Никой не може така да ти обърка живота, както най-близките ти хора. Можеш да пропускаш покрай ушите си подмятанията на околните, можеш просто да не им обръщаш внимание. С роднините обаче нещата не стоят така. Именно те най-често се опитват да те манипулират, да те заставят да играеш по свирката им – разбира се, водени от най-добри намерения. Как да постъпиш? Да се примириш или да воюваш за независимост? Можеш ли изобщо да оцелееш в тази битка без обиди и конфликти?
Изяде ли си супата?
„Ана е млада, преуспяваща жена. Прекрасна работа, подчинените я уважават, началството я цени. Дотук чудесно, но всеки ден в един и същ час в офиса звъни телефонът:
– Ако обичате, Ани? Ани, ти ли си? А защо звучиш толкова тъжно? Уморена ли си? А обядва ли? Хапна ли супичка? Но защо гласът ти е толкова тъжен? Да дойда ли?
– Не! – почти крещи Ани в слушалката и с виновна усмивка обяснява на колегите: – Мама си няма никого освен мен. Ако не поговоря с нея, като нищо ще се обади на шефа да го пита защо не се обаждам, болна ли съм…“
Повечето родители отказват да проумеят, че децата са в състояние да се грижат сами за себе си. Със завидна упоритост продължават да се намесват в живота на порасналия син или дъщеря, искат постоянно внимание и страшно се обиждат, ако не го получават. Добре възпитаните деца търпеливо понасят капризите им, но колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно им става. Сривът е неизбежен…
Решението
- 1.Вземете таймаут. Излезте на квартира, пътувайте по-често в командировка. Дистанцирайте се от родителската преса.
- 2. Анализирайте отношенията си и се постарайте да разберете, че тяхното поведение ви пречи да заживеете собствения си живот. Страхувате се от обвинения от страна на „зарязаните“ родители? Помислете: ако човек от сутрин до вечер се жалва, че му липсва внимание, значи просто му харесва ролята на жертва. Очертайте кръга от задължително общуване и ангажименти към родителите – пазаруване на по-големи количества продукти, посещения с внуците, помощ при ремонт или почистване. А във всичко останало участвайте не от чувство за дълг, а по желание: искам – ще те видя, не искам – няма да стане!
- 3.Насочете енергията на вашите родители към други занимания –купете им карти за плуване, пращайте ги на екскурзии или туристически походи, вземете им надомна работа. Човекът с богат личен и социален живот няма време да мисли за подробностите от вашето битие.
А какво ще каже мама
Калоян винаги е бил послушно дете. Влезе в Техническия университет, както го съветваше мама, а не в НАТФИЗ, за който мечтаеше. Не беше от най-блестящите студенти, но много се стараеше и накрая защити аспирантура, както искаше татко. После остана на работа в катедрата: в семейството най-почитана винаги е била преподавателската професия. И макар родителите му да живеят в друг град, винаги, когато си купува нова риза, Калоян се притеснява – дали мама ще я хареса? Може би затова не му върви с жените: тези, които вероятно би харесала мама не го привличат…“
- Решението
Постарайте се да разграничите своите желания от родителските очаквания. И вървете по своя път, като оставите на близките право само на съвещателен глас. Но преди това помислете добре: нужна ли ви е такава самостоятелност? Все пак толкова е удобно да играете ролята на добрия син в сложни ситуации: бих се радвал да постъпя по друг начин, но не мога да си позволя да разстроя мама или да погреба надеждите на татко… Разбира се, обкръжението ви може да ви сметне за инфантилен, но пък вие за пореден път ще отхвърлите с лекота отговорността за собствения си живот.
Битка с вятърни мелници
„Когато Катя била на 10 години, майка й напуснала семейството. И сега с всяка своя постъпка Катя се опитва да й каже: „Толкова сгреши, като ме изостави. Виж сега колко съм добре, напук на теб!“ Работата на Катя не е тази, която й харесва, но е престижна. Съпругът – отдалеч се забелязва, защото тя е избрала най-добрия, най-красивия. Майка й винаги е казвала, че жената трябва да е женствена – стилът на Катя е подчертано спортен: никакви поли, никакви бижута, никакви рокли. Не е щастлива, но никога няма да прекрати виртуалния двубой с майка си.“
- Решението
Престанете да подреждате живота си „напук на…“ По този начин вие изначално губите сражението и се лишавате от възможността да постигнете спокойствие и хармония. Не е ли по-добре да подпишете най-сетне мирен договор? Простете на майка си бягството, а на себе си – опитите да завоювате вниманието и с всички възможни средства. Престанете да си напомняте, че са ви зарязали.
На свобода с чиста съвест
35-годишната Диана се възмущава: мама, която се разведе преди цяла вечност, отново се омъжва и заминава на сватбено пътешествие. Ние се чудим как да свържем двата края, а тя, вместо да ни помага, харчи пари по чужди мъже.“
Разочарованията са неизбежни, ако до дълбока старост възприемате родителите си като лична собственост и искрено вярвате, че те са длъжни да пренебрегват личния си живот, за да могат винаги да помагат на децата.
- Решението
Проблемът ще изчезне, ако помните правилото: семейните връзки се превръщат в окови, когато в личното пространство нахлуят останалите членове на семейството.
0 Коментара