Особено е чувството да срещнеш суетен Баш- майстор. Но когато едното не пречи на другото, композицията е съвсем по мярка. Та, Владимир Караджов, който руши, кърти, съгражда наново и превръща домовете на хората в уютни кътчета за живеене, е точно такъв герой. Социалният проект на bTV „Бригада Нов дом” му даде широко поле за действие, на което Влади и неговите мъжки момчета доказаха, че качественият ремонт може да се сбъдне за 5 дни (вместо за 5 месеца, 5 години или никога). Той самият живее извън София – има си къща, гледка, двор, лошо овчарско куче – каракачанката Караман. Съседската му компания е съвсем отбрана – неговият брат, фотографът Светослав Караджов, и приятелят им – философ. Общият двор често е място на задушевни разговори, а за какво си говорят Баш-майстор, фотограф и философ? „Ами за обичайните неща – споделя Влади – трудности, проблеми, деца, какво ще правим по двора. Така е най-цветно.
В двора има 8 деца, които непрекъснато играят. Това е различно от всичко, което българинът възприема, – че не може да живее заедно с някой, защото ще се скара с него, затова по-добре да го избягва. В случая е обратното, аз съм пожелал да е така – вече 10 години има мир и съжителство, но по немски образец, не по български – има ред.”. Редът, дисциплината, гоненето на целите, постигането на резултати и най-вече – увенчаването с успех, са най-ценните инструменти в ръцете на бригадир Караджов. На 36 години, с Лъвска настройка, обича да бъде харесван. Признава си честно.
За занаята като философия, за бащиния пример, родителството и успеха. Думата има Владимир Караджов. А, и нещо за жените.
снимки: Владимир Караджов © Личен архив, bTV
Важно ли е един мъж да има занаят, да може да прави нещо с ръцете си?
Не. Знаеш ли, за мен е важно един мъж да бъде пример с нещото, което прави. Дали ще е занаят, дали ще е друго, свързано с интелектуални или физически възможности, това няма никакво значение. Аз например съм много добър изпълнител. Това е въпрос на дисциплина – да видиш в какво си най-силен. Аз съм най-силен в това да организирам група от хора, за да свършим добра работа – независимо каква е тя. Сега се занимавам със строителство, преди пък съм се занимавал с други неща. Много ми харесва да има ред, който да се спазва. Или по-точно – да адаптираш един скучен немски ред в една живописна българска атмосфера. Аз това правя.
Успяваш ли?
Да, аз не спирам колорита на хората, с които работя, не ги ограничавам – напротив. Давам им пълна свобода да покажат на какво са способни не само като умения, но и като общуване, мнения. Но когато стане въпрос как да се изпълни нещо, се спазва всяко едно правило, създадено от професионалистите. Строителството не е шега, не е картина, която да нарисуваш. Не че подценявам рисуването, но картината можеш да нарисуваш по милион начини, докато къща можеш да изградиш по няколко, които са описани, и ти трябва да ги спазиш.
Колко време се иска, за да станеш Баш- майстор?
Пътят не е свършил, продължава. 10 години работя вече. Имам икономическо образование, с „Човешки ресурси” съм се занимавал. Но баща ми, Филип Караджов, беше голям строител и оттам всичко се случи естествено. Докато беше жив, той смяташе, че аз не трябва да се занимавам с това нещо, че не съм достатъчно умен за него. Той беше инженер, доктор, създал е много неща. За него инженерството беше свързано с много знания, умения и акъл. Докато аз съм по-първичен, по-емоционален, това да съм много умен никога не е било цел за мен. За мен е важно да съм харесван, аз съм зодия Лъв. Каквото и да правя, то да се харесва, да радва хората – това е важното за мен. Дали успявам? Ами ето – с проекта, който правим, „Бригада Нов дом”, доказваме тъкмо това. В момента се излъчва 4-ти сезон, надявам се да снимаме и 5-и.
Най-ценният съвет, който си получавал от баща си или от някой друг?
Баща ми не беше съветник, беше критик. Винаги ме е критикувал. Смяташе, че не е важно да стана това, което на него му се иска. Казваше: искам от теб да стане добър човек, да се чувстваш добре от това, което правиш – каквото и да е то. Не искам да си лош, от глупост на глупост да скачаш – той презираше глупавите хора.
Той не ми даваше съвети какво да правя, за да ми е по-лесно. Не ми остави апартамент, нямаше ги онези неща, с което повечето родители заявяват – ето, аз осигурих сина си. Баща ми имаше едно мислене, което се запечата в мен и това е моето мислене в момента. И аз много често казвам: мили хора, никога не обиждайте децата си по толкова брутален начин, като се опитате да им помогнете, давайки им всичко наготово. Така в прав текст им заявявате – ти си неспособен да се справиш сам. Това е, което се случва в момента със съвременните богаташки деца. Нашето общество забогатя доста, но вместо да допринесат с богатството си, тези хора създадоха нова култура, с която ние, обикновените хора, не можем да се справим. Защото понякога 8-годишният ми син очаква неща, които не заслужава. Някой друг обаче е решил, че неговото дете ги заслужава и му ги предоставя. Няма по-голяма обида от тази към порасналото дете – да му внушиш, че няма как да спечели пари, нескопосано е да постигне всичко само, затова ще му купиш кола, апартамент. Родителите мислят, че така ще му направят услуга, ще го вдигнат на едно друго ниво и оттам ще тръгне да извървява пътя. Няма други нива – той пътят е един и същ, винаги нагоре. Всички достигаме един и същи връх.
Добър пример ли си за своя син?
Много се старая да съм добър пример за Дани. Уча го на неща от първа ръка – трябва да знае какво е брадва, как да внимава с нея, трябва да знае как се пали огън, как се приготвя храна. Уча го в момента на взаимоотношения с хората, защото е в такъв етап от живота си. Уча го какво е чест, какво е успех, какво е загуба. Навярно не всичко разбира в момента, но запомня примера, който му давам, материалът върви. Аз мисля, че ние не можем да възпитаваме децата си. Има възпитатели за тая работа, професионалисти, които знаят как да подходят към различните деца. Ние можем само да даваме пример на децата си.
Най-голямата мотивация за теб?
Успехът. Само той. За мен работното място не е място, на което човек трябва да се чувства комфортно. Работохолик съм, не мога да си представя да не работя. Ставам в 5, после кафета, закуски, работа, започват обектите – и оттам проблеми, проблеми, проблеми. До следобед, ако успея да оправя половината, съм шампион. Успехът винаги минава през загубата. Ти трябва да си подготвен да загубиш битката, но да помислиш как да продължиш след това.
Ти биткаджия ли си?
Не, обратното – миротворец. Винаги отстъпвам, след това печеля войната. Винаги. В много случаи в работата ми са тръгвали към мене с атака. И аз винаги съм отстъпвал, казвал съм – ок, сега вече може да почнем да работим. Накрая хората са доволни и благодарни. Но ако аз не бях отстъпил, това нямаше да се случи.
Това мъдрост ли е?
Не съм мъдър, аз си гоня целите. Това е по-скоро хитрост, тактика. Аз съм абсолютен привърженик на японското мислене, от гледна точна на това, че чашата винаги е наполовина пълна, а не наполовина празна. За мен всяко нещо, което се случва, води след себе си добри резултати. Японците в голяма част от мисленето си са положителни, така приемат живота от добрата му страна. Те казват, че всяка една загуба на битка е всъщност печелене на война – трябва да знаеш обаче каква е войната. Имал съм много полезни сблъсъци с тяхната култура, аз съм бивш спортист – джудист. В джудото например има едно правило, което малко хора знаят – за да си добър, трябва да бъдеш гъвкав и да използваш силата на противника си. И дават пример с това как устоява дървото по време на буря. Ако има добре захванат корен и е достатъчно гъвкаво да се превие до земята, свърши ли бурята, то отново ще може да се изправи. Идеята е, че трябва да отстъпиш крачка назад, ако искаш да се придвижиш напред – нещо, което българинът не знае и много рядко прави. Никой от нас не отстъпва крачка назад, да счупи малко егото си, за да продължи напред. Българите най-често карат само напред, докато рано или късно не катастрофират тежко и не се разочароват.
Имаш ли белег, който разказва история?
Имам само един белег на ръката, който ми е по рождение и от моята майка знам, че за нея това е осъществено поверие. Докато била бременна, й казвали, че ако открадне нещо и го допре до тялото си, детето й ще носи такъв белег на същото място. Така се случило, че майка ми си откраднала една кисела краставичка, докато се хранели с нейна приятелка в стола, и криейки я в ръцете си, допряла я точно тук. И наистина – аз имам точно такъв белег на ръката.
Къде се чувстваш по-уверен – в професията си или в личния живот?
Само в професията. В личния живот е краш (катастрофа). Казвам го с усмивка, но там се уча всеки ден, всеки ден греша. Мислех си, че човек се поучава от грешките си, но се оказа, че в личен аспект не е така.
Коя е най-голяма ти грешка в личен план?
Имам една грешка и тя е, че не показвам колко обичам хората до мен. Аз ги обичам, но не мога да им го покажа. И това е страхотен проблем както за тях, така и за мен – защото ми коства много после да обясня. Тук не съм гъвкав, това е в мен, не мога да бъда друг. Но и не искам да се „преправям”, защо трябва да бъда като другите? Нали в крайна сметка важното е да обичаш някого?
Една френска актриса казва кратко за любовта, – че има нужда да обича, не да бъде обичана. Очевидно споделяш това мнение.
Аз лично вярвам много в това. Смятам, че хората не трябва да се уповават на другите, за да са щастливи. Смятам, че всеки може да бъде щастлив – не сам, не самодоволен, не самодостатъчен. Хубаво е да бъде с някой друг, но това не означава, че всичко трябва да бъде споделено – прекалено сме различни. Когато ми кажат – е, чак пък толкова да сме различни хората, давам прост пример от моята работа – дори цветовете виждаме по абсолютно различен начин, в буквалния смисъл на думата. Работя с дизайнери, за които жълтото е едно, пък за техните клиенти – друго. Дори един и същи нюанс всеки от нас го възприема различно. А за останалите неща?
Какви са жените днес?
Много трудни са жените днес, много сложни станаха отношенията. Много ни стана цветен животът. Навремето всичко е било по-просто, изборът е бил по-ограничен. Днес има толкова голямо изобилие от всичко, че все нещо не харесваме, не знаем какъв живот искаме да живеем. Лесно се достига до красотата в днешно време – такива ни станаха стандартите. Понятието „Господин за един ден” днес се е превърнало в „Госпожа за един ден”. В днешно време жените са смесица от всичко в едно, изгубиха се някак ярките индивидуалности, липсват жените със съзнателно изграден личен стил.
0 Коментара