Доц. д-р Мария Папазова е неврофармаколог и специалист по интегративна медицина. Член е на Нюйоркската академия на науките. Д-р Папазова се занимава с холистична медицина. Тя бе лектор в четвъртото издание на Фестивала за ума, тялото и духа „Свободата да бъдеш”, което се проведе в края на ноември в София.
Какво представлява епигенетиката?
Епигенетиката е част от молекулярната биология. Гръцката представка „епи” означава нещо допълнително, в плюс, отгоре. Основополагащата епигенетична концепция е изказана през 1940 г. от Сър Конрад Уедингтън: „Епигенетиката изучава наследствените изменения във фенотипа и генната експресивност, които настъпват без промени в структурата на ДНК”.
В началото на седемдесетте години са открити основните епигенетични биохимични маркери, или по-точно, биохимичните процеси, чрез които факторите на средата контролират работата на гените. Това са най-често реакции на метилиране и ацетилиране на ДНК, както и различни модификации на ограждащите молекулата на ДНК хистонови протеини.
Епигенетичните маркери са химически придатъци, които се намират не в самите молекули на ДНК, а върху тях. Действат като своеобразни шалтери – включват и изключват гените и по този начин регулират синтезата на протеините, която е генетично детерминирана..
Учените правят първите стъпки към доказване на влиянието на начина ни на живот и навиците ни върху собствената ни съдба и тази на потомците. Според американския епигенетик д-р Ранди Джиртъл епигенетиката доказва, че „човек има власт над своя геном”. Не е нужно да се чувстваме като марионетки, окачени на конци от гени, защото можем в известна степен да влияем върху своя наследствен материал. Можем сами да решим в каква посока да го насочим.
Вече нямаме право да се извиняваме с рака или хипертонията на баба си и да пренебрегваме влиянието на начина ни на живот върху здравословното ни състояние.
Епигенетиката е нова дисциплина, която променя старите представи: доскоро ДНК беше върховният шеф в клетките ни, но вече не е! Много от гените не са веднъж завинаги установени в своите прояви, а се поддават на външно влияние. Самите ние можем да ги включваме или изключваме чрез навиците, които си създаваме. Научим ли се да го правим, бихме могли да избегнем например генетично обусловени заболявания, дори извън пределите на своя живот – при децата и внуците си.
Епигенетиката единствено може да обясни защо определени гени са по-активни при едни хора и по-малко активни при други. Или, с други думи, защо единият от двама еднояйчни близнаци боледува от дадено заболяване, а другият – не.
Как можем да повлияем на наследствеността?
Като изграждаме индивидуална здравословна парадигма на живот – ежедневните ни навици на пиене на достатъчно вода и правилно хранене, овладяване на емоциите и приучване към позитивно мислене, отстраняване на вредни навици и пр. Например аз съм от род на хипертоници и след продължителен стрес преди около 30 г. получих рязко повишаване стойностите на кръвното налягане от 90/60 на 150/100. Без никакви медикаменти, след отстраняване на стресиращите обстоятелства, само с адекватна фитотерапия и активно спортуване за около месец ликвидирах това състояние, т.е приложих положителни епигенетични въздействия и „заключих” неблагоприятната генетична информация. И така е до днес.
Възможно ли е да избегнем заболявания, с които сме генетично обременени?
Да – дадох един пример, но това важи за всички генетично-свързани заболявания. Дори картината при болестта на Болестта на Даун при правилен епигенетичен подход може да бъде сериозно облекчена. И това вече е демонстрирано от д-р Райк Хамер при неговата пациентка Ани, която е завършила успешно общообразователно училище, а не специализирано заведение за умствено изостанали деца с подобно заболяване.
В момента се работи активно за създаване на ехигенетични противоракови медикаменти. Няколко препарата вече се експериментират върху пациенти.
Как влияят околната среда и храната, която поемаме, на гените, които предаваме на децата си?
Съвременната екологичната обстановка и зловещите експерименти с човешкото здраве на отровително-вкусовата промишленост са основни болестотворни епигенетични фактори. Не товоря само за Е-тата в храната или за скрития клетъчен глад поради слабите и изтощени почви. Наскоро беше разкрито най-сериозното хранително престъпление – генномодифицираните зърнени изделия. Оказва се, че ежедневният ни хляб от пшенично, пълнозърнесто, ръжено брашно, продуктите от овес, ечемик, бял ориз, соя и царевица са генномодифицирани от 1943 г. насам и предизвикват в организма ни неизбежно автоимунно възпаление, тъй като представляват чужда за гените ни храна, която се посреща от имунната система като враг и тя изработва срещу всяка бисквитка и залък хляб, парче пица или торта антитела… Това е чудовищна атака срещу човешкото здраве и е само в наша власт и наша отговорност да се предпазим и лекуваме от най-маскирания ни враг – пшеницата и тестените изделия.
Учените не знаят за какво служат над 90 % от ДНК. Каква информация може да се крие в неразгаданите кодове?
В достъпната литература съществуват данни, че всъщност човешкият геном не е с двойноспирална ДНК, а мощна 12-спирална структура, която има огромен потенциал за връзка с фините квантови същности на човешката биоенергийна система… И ако я разтворим съзнателно и включим в действие тази скрита информация, тя би ни направила наистина „свръхчовеци” с нов космически имидж!
Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Има ли граници, които няма да можем да преминем?
На този въпрос най-добре би отговорил Създателят ни. Той определя мярката и границите на всичко. Ние само можем да се стремим, спазвайки вселенските закони, на този етап от развитието на планетата ни да изпълним границите на живота си с по-благороден смисъл и безусловна любов към себе си и другите…
0 Коментара