли роля и любопитството, и снобизмът, но не само, не само. Любопитство се задоволява по-лесно, а цените, в крайна сметка, са най-вярната мярка за оценката на обществото.
Нищо в абстрактните картини
не напомня на зрителя за неговия свят:
няма ги ежедневните предмети, няма животни, няма хора, които да говорят на познатия му език. За окото, привикнало към „класическото” или „сетивно” творчество, тези художници са чужди. Ефектът на творчеството им не може да се обясни с видимите форми. Защото целта им е да дадат израз на вътрешните си усещания.
В книгата „Дверите на възприятието” британският писател-утопист Олдъс Хъксли твърди, че в процеса на еволюцията умовете на хората са обучени да отхвърлят възприятията, които не им помагат в борбата за оцеляване. Зад филтрите обаче се крие красив и богат свят, който изкуството се опитва да открие.
„Ако изчистим дверите на възприятието, ще видим света такъв, какъвто е, безкраен – пише английският художник, поет и мистик Уилям Блейк. – Не знаеш ли, че всяка птица, която прорязва небето, е безкраен свят, затворен в твоите сетива?“.
Дверите на възприятието ли се опитват да открехнат абстракционистите?
Тази птица ли рисуват те?
С появата в началото на XX век на руснаците Василий Кандински и Казимир Малевич и холандеца Пийт Мондриан абстрактното изкуство щурмува Европа.
Василий Кандински
Според една суха дефиниция то се характеризира с нефигуративен подход към действителността и акцентира върху търсене на хармония на цветовете и геометричните форми, за да предизвиква асоциации и емоции.
Няколко години преди тримата, рускинята Елена Блаватска основава първото Теософско дружество. Според не толкова сухата дефиниция на Оксфордския речник: „Теософията е търсене на знания за Бога (Абсолюта) по пътя на духовен екстаз, интуиция и лични откровения.”
Казимир Малевич
Теософията е основен източник на вдъхновение на абстрактните художници. Те разглеждат изкуството си като възможност да бъде отразена действителността отвъд видимата материя, като мистичен копнеж за общение с Бога и единение с първопричината.
Майсторите са заети с нещо много по-важно от проблема за формата и различието между фигуративното и нефигуративното, между конкретното и абстрактното. Тяхната цел, ни повече, ни по-малко, е центърът на живота.
Според основоположника Кандински: „Окото на художника
трябва да бъде обърнато към неговия вътрешен живот,
а ухото му да бъде нащрек за гласа на вътрешната му необходимост. Това е единственият начин да се даде израз на онова, което повелява мистичната връзка”. Той търси в картините си духовен израз на Космоса, на музиката на сферите, на хармонията на цветовете и формите. „Формата, даже и когато е съвсем абстрактна и геометрична, има вътрешно звучене. Забиването на острия връх на един триъгълник в един кръг е толкова поразяващо като ефект, колкото е и докосването на пръста на Бога до пръста на Адам при Микеланджело”.
Според германеца Пол Клее мисията му е да прониква максимално в тайната основа, от която израства първичният закон. ”Кой художник не би искал да пребивава в централния орган на цялото движение време -пространство, от който тръгват всички функции. В утробата на природата, в първичната почва на съзнанието, където лежи скрит тайният ключ към всички неща. Нашето биещо сърце ни тегли надолу, далеч надолу, към първичната основа. Моята ръка е изцяло инструмент на по-далечна сфера. В работата ми функционира не главата, а нещо друго”.
Пийт Мондриан
Пийт Мондриан се опитва да предаде обобщената красота и истина с помощта на най-аскетични средства, с основни, първични цветове, линии и форми. Той обвинява кубизма, че не следва абстракцията до нейния логичен край, до експресията на „чистата реалност”. А тя може да се постигне само със създаване на чиста форма, неповлияна от абстрактни чувства и идеи. „Зад променящите се природни форми лежи непроменящата се чиста реалност”.
Старото алхимично схващане за „дух в материята”,
вярата, че има дух във и зад неодушевените обекти,
всъщност е колективното несъзнавано, открито и дефинирано от швейцарския психиатър Карл Густав Юнг.
То намира своя израз най-вече в работите на мистика и трагичен търсач, гърка-италианец Джорджо де Кирико: „Всеки обект има два аспекта. Обикновеният, който всички виждаме, и призрачният, метафизичен, който виждат само редки индивиди в моменти на ясновидство и медитация. Едно произведение на изкуството трябва да предава нещо, което не се вижда в неговата видима форма.”
Джорджо де Кирико
Градските площади на Италия и кулите, античните глави и статуите на боговете на Де Кирико са осветени от безпощадна, студена светлина, придобиват тайнствен смисъл и носят усещане за несигурност и нереалност. Работите му са призрачни преобразувания на реалността, които произлизат от виденията на несъзнаваното. Неговите метафизични абстракции са пропити от бездънна меланхолия. В усилията си да намери художествен израз на тъгата от смъртта на Бога, от празнотата, от липсата на смисъл в живота на модерния човек, той прониква в сърцевината на екзистенциалната дилема на съществуването ни.
Коренната противоположност на Де Кирико е евреинът, руснак и французин Марк Шагал. Неговата богата, поетична, мистериозна символика е вложена в благочестието на източния хасидизъм, в едно топло чувство към живота. Летящите му кози, свирещи на цигулки, не се вълнуват нито от празнотата, нито от смъртта на Бога. „Всичко може да се промени в нашия деморализиран свят, с изключение на сърцето, любовта на човека и неговото желание да познае Бога.
Рисуването, както и поезията имат своето участие в божественото.
Хората усещат това днес, както и преди.”
В работите на абстрактните художници духът на природата и духът на несъзнаваното са неделими. Квантовата физика отне абсолютната конкретност на материята. Тя я превърна в тайнство, в което законите на причината и следствието важат само донякъде. Маса и енергия, вълни и частици се оказаха заменяеми едно с друго. Пространствено-времевият континиум на физиката и колективното несъзнавано на психологията се проявиха като външни и вътрешни аспекти на една нова, ирационална реалност зад видимата.
Казимир Малевич
Характерно за света зад световете на физиката и психиката е, че той е невъобразим. Затова и обектът на модерното изкуство е невъобразим, затова и художниците се превърнаха в абстракционисти. Те просто се опитват да дадат видима форма на живота зад нещата. Кандински: „В моя ум разпадането на атома беше разпадане на целия свят; изведнъж най-здравите стени се срутиха. Всичко стана несигурно, нестабилно и податливо. Нямаше да се изненадам, ако някой камък се разтопеше във въздуха пред очите ми. Затова и се отдръпнах от царството на природата, от пренаселения с неща преден план. Сякаш виждах как изкуството се освобождава от битието. Всичко мъртво трепти. Не само поетичните неща като звезди, луна, гора, но даже и бялото копче на панталон, което блести в локва на улицата…
всичко има скрита душа, която по-често мълчи, отколкото говори”.
Джаксън Полък, американският абстракционист, чиято творба зае трето място в ранглистата на най-скъпите произведения на абстрактното изкуство, разказва, че когато е рисувал „Номер пет, 1948” не е знаел какво прави. „Не се страхувах да нанасям промени, да унищожавам образи. Картината имаше собствен живот. Аз просто се опитах да му дам възможност да излезе.”
Картините на Полък са натоварени с безкрайна емоционална страст. С липсата си на структура те са почти хаотични, един светещ поток от лава, линии, равнини и точки и могат да се разглеждат като израз на това, което алхимиците наричат хаос –
началната точка на същността на битието.
Творбите му сякаш са от времето преди появата на битието и съзнанието и представляват нищото, което е всичко, т.е. самото несъзнавано. Но те поразително напомнят вибриращата форма, предизвикана от звукови вълни в глицерин.
В книгата си „Дневникът на един гений” Салвадор Дали твърди, че рогът на носорога представлява логаритмическа спирала, най-съвършената форма в природата. Рисувайки копие на картината „Момичето с перлената обица” на кумира си, холандския гений Йоханес Вермеер, считана за една от най-съвършените творби на изобразителното изкуство, той изобразил
…рог на носорог.
Парадоксално е, но в повечето случаи картините на абстрактните художници се оказват точни образи на самата природа, показвайки поразително сходство с молекулярната структура на органичните и неорганични елементи.
Чистата абстракция става образ на конкретната материя. Или, както казва Юнг, „на дъното на несъзнаваното, психиката е просто свят”.
И тук стигаме да най-изумителното откритие за „абстрактното изкуство”: Художниците не са изцяло свободни в работата си. Тя се контролира от законите на природата, които в най-дълбокото кореспондират със законите на психиката.
0 Коментара